Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за мир по повод военните действия в Украйна
- Детайли
- † Неофит, Патриарх Български
Обични в Господа братя и сестри,
Встъпвайки в подготвителните дни преди началото на спасителния Велик пост, сме свидетели на военни действия между два братски народа – Русия и Украйна, приели спасителната Христовата вяра от единия купел на светото кръщение.
Кръвопролитията и отнемане на невинни човешки животи е недопустимо за всички, които търсят мир, единство и любов в света!
Христовият завет: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Иоан 14:27), и „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9), отекват в сърцата ни и са основен дълг на всеки християнин!
Канон за болящ
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
В пандемичното време много хора си отидоха рано. На свещениците им се наложи често да четат молитви за болящи на легло. В требника има прекрасно последование (Молебен за болен; Требник, издание на Св. Синод, с. 389 и сл.), но канонът, основната част от молебена, не е преведен на български и свещениците го пропускат, за съжаление. Мои събратя ме помолиха да го преведа.
Тропарите на деветте песни (1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, като 2 п. обичайно се пропуска) на канона са поетични куплети, написани върху различни текстове от Библията и от житията на светиите, където се разказва за извършени чудеса на изцерения на болни или възкресяване на мъртви. Без първия припев всички останали припеви пред тропарите са от стиховете на Псалом 6.
Всички текстове (включително и предназначените за дякона или свещеника, когато молебенът се извършва с тяхно участие) се четат от молещия се, бил той клирик или мирянин. Повтарящите се еднакви текстчета са дадени нататък с многоточие.
Как да свидетелстваме за своята вяра
- Детайли
- Михаил Шиндаров
Откъс от дискусията на тема „Как свидетелстваме за своята вяра“ по време на катехизаторския курс към столичния храм „Покров Богородичен“, който през тази учебна година се провежда онлайн.
Въпрос: Как да свидетелстваме вярата си спасително и за околните, и за нас?
Ако за спасението бе достатъчно истината да бъде съобщена по убедителен начин, бихме се спасявали по информираност, и обратно – осъдени заради незнание. Но вярата, която спасява, не е просто сигурност, осведоменост, че съществуват невидими неща: атоми, тъмната страна на Луната, Южна Америка и т. н. Митрополит Калистос (Уеър) дава пример с имената от телефонния указател. Хората зад тях безспорно съществуват, но самото им съществуване не ни прави в някакъв смисъл причастни към тях, не ни променя с нищо. Не, вярата не е вяра, че съществува Бог, а доверие към Бога. В съществуването на Бога вярват дори и бесовете, но треперят. А ние се спасяваме не от своето незнание, не от Страшния Съд, а от греховете си. Греховете, каквито и да са, представляват отдалечаване от Бога, отказ да споделим Неговата отговорност за света. Спасението, обратно – приближаване към Него и към Неговата грижа за вселената. Тогава, как да приближим близките си към Бога? Как да пожелаят те доверие към Него като към близък? Сякаш има само един достъпен начин. Използван е от самия Бог по Коледа. И е изказан по най-добрия известен за мен начин от митрополит Антоний Сурожки: „Никой не може да повярва в никакъв Бог, докато не Го види в нечии човешки очи“.
Няколко думи, твърде недостатъчни, за Димитър Василев Попов
- Детайли
- Ик. Йоан Карамихалев
Трудно е да се пише за човек, с когото си бил близък. С Митко Попов бяхме състуденти, приятели и по някое време – колеги в Семинарията. Още като студент той се отличаваше с бърза и поразяваща мисъл. Винаги намираше точните думи, с които да изрази позицията си. Един наш професор беше му казал по време на лекции: „Колега, Вие имате експлозивен разум!“.
Митко винаги казваше това, което мисли. Беше в добри отношения с почти всички в Семинарията – от ректора до последния чистач – без да бъде конформист, нагаждач, подлизурко. Да не говорим за отношението му към учениците, на които, въпреки неговата привидна строгост, беше любимец.
Въпреки че притежаваше буен, непокорен дух, той спазваше църковните установления, зачиташе йерархията и имаше почтително отношение към всеки човек. Вярата му беше не показна, а дълбоко съкровена; мястото пък, което сам си беше отредил, беше в дъното на храма, почти в притвора.
Проф. Клара Тонева: Голяма е отговорността да преподаваш богословие
- Детайли
- Двери
През януари т. г. доц. д-р Клара Тонева, дългогодишен преподавател по История на религиите в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, спечели конкурс за професор и стана първата жена богослов с професорско звание в България (тук). В интервю за Двери проф. д-р Тонева разказва за своя път в областта на теологията и за мястото на жените в богословската академчината общност и в живота на Църквата.
- Проф. Тонева, какви са предизвикателствата пред една жена-богослов професор днес?
- В личен план те не са по-различни от предизвикателствата, които има всяка съвременна жена – дъщеря, съпруга и майка, но в професионален план – да, сякаш разбирането, осъзнаването за отговорност става по-сериозно. И в настоящия момент, и досега не съм възприемала работата си просто като работа: да четеш, да размисляш, да преподаваш и накрая – да напишеш текст. Безспорно това е важна част от нея, но работата е най-вече служение, тя е особена работа, работа на Божията нива. И когато споделям с Вас осъзнаването за по-сериозна отговорност, имам предвид тъкмо отговорността пред Бога, а от втора страна – пред Църквата и пред студентите, които са почвата, на която посяваме.