Когато дойде в себе си
- Детайли
- Николай Паунов
Притчата за Блудния син (Лука 15:11-32). Мисля, че тя е ценна дори и за тези, които не са вярващи. Свикнали сме да приемаме Блудния син като символ на прегрешилата пред Бога душа и отдалечилото се от Него човечество, което трябва да извърви своя път на покаяние и завръщане. Така обаче картината не е съвсем пълна.
За мене образът на падналото човечество не се свежда само до Блудния син – обобщен е от двамата синове. Замисляли ли сте се защо в тази притча присъства образът на другия брат? Нима без него би била по-малко въздействаща? Едва ли. Обаче и той е там. И ми се струва, че това е важно.
Блудният син рекъл на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота“. А никакъв дял не му се е падал, докато баща му е бил жив. Но „бащата им раздели имота“. Евангелският текст не казва „даде му дела“, а „раздели им имота“. Всеки от синовете е взел дела си. Питал съм се дали ако Блудният син не беше „прахосал имота си“ в далечната страна и не беше „изпаднал в нужда“, за да „дойде в себе си“, би се замислил за завръщане?
И, признавайки пред себе си и баща си, „съгреших против небето и пред тебе“, за какво се е разкайвал: че е оскърбил баща си, претендирайки имота му, че е пропилял имота си безпътно? Или че е изоставил баща си, заминавайки за далечната страна? Струва ми се, че е последното.
Заклинателите на войната
- Детайли
- Архим. Сава (Мажуко)
Хората жадно вдишват въздуха на медийното пространство, пропито с ненавист, и заразата обхваща милиони; архим. Сава (Мажуко) за информационната атмосфера през последните дни
„В последния миг преди смъртта няма смисъл да се суетиш!“ – казваше баба ми. С годините все по-често си припомням тези мъдри думи.
Мама мърмори:
- Трябва да накупим варива и сол. Нека да има. Хората купуват с килограми, пък ние нищо не правим!
- Че за какво ни е толкова сол?
- Ами ако започне война? Виж, че само за това говорят! Нека си стои солта, то ще се види.
- В последния миг преди смъртта няма смисъл да се суетиш!
Надежда Тефи разказва как по време на гражданската война е видяла един генерал, който лакомо се тъпчел с торта.
- Ама вие не обичате сладки неща!
- Не мога да ги понасям! Ама какво да правя? Трябва да ям. Ами ако това е последната торта и вече никога няма да има друга?
От незнание или по убеждение
- Детайли
- Арголидски митрополит Нектарий
В книгата Червеният площад и чичо Артур Христос Янарас (известен гръцки професор-богослов, бел. ред.) разказва за разговора си със своята екскурзоводка и преводачка, когато бил в Москва през 1982 г. на конференция, организирана от Московска патриаршия. След първите обичайни въпроси той я попитал:
- Имате ли някаква специална връзка с патриаршията?
- Абсолютно никаква, аз съм атеистка, отговорила тя.
- Атеистка по убеждение или от незнание?
Тя се усмихнала и не отговорила.
Всеки път, когато срещна самоопределящ се „атеист“, тази случка ми идва на ум. А когато се обърнах към един човек със същия въпрос: „Атеист сте по убеждение или от незнание?“, той ми отговори: „По убеждение“. Но не ме убеди. Сигурно е имал предвид „незнание“.
Светите апостоли Акила и Прискила – пример за съпружеска вярност и любов
- Детайли
- Иван Димитров
На 13 февруари Църквата чества свещената памет на двама важни светци от апостолската епоха – Акила и Прискила. Тази свята съпружеска двойка се споменава в писмата (или посланията, както още ги наричаме) на св. апостол Павел, защото са допринесли много за мисията на апостола сред езичниците.
Те са били от еврейски произход и първоначално са живели в Понт, в северната част на Мала Азия, но по-късно са се преселили в Рим. Имената им са латински, макар и да са дошли в нашия библейски текст в гръцката си форма. По онова време на римско господство не е било необичайно евреи да носят латински имена. Акила е гръцка форма на латинската дума „аквила“ – орел, т. е. името му е сходно с нашето Орлин. А името Прискила (Присцила) произлиза от прилагателното „прискус“, което означава „стар“, „древен“, но и „искрен“, „прям“. По занаят са били майстори на палатки, правели са специални платове за тях и след това са ги съшивали. Това занятие е било доходоносно, защото римската войска по необятната империя непрекъснато е имала нужда от палатки. През 49 г. сл. Хр. обаче имп. Клавдий (41-54 г.) изгонва евреите от Рим с мотива, че се били карали „заради Христос“. От това свидетелство, което е важно за историята на ранната Църква, става ясна причината за гонението, което евреите са подбуждали срещу християните.
Как да разпознаваме духовния насилник
- Детайли
- Прот. Павел Великанов
- Думите малтретиране, тормоз, насилие днес се срещат навсякъде – от лъскавите списания до разговорите сред тийнейджъри, а сега навлязоха и в религиозния живот. Всички започнаха да говорят за духовно малтретиране, насилие. Какво е това?
- Духовното малтретиране е особена форма на взаимовръзка, при която човек свиква с насилието като норма в отношението към него от страна на духовника. Естествено не става дума за физическо насилие, а преди всичко емоционално или пък пастирско. Смятам, че поради разпространеността на тази тема в светската психология тя постепенно преминава и в областта на духовния живот, тъй като има един феномен на невротичната религиозност и при него всички духовни въпроси се заменят с невротични.
Християнството е религия за възрастни, за вътрешно зрели хора. Най-често обаче наблюдаваме как хората престъпват прага на храма и търсят решения на изцяло житейски проблеми. Като цяло това е нормално, няма нищо страшно.
Ако имате добър духовник, тогава постепенно ще пораснете и ще излезете от състоянието „решете този проблем вместо мене“.