В книгата Червеният площад и чичо Артур Христос Янарас (известен гръцки професор-богослов, бел. ред.) разказва за разговора си със своята екскурзоводка и преводачка, когато бил в Москва през 1982 г. на конференция, организирана от Московска патриаршия. След първите обичайни въпроси той я попитал:
- Имате ли някаква специална връзка с патриаршията?
- Абсолютно никаква, аз съм атеистка, отговорила тя.
- Атеистка по убеждение или от незнание?
Тя се усмихнала и не отговорила.
Всеки път, когато срещна самоопределящ се „атеист“, тази случка ми идва на ум. А когато се обърнах към един човек със същия въпрос: „Атеист сте по убеждение или от незнание?“, той ми отговори: „По убеждение“. Но не ме убеди. Сигурно е имал предвид „незнание“.
Повод да напиша тези редове беше една случка. Преди няколко дни във видеоигра участниците бяха помолени да отговорят колко евангелия има. Един играч каза десет. Телевизионната водеща го поправи:
- Не искам да те разстройвам, но евангелията са дванадесет, не десет!
Нещо подобно се случи преди няколко години, когато в предаване един мъдър университетски професор заяви, че евангелията са дванадесет! Мислите ли, че те са единствени? Попитайте десет души около вас, макар и християни. Ще видите, че повечето ще кажат, че евангелията са дванадесет!
Това означава, че никога не са отваряли Св. Писание, дори от любопитство, за да видят, че евангелията са четири.
Ако някой попита вярващите, които излизат от църква в неделя, какво е Христос, ще чуем всички ереси от първи век до днес.
Човек е изумен от невежеството и полуучеността, които преобладават както сред вярващите, така и сред атеистите.
Вярващите вярват (?) нещо, което не знаят. А атеистите отричат нещо, което не знаят. И когато спорят, позициите и доводите, които използват, са на много ниско равнище, детински! Сериозен човек, който знае някои неща, се чувства изключително неудобно в такава среда.
В началото на годината се вдигна шум с карикатурата, пусната от известен професор по здравна политика, за лилията на св. Богородица. Нима обаче той е единственият?
Попитайте някои хора какво е поднесъл архангел Гавраил на св. Дева Мария по време на Благовещението. Със сигурност ще ви отговорят: Лилия!
Ако бяха отворили Библията дори веднъж и бяха прочели съответния откъс, щяха да открият, че подобно нещо не се е случило. Това впечатление е създадено от ренесансовата живопис.
Нека видим още въпроси и отговори, които показват степента на нашето невежество.
Ако попитате някого какъв плод са яли първосъздадените хора, без много да се замисли ще отговори: ябълка! Библията обаче не споменава такова нещо, а говори за дървото за познаването на добро и зло.
Попитайте също какво означава изречението на Христос: „Блажени бедните духом“. Ще има много хора, които ще твърдят, че тук Христос има предвид умствено изостанали. Правилното тълкуване, разбира се, е различно. Христос говори за смирените хора.
Криворазбран човек е и св. Мария Магдалина. Смята се, че тя е била грешна жена и мнозина дори я отъждествяват с блудницата, която помазала Христос с благовонно масло. Това мнение е изразено от един римски папа, после е прието от западните автори и се разпространява навсякъде. Евангелието обаче никъде не споменава такова нещо. Всичко, което то споменава, е, че Христос е изгонил бесове от св. Мария, а тази зависимост е била много често срещана по онова време. Затова св. Мария Магдалина се почита от Църквата като девица и равноапостолна. Така че всички глупости, разпространявани за св. Мария Магдалина от писатели с въображение, са плод на тяхното болно въображение.
Друг погрешно използван текст е изразът на св. ап. Павел: „Жената да се бои от мъжа си“. Много феминистки обвиняват ап. Павел, че насърчава неравенството. Ако обаче прочетат цялата глава, ще променят мнението си. Те ще видят, че апостолът иска много повече жертви от страна на мъжа към жената. И разбира се, този израз не означава страх и ужас, а уважение. В крайна сметка, когато има любов, няма място за страх: „В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха“ (1 Иоан. 4:18).
„Който не работи, не трябва да яде“, казват мнозина, мислейки, че предават израз на ап. Павел. Какво обаче да кажем тогава за болните, възрастните и изобщо за всички, които не могат да работят? Не трябва ли и те да ядат? Но ап. Павел го казва по друг начин: „Който не иска да се труди, не бива и да яде“ (2 Сол. 3:10), т. е. който изобщо не иска да работи, да не яде. Разликата е очевидна.
„Вярвай и не изследвай!“. Тази фраза също се използва под път и над път. „Не е ли писано така в Евангелието?“, чудят се мнозина. Истината е, че тази фраза не съществува в Библията, а там по-скоро четем обратното: „Изследвайте писанията“, казва Христос някъде (Иоан 5:39).
Не знаем произхода на горната фраза, нито от кого и защо е казана. Това, което е сигурно, е, че това не е библейски текст.
Несъмнено най-много се злоупотребява с библейската книга Откровение. Това е книга символична и дълбоко богословска, тя се е превърнала в любим източник на цитати за различните секти (главно от американски произход), за крайни фундаменталисти, конспиративни теоретици, „пророци“ и наскоро появилите се у нас „оградени“, антиваксъри, изповедници и т. н.
Погрешните тълкувания са невероятни и се правят от неуки хора, които не знаят основни неща за това как е написано Откровението, за особения език, използван от автора, за причината и целта, за която е написана книгата.
Мястото не ни позволява да пишем повече за тази книга. Има обаче прекрасни тълкувателни пособия, които може да ползва всеки, който иска да види нещата ясно и трезво. За останалите важи и тук поговорката на поета: „Никак да не се докосва ръката на непосветените“ (из ирмоса, т. е. началния куплет от Песен 9 на канона за празника Благовещение, написан от св. Йоан Дамаскин, който започва така: Яко одушевленному Божию кивоту, да никакоже коснется рука скверных… или, в превод от оригинала: Никак да не се докосва ръката на непосветените до одушевения Божи кивот, … т. е. св. Богородица – бел. ред.).
Знам, че вярата не е лесен подвиг. Ето защо напълно уважавам борбата, съмнението, отричането, добросъвестната критика на другия. Дразни ме обаче, когато някой с детински доводи се произнася за неща, които не знае, и навлиза в чужди полета.
Същото, разбира се, важи и за християните, които не само не познават основни неща за вярата, но и дръзко критикуват всяко различно мнение, дори на хора, които знаят малко повече.
В крайна сметка невежеството и полуграмотността не са добри съветници…
„Голяма стръмнина и голяма бездна е непознаването на Писанията“ (св. Йоан Златоуст).
Превод: Иван Ж. Димитров
