Хананейката – тайнството на откриването на човешкото сърце
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Един неделен ден старецът Паисий, по времето, когато живееше още в килията на честнѝя Кръст, отиде да се черкува в един манастир. След неделната трапеза поиска да вземе със себе си малко сухари, какъвто беше обичаят по онова време – манастирите да дават сухари на минаващите аскети. Пекарят обаче беше отишъл да си почива и докато го извикат старецът Паисий чакал пред пекарната на манастира. Тогава един монах решил да се пошегува с него и му казал:
„Я ми кажи, ако сега се появи пекарят, току-що събуден и кисел, и ти каже „Разкарай се ти и сухарите ти“, какво ще направиш?“.
„Е, какво да направя? – отговорил старецът, повдигайки рамене. – Монахът е като кучето – хвърляш му къшей хляб, клати с признателност опашка. Ритнеш го, подвива опашка и бяга. Нали е куче, така му се полага“.
Друг път един румънски аскет, който носеше на плещите си годините на почти цял век, ни каза: „Монахът е куче. Хвърлиш му камък, бяга. Галиш го – о, о! – и кучето се чувства добре“.
И от други духовни личности сме чували подобни неща. Сетихме се за тези аскети, слушайки днес тази невероятна жена, хананейката (Мат. 15:21-28), да изповядва същото за себе си: „Да, Господи, и аз съм псе, и аз съм куче“.
Ничий живот не е минал напразно
- Детайли
- Правмир
Какво е да бъдеш свещеник в хоспис, където хората очакват смъртта, а дните до нея са отброени. Разказва отец Христофор Хил, англичанин и православен свещеник, който дълги години служи в първия московски хоспис, в едно интервю за „Православие и мир“.
- По какво църковното служение в хосписа се отличава от всяко друго служение?
- Тук трябва повече да се организираме и съобразяваме. В енорията всички хора са като цяло здрави, а тук нуждите и възможностите са абсолютно различни. Правя незначителни съкращения в Литургията, тъй като силите на хората са малки. При нас всичко е максимално просто, певците са двама.
Някои неща, които в обикновените енории се пеят, при нас се четат. Символа на вярата и „Отче наш“ произнасяме всички, а не ги пеем. Хората просто не са в състояние. Затова пък се вместваме в петдесет минути, максимум час, хората не се уморяват, могат с радост да се причастят. Дори успявам да прочета проповед, съвсем кратичка, не в стила на св. Йоан Златоуст (смее се).
В обикновената енорийска практика преди четенето на Символа на вярата дяконът и свещеникът казват: „Двери, двери, в премъдростта да внимаваме!“, и после изпяват Символа. А при нас няма врати, затова обикновено повтарям това, което свещениците казват в този момент в олтара – обръщам се към събралите се и казвам: „Христос е посред нас“. И тези, които са в храма (днес например бяха десет души), отговарят: „Е и ще бъде!“.
Вторият план на разказа за Сретение Господне
- Детайли
- Иван Ж. Димитров
Разказът за представянето на четиридесетдневния Иисус Христос в храма съгласно изискването на Моисеевия закон се съдържа в Глава 2 на Евангелие според Лука. Евангелистът пояснява подробностите, както и в други случаи, когато пише за еврейските религиозни обичаи (което дава основание да се смята, че той е писал благовестието си за читатели-неевреи).
В кн. Левит са дадени разпоредбите за очистването на жената, родила момче или момиче съответно: След като изтекат дните на очистянето ѝ, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста (12:6-8). Тъкмо тези разпоредби са изпълнили св. Дева Мария и Йосиф Обручник на четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос, както се вижда от разказа в Лука 2:22-24. И Църквата още в дълбока древност е разпоредила да се отбелязва това събитие на четиридесетия ден след Рождество Христово, разбира се, след окончателното установяване на празнуването на Рождество на 25 декември.
Майка на владика
- Детайли
- Иван Димитров
В деня на светите Трима светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст темата за майката е благодатна за разсъждения. Защото неизменно в житията им се споменават и онези благородни по душа (независимо от произход) жени, които са възпитали „трите най-велики светила на Трислънчевата Светлина“, както ги възпяваме в днешното богослужение. Еммелия („хармонична“, „благозвучна“) на св. Василий, Нона на св. Григорий и Антуса („цветуща“) са дали най-доброто от себе си, за да отгледат и възпитат добри деца и отлични Божии служители. На които днес основателно се възхищава цял свят и с признателност ги почита.
А иначе най-различни неща могат да се чуят за майките на владиците. Едни с амбицията си да видят своето дете църковен княз го подтикват всячески да напредва в кариерата си. И както се сещате, думите всячески и кариера „се връзват“ с думата княз. Човешко е, ще каже някой, а ние няма да го обсъждаме.
За други майки още с посвещаването на детето им на монашество настъпва удовлетворение и често сами постъпват в манастир. Има и у нас такива примери. А тези примери не искат никакво обсъждане.
Днес си отиде една майка на владика, която живя дълго, смирено и с благодарност към Бога. Упокои се в дълбока старост майката на покойния Неврокопски митрополит Натанаил († 16 ноември 2013 г.) Мария Калайджиева.
Голямото покаяние на „малкия“ човек
- Детайли
- Свещ. Красимир Кръстев
Световната история е съхранила спомени за големи военни битки, спечелени от гениални пълководци – Александър Велики, Юлий Цезар, Наполеон, Нелсън, Суворов, Кутузов и редица други. Техните имена продължават да отекват през вековете, но звукът от този екот е ограничен само до училищните стаи и тесните академични среди.
Днес ще се спрем на една друга битка, съвсем различна по характер. Тя не е част от светската история, а от свещената история. В тази странна битка не пострада нито един човек, напротив – имаше само печеливши. Най-големият победител в нея беше един нисък човек – Закхей. Богат материално, но в очите на своите сънародници „малък“ – не само на ръст, но и на патриотизъм, на морал.
За тази битка няма да има любопитен въпрос в никое телевизионно шоу. Но за нея всяка година слушат хиляди и милиони хора в църквите по цял свят.
Това е битката за душата на Закхей. Защото има един велик Бог, Който води битка за всяка една душа, независимо колко дълбоко е затънала тя в тинята на греха.