Св. Йоан Златоуст е класически пример за християнска вяра и саможертва. Заради принципното следване на повелите на християнската вяра и нейната нравственост той заплаща с много унижения, гонения и дори с живота си.
И по негово време в Църквата е имало надменни пастири, които са гледали на вярващия народ като на стадо, което трябва да стои безгласно и да е готово само да го доят и стрижат. Затова е казал следните думи, запазени в съкровищницата на християнската мъдрост:
„В крайна сметка хората се делят на овци и пастири само според човешкото разделение, а за Христос всички са овци. Защото и пастирите, и пасомите се пасат от единия небесен Пастир“.
(Ἐν ἐσχάτῃ ἀναλύσει, πρόβατα καὶ ποιμένες πρὸς τὴν ἀνθρωπίνην εἰσὶ διαίρεσιν, πρὸς δὲ τὸν Χριστὸν πάντες πρόβατα. Καὶ γὰρ οἱ ποιμναίνοντες καὶ οἱ ποιμαινόμενοι ὑφ' ἑνὸς τοῦ ἄνω ποιμένος ποιμαίνονται – PG, 52, 784).
И още едно негово изречение е запазил в свой богословски труд Константинополският патриарх Григорий Изповедник: „Да се проявява снизхождение там, където няма да се стигне до престъпление“, т. е. да се отклоним от правилото тогава, когато това няма да доведе до беззаконие, до нарушение (Οἰκονομητέον, ἔνθα μὴ παρανομητέον. [παρὰ τοῦ ἁγ. Γρηγορίου, πατριάρχου Κων/πόλεως, τοῦ Ὁμολογητοῦ – PG 160, 100C]).
* Превод от старогръцки: Иван Димитров
