На 13 февруари Църквата чества свещената памет на двама важни светци от апостолската епоха – Акила и Прискила. Тази свята съпружеска двойка се споменава в писмата (или посланията, както още ги наричаме) на св. апостол Павел, защото са допринесли много за мисията на апостола сред езичниците.
Те са били от еврейски произход и първоначално са живели в Понт, в северната част на Мала Азия, но по-късно са се преселили в Рим. Имената им са латински, макар и да са дошли в нашия библейски текст в гръцката си форма. По онова време на римско господство не е било необичайно евреи да носят латински имена. Акила е гръцка форма на латинската дума „аквила“ – орел, т. е. името му е сходно с нашето Орлин. А името Прискила (Присцила) произлиза от прилагателното „прискус“, което означава „стар“, „древен“, но и „искрен“, „прям“. По занаят са били майстори на палатки, правели са специални платове за тях и след това са ги съшивали. Това занятие е било доходоносно, защото римската войска по необятната империя непрекъснато е имала нужда от палатки. През 49 г. сл. Хр. обаче имп. Клавдий (41-54 г.) изгонва евреите от Рим с мотива, че се били карали „заради Христос“. От това свидетелство, което е важно за историята на ранната Църква, става ясна причината за гонението, което евреите са подбуждали срещу християните.
Така от Рим Акила и Прискила се озовават в Коринт, големия многоетнически град Ахайя, който е съперничел на Рим в моралната поквара. В Коринт те продължили да упражняват доходоносния си занаят.
През 51 г. св. ап. Павел отишъл в Коринт по време на второто си проповедническо пътуване и там в синагогата се срещнал с благочестивата двойка. Тази среща се споменава в Глава 18 на кн. „Деяния на апостолите“. Очевидно те са били първите, които са повярвали и са били кръстени от апостола, когото приютили в продължение на осемнадесет месеца в дома си. Апостолът, както споменава дееписателят св. евангелист Лука, е имал същия занаят, вероятно от родителите си от град Тарс. Затова той започнал да помага на Акила и Прискила, за да не е в тежест нито на тях, нито на когото и да било. Това не е пречело на проповедническата му работа, защото в делничните дни хората били на работа всеки според занятието си, а се събирали обикновено вечер за разговори и за евхаристийни вечèри. Така Акила и Прискила станали ценни сътрудници на ап. Павел в Коринт. Чрез тях той се срещал и привличал към вярата в Христос, обещания Месия, евреите от града, но и много граждани от други народности. Така те са създали една от най-силните църковни общини на апостолската епоха.
След заминаването на ап. Павел те решили да отидат в Ефес, най-известния град в западната част на Мала Азия. Ефес е бил средище на литературата и изкуствата, но също така и град, дълбоко затънал в езическата религия поради култа към Артемида във величественото ѝ „светилище“. Акила и Прискила смятали за свой дълг да станат проповедници на Евангелието, както учил св. ап. Павел, но пречките в идолопоклонническия град били големи. Езическите жреци реагирали много остро срещу новата вяра, която ги лишавала от доходи от храма на Артемида. Те подтикнали суеверните маси да атакуват християните, особено проповедниците и учителите. От свидетелството на самия апостол Павел (Рим. 16:3) изглежда, че в Ефес светите съпрузи са страдали от яростта и на езичниците, и на евреите, които пък ги приследвали като отстъпници от традиционната им религия.
В Ефес Акила и Прискила се срещнали и с пламенния проповедник от Александрия, философа Аполос, който имал неизяснена представа за християнството. Светата двойка наставила Аполос в истинската вяра.
През 68 г. Акила и Прискила се завърнали в Рим, където се присъединили към Църквата, за да ѝ служат. Те не се спирали да проповядват с жар и усърдие, където и да били. Благодарение на тяхната проповед много евреи и езичници повярвали в Христос и се присъединили към Църквата.
Раннохристиянският текст „Апостолски постановления“ свидетелства, че Акила е ръкоположен от св. ап. Павел за епископ на „азийските църкви“ (т. е. в Мала Азия), без да се посочва точният град. Древното предание гласи, че Акила и Прискила са пострадали мъченически и са се прибавили към безбройните свидетели на древната Църква. С честнàта си кръв те са запечатали своята преданост към Христос и Неговата св. Църква. Ето защо те се почитат от нас за своя свят живот и ценните трудове, който са положили през онова трудно време за разпространение и утвърждаване на новата вяра.
Св. ап. Павел говори в писмата си с голяма нежност и любов за тази свята двойка. Това разкрива, че тези двама прекрасни и любящи съпрузи са били напълно наясно със съпружеската вярност и любов. Той моли християните в Рим да поздравят по-специално светата двойка „и домашната им църква“ (Рим. 16:3-4). Този израз означава, че както те двамата, така и цялото им семейство са били християни. Затова Църквата в тяхно лице почита и изтъква идеалните съпрузи. Светата двойка Акила и Прискила наистина са образец на идеален и благословен брачен съюз, който съвременните съпрузи могат да следват с желание.
Западният „светец на влюбените“ Валентин вече отдавна е превърнат в карикатура за комерсиално потребление, измислица на измамни търговци, за да заблудят наивните романтици, докато напротив, св. Акила и св. Прискила са истински и живи светци на нашата Църква, които защитават благочестивите, честни, предани и привързани съпрузи. Трябва да ги почитаме заради тяхната безусловна любов, която никога не отпада!
Паметта на св. Акила и св. Прискила се празнува на 13 февруари и на 14 юли.
