Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

Gennesion T Prodromou 2012 500x330 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…

Всички знаем, че повечето ученици трудно се накарват да прочетат задължителната художествена литература (не говорим за уроците, там нещата са по-иначе). Същото е и с учениците в духовните семинарии или със студентите в богословските факултети и катедри по университетите. Опитвал съм как ли не да ги мотивирам, но не е лесно да задвижиш недвижимото. Все пак съм се опитвал да препоръчам на студентите, с които работих над тридесет години: Ако не ви се чете друго, прочетете поне книга Деяния апостолски! От повествователна гледна точка тя е най-интересната книга в Библията, защото в нея има екшън, действие – нещо става, постоянно нещо се случва, има изненади, неочаквани обрати, няма как да ви е скучно!

В интерес на истината, не съм търсил обратна връзка и не знам дали наистина някой студент или студентка са се заинтересували от моите думи да прочетат Деянията. Със сигурност обаче знам, че има студенти, които са чели открай докрай Библията, което и професорите не сме правили…

По отношение на Свещената история на нашето спасение обаче един от най-интересните текстове е първа глава на Евангелие според Лука. Дългичка е, цели осемдесет стиха, но изключително интересна, разбирайте – и важна. Тъкмо нейното съдържание оправдава заглавието на този мой текст.

Това е и началото на третото евангелие, което започва с посочване на причината за написването му: Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил (1-4 ст.).

С други думи казано, събитията не са неизвестни на автора или на получателя (съответно – получателите) на текста на евангелието. Имало и други опити да се опишат тези спасителни събития, а те при това са предадени достоверно от очевидци и служители на словото. Както и да я вземете думата словото – и с малка, и с голяма буква, пак подхожда: това са апостолите, хората около Иисус Христос, въплътеното Божие Слово (Логос), които при това служат и на Христовата проповед, която в същността си е Божие слово, Божии думи, а не човешки истории и в никакъв случай – човешки измислици.

Заема се и Лука (той от скромност не се подписва, но е безспорно, че Лука е авторът), след като специално и грижливо е проучил всичко отначало, да опише наред, т.е. подредено (а може да се разбира и по-добре подредено отколкото в другите евангелия) учението, което вече е знаел, на което е бил научен адресатът Теофил (някои изхождат от значението на гръцката дума „теофилос“ = боголюбец и смятат, че това е нарицателно за всички християни, а не само за конкретен човек). Но пък Лука го уверява, че с книгата си ще му даде твърдата основа на Христовото учение. И наистина го е направил.

Ние ще останем обаче само в първа глава. Там се разказва кратко, обаче с нужните исторически справки, историята около Божиите обещания за раждането на свети Йоан Предтеча и Кръстител и на Господ Иисус Христос. Описано е и раждането на първия:

В дните на Ирод, цар юдейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови и името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – тогава му се яви ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Евангелистът точно посочва имената и рода и на двамата бездетни съпрузи, които били вече в напреднала възраст. Не само Захария, но и Елисавета била от свещеническо потекло – от рода на Аарон, брата на Моисей. Посочена е и смяната, в която е служел Захария, а това помага да се види кога той е бил на смяна и се е случило посещението на Божия пратеник. По време на служение в храма се паднало на Захария да влезе в светилището, за да покади, т. е. да разпали въглените в кадилния жертвеник и да сложи върху тях благовонни смоли, за да се изпълни помещението с благоуханен дим.

Трябва да се знае, че храмовата постройка в Йерусалим е включвала две помещения: основното, наричано светилище, и по-малкото, наричано Святая святих. Но и двете не са били достъпни за вярващите. В светилището са влизали само свещеници и то за определени свещенодействия, а иначе те са стоели и вършели повечето си дейности отвън, във вътрешния двор, на открито. Там са произнасяли молитвите и са принасяли жертвите.

В Святая святих, най-святото място на храма и въобще за евреите, е стоял ковчегът на завета, в който са се пазели двете скрижали (плочи) с десетте Божии заповеди. Там е имал право да влиза само първосвещеникът (единствен за цялото юдейство свещеноначалник) и то само веднъж в годината.

И така, в сумрака на светилището (храмовата сграда била без прозорци) на Захария се явил архангел Гавриил и му съобщил радостната вест, че жена му Елисавета ще зачене и ще роди син, който щял да бъде наречен с името Йоан. Ясно и точно!

Когато обаче десетилетия наред не си имал деца, когато със сълзи си се молил Бог да се смили и да ти даде рожба, а особено когато възрастта е напредвала и тялото е губело определени детеродни способности, сега на тези години как да повярваш дори на Божи пратеник?! Ами ако е някакво изкушение?

Но мястото било свято, а и ангелът веднага се „легитимирал“ кой е и Кой го праща. Нямало грешка, нито било изкушение от лукавия. И все пак! Захария десетилетия наред горчиво преглъщал укорните думи и намеци, и погледи на околните заради това, че нямал деца. Същото и то в още по-голяма мяра се случвало с Елисавета, защото в онези времена безплодието се свързвало само с жената…

Явно Захария не е бил в състояние да осъзнае важността и истинността на добрата вест. Ангелът в потвърждение му дал „предварителна информация“ за бъдещия син, за да види смаяният свещеник, че не става дума само за раждане на дете, за да се избавят двамата съпрузи от укора, че са „ялови“ и той, и жена му. Това дете щяло да бъде велик пред Господ; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на (пророк) Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

Но това е твърде сериозно нещо! От едната крайност на подиграван и печален съпруг Захария щял да премине в другата – на родител на велик мъж, толкова велик, че Сам Христос щял да заяви: сред родените от жена няма по-голям от Йоан Кръстителя! Само Иисус Христос бил по-велик, но Той все пак е Богочовек, а не обикновен човек.

