Христос воскресе!
На Кръста се извърши Великата жертва на Любовта. Христос, „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Иоан 13:1). Той умря за нас, за да възкръснем ние с Него.
В ранната пасхална утрин, когато беше още тъмно, Мария Магдалина дойде при гроба и видя, че камъкът, който го закрива, беше преместен. И гробът се оказа празен. Празният гроб е знамение на победата на Разпнатия над смъртта. Но Мария още не разбираше това. В душата ѝ все още беше мрачно. В смущението си тя реши, че някой е взел тялото на Господа от гроба и не се знае къде Го е положил (виж: Иоан 20:13 – бел. прев.). В обичта си тя се опитваше да търси Господа като мъртъв. Но я срещна Живият Господ, победил смъртта. Той се обърна към нея с думите: „Защо плачеш? Кого търсиш?“. И Възкръсналият разкри Себе Си, като я назова по име: „Марийо!“. И ѝ говори за предстоящото Си възхождане при Небесния Отец, за да приготви път за всички Свои братя в дома на Отца.
На Пасха Христова ние празнуваме изпълнението на древното пророчество: „Смъртта ще бъде погълната навеки и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица…“ (Ис. 25:8). Подобно на Мария Магдалина, и в нашето време много човешки души страдат и се оплакват, че враговете на евангелската истина са „взели Господа“ от тях, че са им отнели светлината, радостта и смисъла на живота… Ала Господ е близо. Възкръсналият стои пред вратата на човешките души и чука, нужно е само да внимаваме за Неговия глас и да Му отворим вратата.
Той пребивава сред нас чрез Църквата Си – в словото на Своето Евангелие и в благодатта на Своите тайнства. Той се обръща към скърбящите: „Защо плачеш?“. Той се обръща по име лично към всекиго от нас, както нарече по име Мария Магдалина в пасхалното утро.
В Църквата Христос иска да ни даде да познаем и да усетим Неговото присъствие, както даде да Го познаят спътниците по пътя към Емаус, при разчупването на хляба и при докосването от апостол Тома на раните от кръстните Му страдания. Той ни призовава към изпълнение на Неговата царствена, вечно нова заповед за любовта. В Неговото царство всеки от нас има място като личност, като неповторимо осъществяване на Божия образ. И Той кани всички за участие в Неговия вечен живот.
Христовата Пасха свидетелства за преизобилието на Божията любов към нас. Бог доказа Своята любов към нас с това, че отдаде живота Си за нас, грешните и недостойните (виж: Рим. 5:8). И откровението на тази безгранична любов изпълва сърцата ни с радостната увереност и светлината на крепка надежда, която не посрамва.
Силата на пасхалното благовестие не овехтява и не намалява. Христос победи смъртта. И портите на ада не можаха да надделеят над Неговата Църква в предишните векове, не могат и в наши дни. А ние, които не сме видели с телесните си очи Разпнатия и Възкръснал Господ, но с вяра и с верността на нашата любов Му принадлежим, се поздравяваме един другиго – и през тази година – във великата радост на Пасхата Христова.
Превод: Радостина Ангелова
* Източник: www.azbyka.ru
