Мобилно меню

4.9477611940299 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (134 Votes)

350Публикуваме статия на руския свещеник прот. Павел Аделгейм (1938-2013) от „Живой журнал“ от 2010 г. С много болка духовникът мисионер и изповедник, който заплати с живота си за своята вярност към Бога, описва как неусетно Христовият дух бива изтласкван от църковния живот в неговата църква. Компромисите с Божията правда, вършени в името на целесъобразност или лична изгода, закономерно и неизменно водят до отпадане от Бога. В този смисъл неговите думи, изречени преди повече от десет години, днес звучат пророчески.

Това, което се случва с РПЦ, не може да остави безразлични духовниците, които са се свързали с нея и са живели с нея през целия си живот като с невяста. Когато бях ръкоположен, Руската църква беше съвсем различна. Духовните промени бяха бавни. Старата духовна среда беше запазена. Основната маса от вярващи и духовници, дори от епископите, бяха изповедници, техни духовни чеда и почитатели. Постепенно това ядро, което пазеше пълнотата и чистотата на църковния ритуал, стремежа към духовен живот и моралните принципи на Евангелието, отиде при Бога.

С течение на годините тази среда започна да се размива от новите хора, които идваха в Църквата от съветското общество и въведоха една различна йерархия на ценностите в енорийския живот. Евангелската етика все повече се размиваше с нови концепции за смисъла на църковния живот. Средата се промени и стана много различна. Стигнахме до катастрофално разрушаване на евангелската етика в Църквата. Евангелските морални принципи са унищожени в съзнанието на епископите, духовенството и миряните. Напомнянето на етиката не предизвиква покаяние, а раздразнение и желание да се унищожи говорещият. Йерархията демонстрира безнравствено поведение, без да се стеснява или оправдава. Онези, които са обещали да бъдат „правило на вярата и образец на кротостта“, мълчаливо вършат зло: измама и насилие, несправедливост и предателство, ярост и отмъщение. Как след това можем да призоваваме за мисионерство и катехизиране? Къде призоваваме хората да дойдат и какво ще кажат те в отговор?

Еп. Никон, който се опетни с хомосексуализъм и насилие над клирици, едва беше изгонен от Екатеринбург преди няколко години. При новия епископ епархията отказва да плаща за златото и скъпоценните камъни, взети с дълг. Срещу нея се водят дела за милионни дългове. Латвийският митрополит Александър разпродал църковни имоти, които е получил по силата на реституцията. Фактите са представени на вниманието на патриарха с документи и снимки. Резултатът е един и същ: клирикът, който съобщава фактите, бива оклеветен, лишен от достойнство и отлъчен от Църквата в нарушение на всички канонични разпоредби на Вселенската църква. Протодякон Кураев публикува, че получаването на епископски сан струва сто хиляди долара. Заради симония се лишава от сан този, който е бил ръкоположен, и онзи, който го е ръкоположил. Сега има нови канони: няма преследване за симония.

В името на Църквата се отнемат къщите и имотите на бедните, а клирици и миряни са преследвани без вина. Църковните съдилища премълчават престъпленията на епископите и наказват невинните, като фалшифицират съдебните решения. Църковните съдии и чиновници отговарят на всички въпроси с мълчание.

Могат да рекат: това са единични факти, те не могат да се нарекат общо правило.

За съжаление, вече могат! Единичните факти стават публични, защото другите старателно се премълчават. Те изригват на огнени езици като изпод затворената вратичка на горяща печка. Информационното пространство се разчиства, въвежда се цензура. От всички епархии се чуват стенанията на клирици, измъчвани от епископите.

Разказаха ми един типичен епизод с патр. Кирил. В отговор на молба да се застъпи за свещеник, преследван от един епископ, той казва: „По-голяма нужда имам от епископа, отколкото от свещеника“. Това всъщност е бил и отговорът на Пилат. Пилат си е изградил собствено мнение за Христос и го е изразил пред архиереите (първосвещенвиците – бел. ред.): „Не намирам никаква вина в Него“. Но архиереите (първосвещенвиците) го заплашили: „Ако Го освободиш, не си приятел на кесаря. Всеки, който се прави на цар, е противник на кесаря“.

Пилат нямал нужда да рискува поста си заради един беден проповедник. Той се предал, не желаел да защитава справедливостта срещу собствената си изгода. Поискал съд, измил си ръцете и казал: „Чист съм от кръвта на този праведен човек. Вие му мислете“.

Тълпата единодушно се съгласила да поеме цялата отговорност: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху нашите деца“.

Църковното песнопение оценява неговото деяние така: „Пилат си изми ръцете, но оскверни сърцето си“. Това е оценка за престъплението на Пилат за всички времена. Постъпката на Пилат може да бъде разбрана, но не може да бъде оправдана. Защо да влошавате отношенията си с епископ, който все още ще ви потрябва? По-лесно е да се откажете от дон-кихотската справедливост, от Христовия дух, и да предадете невинния на епископа да се разправи с него. По-малко проблеми. А справедливостта? – Празна работа!

Така е разсъждавал Пилат, но той не е бил патриарх на РПЦ. Ако патр. Кирил разсъждава по същия начин, той застава на страната на Пилат срещу Христос. Лицемерието се е превърнало в норма на етиката. Отказът от справедливост в името на ефективността лишава всички, включително патриарха, от християнското им достойнство. Принципът на целесъобразността е записан в Устава на Руската православна църква.

Ако патр. Кирил е политик и бизнесмен, това си е негова работа. Ако той не зачита евангелската етика, това вече засяга Бога и нас. Нямам нищо против политиката, стига тя да се разбира като приложна етика. Но когато политиката отхвърли етиката, пред нас се открива озъбената паст на чудовища като Ленин, Сталин, Хитлер и много други, а сега… Кирил.

Обществото, което е изоставило справедливостта и милосърдието в името на благоденствието, е изоставено от Бога. То се превръща в Содом. Ако РПЦ се е отказала от евангелската си етика, кому е нужна тя? Ще бъде изхвърлена като обезсолена сол.

Като възвестява публично, че патриархът и митрополитът „вярно преподават словото на Христовата истина“, клирикът със своята съвест носи отговорност за това свидетелство. За да ги уважаваме, трябва да видим чист и непорочен живот. Свещеникът се занимава с мисионерска и катехизаторска дейност. Той призовава, кани духовни чеда в РПЦ и носи отговорност за тяхната съдба. Ако съзнателно ги предаде в ръцете на пастири, които „идват в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци“, той става съучастник в тяхното злодеяние (Мат. 7:15).

Съветската власт преследваше една църква, заслужаваща уважение и любов.

Днес църквата се е превърнала в апарат за насилие и гонения. „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16). Преследваният в Църквата все още е Христос, Който страда заради Своите по-малки братя.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8c684 

Разпространяване на статията: