Преподобни Ефрем Катунакийски за молитвата
- Детайли
- -
Някъде към 1980 г. при стареца Ефрем дойде млад човек, съдия по професия. Намери го в кухнята да се занимава с обичайното ръкоделие – правеше печати за просфори. Вадеше печата от горещата тенджера с вода, която къкреше на огнището, и ги дълбаеше.
Мъжът се поклони и седна на близкия сандък.
- И така, какво имаме? – старецът обърна пронизващия си поглед към младежа.
- Имам проблеми, отче, различни проблеми.
- Колко често се изповядваш?
- Отче, – нерешително рече младежът, – аз не се изповядвам.
- Е, тогава проблемите естествено изобилстват.
Скърбите и радостите
- Детайли
- Митр. Николай (Ярушевич)
Ако попитаме който и да е човек много ли са скърбите по земния му път, то без съмнение всеки би отговорил: огромно множество скърби – и външни, и вътрешни. Това са безброй болести, които ни спохождат; опасности от зли хора, всякакъв род обиди, загуба на близки; страдания, породени от завист, гордост, ревност, самолюбие… И не можем да изброим всички видове скърби, неизбежни за всекиго от нас в земния ни живот.
А много ли са радостите по пътя ни? И на този въпрос, разбира се, всеки би отвърнал: голямо множество. Нима самият земен живот не е източник на радост за нас? Радост за нас е нашето здраве и отдихът след честно изпълнения труд. А трудът, извършен за благото на семейството, за благото на хората – нима също не е извор на радост? И ако скърбите са огромно множество за човека по пътя му към вечния живот, то и радостите са немалко.
А кои са повече – скърбите или радостите? Няма да броим кое е повече в живота ни: за един – скърбите, за друг – радостите. Ще кажем за друго. Ще напомним, че за вярващия човек радостите винаги са повече, отколкото скърбите. Нали самата наша вяра е неизчерпаема съкровищница на радост.
За кръстчето пред името на архиереи
- Детайли
- Иван Димитров
Всеки, който знае как официално се изписва името на един епископ, митрополит, архиепископ или патриарх, със сигурност се е запитвал защо пред личното име на висшия клирик се слага кръстче. На този въпрос преди години беше дал добре обоснован отговор преподавателят от Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет архимандрит Ириней (Делидимос), църковен историк, но и истински енциклопедист заради забележителните си познания във всички науки.
В своя статия „За кръстния знак в архиерейските подписи“ (Περί του σημείου του σταυρού στις αρχιερατικές υπογραφές | Πεμπτουσία (pemptousia.gr) архимандрит Ириней се стреми да посочи историческата истина за поставянето на кръстче пред името на архиереите.
Той е проучил множество запазени подписи на архиереи от миналото. Стотици такива подписи са запазени в исторически църковни (и не само) документи и могат да се видят в хранилищата на ръкописи или в снимки на тези ръкописи, поместени в грижливо извършени техни издания.
Кръстоносене
- Детайли
- Свщмчк Серафим (Чичагов)
„Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24).
„Вземи кръста си“ – казва Иисус Христос. Той не казва: създай, направи си кръст. Божият Син също не е избирал и не е правил Кръст за Себе Си, не е увеличавал тежестта му, а доброволно е приел онзи, който Му е бил предопределен от небесния Отец.
Но какви са тези кръстове, които се изпращат или се дават на християните? Приличат ли те на Христовия Кръст? Не, по заслугите на Христос те са видоизменени, облекчени, смалени. Сега те са вътрешни… Затова мнозина християни ги забравят, отхвърлят ги от себе си, дори не ги виждат и не ги забелязват. Или те така са се сраснали с телата ни, че някои от нас не ги и усещат?
Погледнете колко хора има, които са външно щастливи, безгрижни, увлечени от земните радости, младостта, красотата, богатството или от страстите и самодоволството си! Къде са техните кръстове? Разбираемо е, че мнозина се съмняват след това в необходимостта да носят своя кръст, когато е възможно и изобщо да не го вземат. Не е ли обаче това самоизмама?
Какъв е смисълът на образованието
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Проповед за първия учебен ден
Скъпи приятели, днес е 1 септември, специален ден, в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Днес бих искал да ви говоря за образованието и да се опитаме заедно да разберем: а какъв е изобщо смисълът на образованието? И вероятно бих започнал с Евангелието и с това как и на какво учи Спасителят Своите последователи – апостолите. Никъде в Евангелието Той не казва: „Деца, станете възрастни“ или „Деца, станете като възрастните“, а напротив – казва на възрастните: „Бъдете като децата, защото иначе няма да може да влезете в Божието царство“.
Какво обаче означава да бъдеш като дете? Ясно е, че Господ не говори за глупост или наивност, а за нещо друго, а именно – за способността да се радваш, за способността да се удивляваш. Учениците Му задават различни въпроси, а Той им казва: Погледнете птиците, погледнете цветята и може би ще откриете отговорите на въпросите си в нещо, което е точно пред очите ви. Ето това е способността на човека да се удивлява. Неслучайно Аристотел пише, че удивлението е началото на философията. А християнският път на всекиго от нас започва от деня, в който свещеникът прочита молитва над водата, в която се извършва тайнството Кръщение и тази молитва започва с думите: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса“.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
