Именитият бедняк и безименният богаташ

Детайли

Свещ. Красимир Кръстев

03 Ноември 2024

Проповед за Пета неделя след неделя подир Въздвижение

В последните години притчата за богаташа и бедния Лазар стана особено актуална за България. Причината е, че у нас почти изчезна средната класа. В книгата Притчи четем една молитва на пророк Агур, която за себе си наричам молитва за средната класа: „Отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог“ (Притч. 30:8-9).

Богатството и бедността са две крайни състояния, опасни за вечното спасение. По-опасно обаче е първото и днешното евангелско четиво (Лука 16:19-31) ясно го потвърждава. В притчата са представени двама души, единият от богатата прослойка, другият – от най-окаяните и нисшите. Господ подчертава крайностите в техния външен вид (пурпур и скъп лен тук – струпеи там) и тяхната храна (богата трапеза – трохи). Не е изненадващо, че бедният умира пръв. Богатите винаги имат повече възможности за здравни грижи. Но дългият живот не винаги е белег за Божието благоволение към някого, а често е израз на Божието дълготърпение към него. Но и богатите не векуват. Смъртта, казват, е великият изравнител. Но и това е относително. Равенството е само в това, че телата и на двамата отиват на едно и също място – в земната пръст. Оттук нататък започва голямото раздалечаване.

Св. Антоний: Безмълвието и усамотението носят голяма утеха и правят човека съвършен

Детайли

Св. Антоний Велики

01 Ноември 2024

Продължение от Писмо шестнадесето

ПИСМО СЕДЕМНАДЕСЕТО

Мои възлюбени, знайте, че не е аскет този, който се отличава с едно-единствено нещо и че не само едно нещо е противоположно на добродетелта. Ако аскезата е съвършенство на добродетелта, явно е, че много са пороците, които ѝ се противопоставят. Следова­телно този, който иска да бъде съвършен аскет, не трябва да допуска да бъде подчинен на никаква форма на злото, понеже подвластният макар и на една форма на злото е далече от съвършенството. И тъй, съвършенс­твото се състои в осъществяване на следните думи: „Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях“ (1 Кор. 9:19).

Апостол Павел е изрекъл това, понеже повече не си е позволявал да опознава онова, от което се е отрекъл. Веднъж освободил се от злото, и то докрай, той е тър­сил духовната полза на многото хора, които добровол­но са допуснали да бъдат подчинени на злото и не са могли да се освободят от своите пороци, тъй като са били лишени от силата според казаното в псалома: „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“ (Пс. 2:3). Когато апостол Павел е видял Господа Иисуса, той е придобил съвършенство и е започнал да подпомага безсилните, та и те да постигнат съвър­шенство и да се издигнат до висините.

Кои са българските будители?

Детайли

Иван Димитров

31 Октомври 2024

Празникът на българските будители е установен преди стотина години и е поставен в деня на св. Йоан Рилски – 1 ноември по стар стил. Независимо от факта, че заради отношението на някои светски фактори дните 1 ноември и 24 май останаха да се честват отделно от паметта на св. Йоан и св. Кирил и Методий, както стана и с други празници, все пак връзката на този празник с всебългарския светец е безспорна. Както преди сто години, така и сега е кристално ясно кои са народните ни будители. Днес по радиото пуснаха запис на дечица, които сред будителите изредиха… Левски, Ботев, Раковски и толкоз! Никой не си спомня сякаш, че поставянето на празника (неслучайно отменен от комунистическата власт) в деня на св. Йоан Рилски говори за замисъла на учредителите на празника: да се почетат будителите на народната свяст от времето на Възраждането на народа ни. Защото и в началото, и сега като народни будители се почитат дейците на просветата, културата и християнството сред българите. А християнските дейци обединяват в себе си, освен вярата, още просветата и културата, че и общественото дело. По-късно се добавят и други личности, включително християнски светци, от други епохи, борци за народното добруване.

Св. Антоний: Откажете се от човешката слава и постоянствайте в смирението

Детайли

Св. Антоний Велики

28 Октомври 2024

Продължение от Писмо петнадесето

ПИСМО ШЕСТНАДЕСЕТО

Мои възлюбени чеда, бих желал да ви запозная с ня­кои събития от живота на свѐти и чисти пророци, ко­ито Бог прослави в тяхното смирение и пълна бедност. Преди да ги възвеличи, Той им дарува още тук слава и богатство, понеже те са се смирили от цялото си сърце.

Първом ние ще разкажем за праотеца на патриарси­те – Авраам, как Бог го въздигна от бедност до богатс­тво и от презрение до слава; и всичко това стана сред мате­риални блага, но Авраам не забрави първоначалната си бедност. В действителност той живял в палатка, както и Исаак, и Яков.

Църквата не е място на благополучие

Детайли

Прот. Алексей Умински

23 Октомври 2024

Прот. Алексей Умински е един от руските духовници, които бяха лишени от сан, защото не приеха идеологията на свещената война. Ръкоположен е за свещеник преди повече от тридесет години, на 9 септември 1990 г. Служи в централния московски храм „Света Троица“, където развива забележителна мисионерска, милосърдна и просветителска дейност. Беше лишен от сан на 13 януари т. г., а малко след това се обърна с апелация към Константинополския патриарх Вартоломей, който го прие за клирик на Патриаршията. Девет месеца по-късно, в интервю за „Новая газета“, той разказва за живота в емиграция, за чувствата, с които посреща съдбата си, за това как продължава да общува със своите енориаши, как гледа сега на Църквата. Представяме ви откъси от този разговор.

За новия живот в емиграция

… През този период смених много места за живеене, бях в много държави, постоянно си събирах куфарите, местех се от място на място, постоянно спях в чужди легла. Но където и да бях, винаги намирах много голяма подкрепа сред хората, които бяха до мене. Имам чувството, че не ми се е налагало да предприемам някакви вътрешни силни действия или усилия, за да се развие животът ми по този начин. Имам чувството, че просто съм бил носен от някакъв неизвестен поток. И не се удавих в този поток, а напротив – той ме носеше в правилната посока през цялото време. Не му се съпротивлявах, но и не направих нищо специално, за да се озова, да речем, тук, в Париж.