Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

vinograd3b 704140595По стара традиция на празника Преображение Господне в храма се освещават плодове. Кога и как точно е възникнал този обичай не знаем, но свидетелство за неговата древност намираме в 3-то правило на светите апостоли, където се споменава, че в „надлежно време” в храма били принасяни нови житни класове и грозде. В 28-о правило пък на Шестия вселенски събор се говори за същата практика, като се уточнява, че това се извършва в знак на благодарност към Подателя на плодовете. Безспорно това е свързано с древната еврейска практика да се освещават "първоберките" от житните класове и от други плодове, като се посвещават на Бога (вж. "Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове", Изх. 22:29).

Вероятно този принос на плодове и тяхното благославяне са възникнали съвсем спонтанно и непринудено. В древност човекът е бил свързан тясно със земята и ежедневието му е минавало в естествена природна среда. Връзката между физическия му живот и плодовете на земята е била много по-пряка, а сетивата му – много по-чисти и детски от сетивата на днешния гражданин на бетонния град. За вярващия земеделец плодовете не са били просто храна, а дар Божи и Божие чудо, което той е наблюдавал ежедневно и в което е участвал с труда на ръцете си.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (30 Votes)

KyriakiThoma01 a

През тази седмица, втората след Пасха, Църквата насочва вниманието ни към образа на апостол Тома. Призовава ни да помислим с кого се уподобяваме в своето отношение към Христос и в какво се е състояло „неверието” на Тома.

Според преданието, апостол Тома на външен вид приличал много на Христос. Винаги очакваш, когато някой прилича на известен човек, той да има и някакво вътрешно сходство с него. Още по-удивителна е тази прилика на апостола с Христос и прозвището „Тома неверни”.

Всеки от нас носи в душата си някой образ, който следва през целия си живот. Това се проявява в поведението, в начина на обличане, в житейските ориентири. Хората, избрали за свой идеал Христос и успели да въплътят у себе си това подобие, се наричат преподобни. Но най-често ние не изследваме своите образци за подражание. Обикновено те са сборни образи, състоящи се от много и взаимноизключващи се лица. Малко на Христос, малко на чейнчаджии, малко на Наполеон, малко нещо руско и т. нат. Намирайки се в такова объркано духовно състояние, човек вместо да следва определен курс, както правят самолетите или корабите, попада в едно хаотично движение. Това ненормално състояние води към лъжлив духовен живот.

4.9056603773585 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (53 Votes)

1 9-passionМоля се в настъпващите  дни всички да почувстваме великата Божия любов в душите ни. Най-големият проблем на човека, или поне един от големите проблеми, е, че не чувства любов. Някога през живота си сме били наранени от хора, които сме обичали, или те самите не са ни обикнали, когато ние сме имали нужда от това. Очаквали сме едно, а са ни дали друго и в един момент сме били предадени. Затова Страстната Седмица представлява възможност да почувстваме великата любов, която съществува в Бога. Затова страдащите чувстват болката на Христос, затова Христос чувства болката на човека. Това е седмицата на великата любов. Най-голямата празнота в нашия живот е тази: искам някой да ме възлюби, да ми съчувства и да мисли за мене. И Христос казва, че Бог толкова много  възлюбил човека, че  отдал Своя Единороден Син, за да Го възлюбим и ние, да Му се доверим и да живеем. Това е Страстната Седмица, седмицата на безкрайната Божия любов. Отвъд събитията, които ще видим и и от които ще се трогнем, трябва да чувстваме как тази празнота на душата ни се запълва и тогава ще можем да кажем, че тази седмица е имала смисъл и нашето сърце някак се  е открехнало. Христовият Кръст не е нещо, случило се само веднъж. Христос бил разпнат веднъж, но целият Му живот бил Кръст, болка и подготовка за този последен момент.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

image44Всички носим някакъв кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми, бедност, самота, изоставеност, старост, клевети, гонения, иронии, кажете и друго, забравих ли твоя проблем? Казахме, че всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст. На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим.

Когато бях студент, отидох на един студентски лагер, много хубав, високо в планината, сред елхите, с много хубава атмосфера, където имахме много хубави дискусии, разговаряхме, проведохме хубави беседи. Отговорникът ни каза: Днес ще говорим за значението на кръста и болката в живота ни. Той имаше предвид, че вечерта ще говорим на тази тема, а през деня някой се удари по време на игра на баскетбол и двама студенти трябваше да го заведат в града с кола, в болницата в Арта. И тези студенти помолиха отговорника да изчака тяхното завръщане: Не започвайте без нас, и ние искаме да чуем за кръста!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)

3 nДнес празнуваме Тържеството на Православието, но трябва да помним, че празнуваме Божията победа, победата на истината, победата Христова над всички слабости според човешките разбирания. Това не е тържествуване на нас, православните, над другите вероизповедания и другите хора; това е победа на Бог над нас, и чрез нас, колкото и светлина да носим в себе си, над другите. Кой от нас ще посмее да каже, че вярва така, както това е описано в Св. Писание?

В края на Евангелието от Марк ни се казва, че на вярващия всички чудеса ще бъдат разкрити, че той ще заговори на нови езици, ще лекува болести, мъртвите ще възкреси, ако изпие отрова, нищо няма да му се случи: кой от нас може да каже за себе си, че неговата вяра е такава или подобна?

За нас може да се отнасят думите на ап. Павел – че носим светинята като че ли в глинени съдове. Глинените съдове сме самите ние, ние сме съдове, недостойни за това съдържание, което Господ ни дава. И наистина, Църквата обема всички нас, но ние не може да я обемем, тя е необятна, а ние сме малки.

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.