За милосърдието
„И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Но как да бъдем милосърдни, когато самите ние нямаме почти нищо? Нека нашето милосърдие, нашето послушание към Господа да бъде поне колкото лептата на бедната вдовица. А ако нямаме и това? Тогава да се потрудим милосърдно в полза на ближния с добра дума за наставление, ободрение, утешение…
А ако и това не можем? Тогава да проявим своето милосърдие поне в това: виждайки греха, грешката на другия, да не издаваме строгата си присъда и да не го разнасяме навсякъде.
Няма човек, който не би могъл да последва Божията повеля за милосърдие – ако не с пари, то с труд, ако не с труд, то с думи, ако не с думи, то поне с неосъждане, с липса на злословие, сплетни и клевети.
Не всяко милосърдие обаче е еднакво угодно на Бога. Милосърдието поради страх от задгробни мъчения или от хорската мълва – това не е съвършено милосърдие. Милосърдието заради награда, от тщеславие, заради човешка слава – също не е милосърдие, посочено от Бога. Само едно милосърдие е съвършено – онова, което се върши заради самото милосърдие, заради Бога, за слава Божия, когато то се прави скромно и тихо, без декларации.
Голяма е радостта на свещеника, че в нашето сурово време той може да види в хората прояви на Божието милосърдие. И колко голямо е то!
Спомням си жени и мъже от светските среди, в които привидно милосърдието се проявява най-слабо, как посещават нещастни изоставени болни в огромните болници на Париж; спомням си скромни хора, дошли да се помолят и да погребат самотен покойник; спомням си бедняци, отдаващи тихичко последната си ценна вещ на някой още по-беден; спомням си тайнствени писма от неизвестни лица с вложена лепта в тях; спомням си обикновен работник, даряващ цялата си заплата на болни, нещастни, на съвсем чужди за него възрастни съпрузи; спомням си развълнуваните личица на децата, носещи своите играчки за бедни връстници. Колко такива примери има! Не можеш да ги разкажеш всичките!…
Става очевидно, че хората още чуват Божията заповед и я следват. Нека се постараем и ние да я чуем и последваме. За начало нека се опитаме да направим нещо макар и малко.
Нека не съдим околните, да се отнесем милосърдно към техните постъпки и грехове, като предоставим съда над тях на Господа. Колко хубаво би било, ако осъждането, злословието, сплетните намалеят в нашата среда. Колко хубаво би било, ако с престъпване на Божиите заповеди не замърсяваме почетното звание християнин, т. е. последовател на Христа.
„Бъдете един към други нежни с братска любов…“ (Рим. 12:10). Обръщали ли сме някога внимание на думата „нежни“? Бъдете не груби един към друг, а внимателни с нежност. О, ако тази заръка на апостола влезе в нашия живот – и в семейния, и в обществения, и в енорийския! Бъдете един към друг внимателни, ласкави и добронамерени с нежност! А защо да не опитаме да живеем така, както ни съветва апостолът? Прав е: животът ни ще бъде по-лек и по-радостен.
За милостинята
Евангелието ни заповядва милосърдие. Господ ни учи на милостиня. Милостинята бива телесна и духовна. Телесната – това е да нахраниш гладния, да облечеш голия, да помогнеш на затворника и на болния, да окажеш гостоприемство, да погребеш бедния… Духовната милостиня е да предпазиш от грях и лош живот, да обърнеш в християнството, да се молиш за ближния, да утешиш опечаления.
Милостиня може да оказва всеки. Тя трябва да бъде не подаяние, а дело на милосърдие и любов. Милостиня трябва да се дава без излишно мъдруване, защото иначе ще бъде отплата, а не милостиня.
И като даваме милостиня, не трябва да бъдем тщеславни и да се гордеем: „Какъв съм прекрасен!“ или „Какъв съм добър!“. Милосърдието и милостинята са изпълнение на нашия дълг, онова, което ни е заповядано от Бога. По-добре е милостинята да бъде давана тайно – така, както е правел св. Николай Чудотворец, когато през нощта е подхвърлил торбичка с пари на бащата на три девици.
Трябва да умеем да даваме милостиня. Давайки я, следва да поставяме себе си на мястото на получаващия. Милостинята трябва да даваме сякаш на Самия Господ – „заради Христа“.
Бедните са наши господари, наши воини, наши лекари, очистващи душите ни.
В нашето време на общо озлобление, раздразнение, бедност и скръб Божията заповед за милосърдие трябва да бъде пътеводна звезда за нас към царството небесно. „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“ (Мат. 5:7).
Господ ни призовава към милосърдие и любов към всички. Чуваме ли гласа Му? Или като казваме „да бъде Твоята воля“ (Лука 11:2), ние си мислим: „да бъде моята воля“?
Превод: Радостина Ангелова
* Из сборника „Пастирски наставления“, източник: www.azbyka.ru
** Епископът на Кампания Методий (Кулман; 1902-1974 г.), роден край Санкт Петербург, а сетне емигрант в България, Чехословакия и Франция, е бил свещеник и по-късно викарий на Западноевропейския екзархат на руските енории към Константинополската Вселенска патриаршия (този екзархат беше закрит от патриаршията през 2018 г.). Епископията на Кампания е съществувала от 10 до началото на 20 в. основно като част от Солунска митрополия. Сега обаче името ѝ е включено в титулатурата на митрополита на Верия, Науса и Кампания (бел. ред.).
