Одобряването на епархийския избор от страна на Светия Синод означава одобряване на неговите резултати, включително на възможността, но и на необходимостта един от двамата епископи да стане бъдещ митрополит. Става дума за причинно-следствена верига, при която одобряването на епархийския избор задължава Светия Синод да избере по време на каноническия избор едного от двамата епископи за нов митрополит на овдовялата епархия.
Терминът „канонически избор“, който намираме в Устава на БПЦ-БП, не се отнася до някаква откъсната, изолирана, сама за себе си процедура, без фактическа, юридическа и логическа връзка с предходните етапи на избора. Няма и не може да има канонически избор без предварително проведен уставосъобразен и одобрен от Светия Синод епархийски избор. В един широк смисъл цялата процедура е канонически избор, включително и епархийският, който се явява de facto първият подготвителен стадий на каноническия избор. Затова нашите предшественици възрожденци, при основаването на Българската екзархия и при съставянето на първия Екзархийски устав (1871 г.), са изяснили мотивите при постановяването на т. нар. „епархийски избор“: „Народът отдавна иска да участвува в избирането на пастирите си. Желанието му трябва да се уважава и по друга причина – когато се избере пастирът и от епархията, той се повече утвърждава в епархията си“ (Из реч на митр. Панарет Пловдивски – Църковно-народният събор 1871 г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия църковно-народен събор, съст. Хр. Темелски, С.: „УИ „Св. Климент Охридски“ 2001, с. 120). Също така не е случаен фактът, който споменава Христо Танчев в своето тълкувание на Екзархийския устав: „При всички досегашни канонически избори на митрополити Св. Синод винаги е земал под внимание истинското желание на епархийските избиратели…“ (Танчев, Хр. Екзархийският устав с тълкуванията и наредбите на Св. Синод, т. 1, С. 1932, с. 39).
Когато изборът е редовен, при каноническия избор не може да не се избере никой, защото това означава лични преценки и пристрастия и отмяна, и погазване на института на епархийските избиратели. Това означава, че резултатът се е разминал с очакванията и се търси начин да се достигне до желан резултат чрез груби, субективни нарушения на Устава и да се срине авторитетът на БПЦ, за която са отдали живота си достойни архиереи. Това означава дискредитиране на БПЦ пред вярващите хора и българската общественост. Това означава дискредитиране на БПЦ сред поместените православни църкви и другите вероизповедания, защото отговорността за ръкополагането на епископи и съставянето на листата на достоизбираеми е на Св. Синод. Ако не одобрят един от избраните от епархийските избиратели, това означава, че не признават правото на избор, т. е. отричат свободната воля на човека, защото не е според очакванията и волята на Св. Синод!
Това би означавало също така, че Светият Синод не признава собственото си решение за вписване на тези епископи в листата на достоизбираеми, т. е. не намира за достойни тези, които вече веднъж е обявил за достойни. Това би предизвикало голяма съблазън у народа Божи, защото така Светият Синод би създал съмнения за репутацията и доброто име на тези епископи, без обаче да са посочени причини или доказателства за това. Така би поставил под съмнение или оклеветил по един косвен начин доброто име на тези епископи – нещо, което се забранява строго и се наказва от свещените канони на Църквата (срв., например, Правило 6 на Втория вселенски събор).
При каноническия избор не могат да се правят възражения за отсъствие на качества у избраните, тъй като Св. Синод по качествата и наличието на пречки у конкретните епископи се е произнесъл при съставяне на листата с достоизбираемите по смисъла на чл. 85, ал. 1. Нещо повече: Св. Синод, за наличие на качествата на тези епископи, се е произнесъл и при ръкополагането им за такива при наречението и при хиротонията.
* Източник: фейсбук-профил на автора – тук.
Бел. ред.: За Двери отец хаджи Николай Клюнков пожела да уточни, че текстът му съчетава и части от други публикации по въпроса, като например от известния юрист Иван Минев, участвал в създаването на новия устав на БПЦ-БП.
