Св. Антоний: Бог не чува молитвите на самохвалците
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо девето
ПИСМО ДЕСЕТО
Мои благословени чада, пиша ви това писмо, за да знаете, че онези, които обичат Бога, Го търсят от цялото си сърце и Той откликва на зова им, и им дарува това, което искат.
Относно тези, които не пристъпват към Бога с цялото си сърце, а вършат всичките си дела от стремеж към самохвалство, за да получат човешка похвала, Той не чува техните молитви. По-скоро Той се разгневява срещу тях, понеже делата им са извършени от лицемерие. Ето защо спрямо тях се изпълват думите на псалмопевеца, който казва: „Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против Тебе…“ (Пс. 52:6).
Наистина Всевишният Бог се гневи на техните дела, не се радва на техните молитви и им се противопоставя много силно, понеже те вършат делата си без вярност и ги изпълняват лицемерно пред човеците. Поради това силата на Бога не действа в тях, понеже те са недъгави по сърце във всичките си дела, които предприемат. Ето защо такива човеци не са познали благостта на Бога с присъщите ѝ блаженство и радост, а техните души изнемогват от делата им като под тежък товар.
Някои от вашите братя също са такива. Тъй като не са придобили тази сила, която доставя сладост на душата, изпълва я с радост и веселие ден след ден и запалва в нея стремежа по Бога, те са били съблазнени от покварен дух и лицемерно са извършвали делата си пред човеците.
Да се преобразяваме и ние от мрака към светлината
- Детайли
- Св. праведен Алексий Мечов
За да не започнат вярващите да проявяват малодушие от заповедите за самопожертвование и за да знаят, че след търпението следва слава и тържество, Господ се е преобразил пред учениците. Това се е случило така. Той взел трима от тях – Петър, Яков и Йоан – и тръгнал с тях на планината Тавор. Там учениците пoлегнали на тревата и заспали, а Господ се молел. По време на молитвата дрехата на Иисус Христос станала бяла като сняг, лицето Му засияло като слънце. При Него се явили пророците Илия и Моисей и разговаряли с Него за Неговия край, т. е. за страданията и смъртта Му. В това време учениците се събудили и явяването на Божията слава им се сторило толкова радостно, че чрез устата на Петър изразили желание да останат на планината. Те казали: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия“ (Мат. 17:4).
При тези думи светъл облак изведнъж осенил апостолите и те чули думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5). След чутото учениците от страх паднали ничком. Господ се приближил до тях и им казал: „станете и не бойте се!“. Те се изправили и не видели пред себе си никого освен Него.
Три кратки слова за християнския живот
- Детайли
- Свщмчк Серафим (Чичагов)
Степените на вярата
Различни са степените на вярата. Както тялото преминава през три възрасти – юношество, зрялост и старост, така и душата минава през три възрасти: начало на вярата, утвърждаване в нея и, накрая, съвършенство на вярата. Това изобразява св. апостол Йоан в първото си послание: Пиша вам, деца,… пиша вам, момци,… пиша вам, бащи… (срв. 1 Иоан. 2:12-14).
В първата степен, когато душата започва да вярва, тя се ражда в Христос. Тогава умът още не е в състояние да си изясни Божиите τайни, да разбере евангелското учение цялостно, в пълнота, във всички негови противоположности на земните закони и представи. Със своята детска отзивчивост обаче душата вече започва да чувства безпределната любов на Спасителя и да Му се отдава с доверие, като усеща потребност от ласка, утешение, жалост и родителска топлина.
На втората степен душата вече придобива сърдечно убеждение в истината на Евангелието, в това, че спасението на човечеството се случва така, както проповядва Евангелието, и че друго спасение няма и не може да има, освен в Господ Иисус Христос. Това убеждение идва след осъзнаването на собствената човешка немощ и неизбежността на осъждането за миналия греховен живот. Църквата, тайнствата, всичко вечно и блажено, неизяснимо на думи, става най-скъпо.
Молитвата на праведника
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Проповед за Илинден
„Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника. Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.“ (Як. 5:16-18)
Когато разглеждаме въпроса за молитвата, трябва с особено внимание да се вслушваме в тези, които сам Бог с чудесни отговори е потвърдил като велики молитвеници. Най-яркият старозаветен човек на молитвата е светият пророк Илия. За това свидетелства един от най-големите новозаветни молитвеници – св. апостол Яков Праведни, наричан още „брат Господен по плът“. Преданието разказва за него, че от дългите часове, в които предстоял в молитва, коленете му станал груби като на камила.
Св. апостол Яков получил прозвището Праведния и сам той в своето съборно послание лаконично, с една дума ни разкрива тайната на чудотворната молитва – праведността!
Като птиците небесни
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Проповед за трета неделя след Петдесетница – на светите отци от шестте вселенски събора
Църквата е постановила днес да си спомним за светите отци чрез един текст от планинската проповед на Иисус. Той разкрива една обща за всички светци черта, в която ние ще се опитаме да вникнем – доброто безгрижие. Под "добро безгрижие" трябва да разбираме не да сме бездейни или безотговорни, а да не сме свръхразтревожени.
Да погледнем функционирането на човека. Командният център е в главния мозък, а чрез тялото се осъществява умствената и емоционалната дейност. Всеки орган е свързан чрез неврони с мозъка. Органът подава или получава сигнали, но "акцията" или "реакцията" зависят от мозъка. Командите, планирането, отговорността – всичко е в главата. Мирът или тревогата се зараждат в главата и преминават към тялото.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
