Изпращането на патриарха
- Детайли
- Двери
Кадри на фотографката-богослов Стефка Борисова предават атмосферата от изпращането на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в последния му земен път от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитския храм „Св. Неделя“.
В Патриаршеската катедрала:
Вселенски патриарх Вартоломей: Изпращаме човек Божи и епископ на любовта
- Детайли
- Двери
След опелото на блаженопочиналия Български патриарх Неофит Вселенският патриарх Вартоломей произнесе слово, в което припомни основните моменти от служението на предстоятеля на БПЦ, неговите посещения във Вселенската патриаршия, ролята му в междуправославните отношения през последните няколко десетилетия.
Ето и целия текст на словото:
„И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ“ (Бит. 49:33).
Същото се случи сега и с новия Яков на благочестивия български народ, с честнѝя благодатен патриарх г-н Неофит, с нашия уважаван и възлюблен в Господа брат и съслужител, подир четиримесечен престой в телесна немощ на болничното ложе! Третият по ред патриарх на цяла България след въздигането на светейшата Българска църква в патриаршеско достойнство и чест, от февруари 2013 г. подир блаженопочиналите първойерарси Кирил и Максим, той, първо като Левкийски епископ, сетне като Доростоло-Червенски и като бивш Русенски митрополит край Дунава, изпълнил почти половин век честнò църковно служение, опазвайки дадените обещания, служейки боголюбиво в продължение на двадесет и осем години архиерейско служение и единадесет години смирено патриаршество, почина мирно от земния живот. Като благославяше докрая и като поучаваше и подкрепяше като любвеобилен баща своите чеда и така се причисли към блаженопочиналите свои предшественици и се пресели в небесните жилища в Божии ръце, причисли се към достоименития Божи народ!
Протестът пред синода – хронология и изводи (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
На 12 март Св. Синод проведе многоочакваното си заседание, на което трябваше да намери изход от създалата се сложна ситуация с касирането на избора за Сливенски митрополит и приемането на спорната наредба, която взриви мира в БПЦ. Не е тайна, че в БПЦ има висок праг на поносимост към всякакви нелицеприятни събития, но въпросните решения на митрополитите преминаха червената линия и предизвикаха отпор, който те със сигурност не очакваха. Тази червена линия, престъпването на която обедини иначе непримирими „църковни лагери“, хора с най-разнопосочни възгледи за това, що е то Църква „и има ли тя почва у нас“, беше демонстративното потъпкване на Устава на БПЦ от страна на органа, призван на дава пример за църковна законосъобразност, т. е. от Св. Синод. Уставът на БПЦ, приет през 2008 г., и досега не се спазва по отношение на много важни свои членове, но това ставаше досега мълчаливо, за да се съблюдава поне привидна уставосъобразност и благоприличие.
53 години от кончината на Българския патриарх Кирил
- Детайли
- Иван Димитров
В тревогите и суматохата около безобразията по върховете на Българската православна църква – Българска патриаршия всички сякаш забравиха една важна годишнина: на 7 март 1971 г. почина Българският патриарх и Софийски митрополит Кирил (1901-1971 г.). Само един свещеник от Костинброд вчера писа в профила си във фейсбук за тази голяма личност в живота на нашата Църква и неколцина казаха „Бог да го прости!“.
В синодния сайт също не се съобщава някой поне от митрополитите да е отишъл вчера на гроба му и да е казал заупокойна молитва. Както се правеше близо половин век. Патриарх Максим държеше да се отдава почит на неговите предшественици – патриарх Кирил и Екзарх Стефан, чиито гробове са един до друг в главната църква на Бачковския манастир. След смъртта на патриарх Максим започнаха да ходят всяка година на неговия гроб в Троянския манастир. Но и тази традиция почти се прекъсна, уж заради здравословното състояние на Негово Светейшество патриарх Неофит. Излишно е да повтарям известните фрази за връзката между паметта за миналото и бъдещето ни.
Какво е истинската любов според Евангелието
- Детайли
- Дякон Игор Цуканов
„Бог е любов", „християнството учи на любов", „най-важната християнска заповед е обичай ближния си"... Често чуваме всичко това. Но за каква любов става дума? Какво е любовта от гледна точка на Евангелието? Нека се опитаме да изясним.
Основните източници, на които християните се опират, когато говорят за любовта – това са Евангелието, разказващо за живота и учението на Господ Иисус Христос, и посланията на Неговите ученици – апостолите.
В Евангелието Христос казва, че Бог дава на хората само две ключови заповеди и те се отнасят за любовта: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; – казва Спасителят, – а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40). „Законът и пророците“ – това е цялото учение на Стария Завет, многобройните предписания и заповеди; всичко, което проповядват древните пророци. Всички повеления и закони, дадени от Бога, съдържат в сърцевината си любовта като първооснова – ето, това има предвид Христос. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самия себе си – ще обясни впоследствие апостол Павел (Рим. 13:9).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