Недоверието продължавало да човърка съзнанието на свещеника – толкова било прекрасно обещаното, че той не можел да повярва! Тогава вече ангелът му дал друг белег: понеже не вярваш на мене, Божия вестител, от днес ще онемееш и няма да говориш, докато всичко това не се сбъдне! А то ще се сбъдне в посоченото време – това е Божие обещание, което е абсолютно. То не е като човешките обещания – относителни, може да се изпълнят, а може и да не се изпълнят…

Това било всичко. Ангелът изчезнал внезапно, както внезапно се бил и появил. Захария бил свършил свещенодействието си в светилището. Ангелът не му е пречил, нито го е прекъснал; явил се е в мига, когато Захария вече бил свършил и щял да излиза пред хората отвън, в двора. Сега излязъл, но разбрал, че не може да говори. Ужасно е цял живот да си говорил нормално и изведнъж да онемееш. Дори когато това е косвено доказателство за истинността на предреченото добро от ангела.

Захария излязъл отвън и се опитвал със знаци да обясни какво му се е случило в храма. Едва ли е успял да се справи с обясненията, но като го видели ням, всички разбрали, че е имал видение в храма. Явно и друг път са се случвали такива видения, пък и Захария не е изглеждал изплашен, имал е вид на възхитен от видяното и още повече от чутото. Но как да обясниш всичко това, като едва от минути си усетил нуждата от ползване на „жестомимичен език“, както се казва днес.

Сега идва нещо, което ми е направило впечатление още преди десетилетия: Захария е „пострадал“ по време на работа, лишил се е от обичайния си начин на общуване, не е било сигурно и дали е можел да чува (десет месеца по-късно, при именуването на малкия Йоан, не му говорят, а със знаци го питат какво да бъде името на детето). Както и да го погледнеш днес, това си е „трудова злополука“, независимо от какво или от кого е предизвикана. Сега бихме звъннали на „Бърза помощ“ или на телефон 112, началникът веднага ще освободи работника да отива да се лекува и така нататък. Само че свещеното служение при храма е било друга работа. Наистина, свещеникът не е можел да говори, но иначе е можел да се движи и да върши сума ти други неща. Затова Захария останал да служи до края на месечната си смяна и едва тогава се прибрал при жена си.

Според изчисления за времето на свещеническите смени Захария е можал да се прибере вкъщи някъде в началото на септември по нашия календар (названията и продължителността на еврейските месеци са други). След тия дни жена му Елисавета наистина заченала. Захария оставал ням, защото обещанието започнало да се сбъдва, но имало още доста време всичко да стане така, както ангелът е казал.

Елисавета не казвала на никого цели пет месеца, а на шестия месец…

Евангелист Лука в същата първа глава продължава с второто Божие обещание, най-великото обещание от Бога, Който толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Иоан 3:16). Той пише:

А на шестия месец беше изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече ѝ ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И ангелът си отиде от нея.

Второто Божие обещание се прави почти по същия начин: неочаквано е за получателя, прави се от архангел Гавриил, чиято поява предизвиква смут, тъй като никой не смята, че е достоен да срещне Божи пратеник, а има и древно указание: не може човек да види Бога и да остане жив (Изх. 32:20). При Захария гаранцията за верността на обещаното е, че той ще онемее до деня на сбъдването на обещанието. При девицата Мариам гаранция е вече частично осъществилото се първо обещание: нейната безплодна сродница е забременяла преди шест месеца, макар това да не се е разчуло още, понеже се е криела от страх „да не стане нещо“ и да се развали толкова прекрасното сбъдване на мечтите ѝ от младини!

Мариам, света Дева Мария, не е очаквала повече да ѝ дават гаранции. Със самите думи на ангела у нея се е заченал Спасителят на света и не е възможно тя да не е усетила с цялата си същност Божията благодат да действа. Затова бързо станала и отишла при сродницата си Елисавета, както продължава да разказва Лука:

И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Дух Свети, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господ.

Елисавета я посрещнала с много радост и дори потвърдила думите на архангел Гавриил. Говорила за плода на утробата ѝ, за който досега само Мариам е знаела, нарича я майка на (моя) Господ. Затова и девата възторжено казва:

Душата ми величае Господ и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израил, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраам и семето му довека.

Трябва да се отбележи и да се знае, че от думите към Мариам на архангел Гавриил и на Елисавета е съставена по-късно древната молитва (песен) Богородице Дево, в която се казва:

„Богородице Дево, радвай се, благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души“.

Тази молитва е известна по цял свят в латинския си вариант:

Ave, Maria, gratia plena, Dominus tecum; benedicta tu in mulieribus et benedictus fructus ventri tui, Jesus.

С изключение на началото и завършека текстът е еднакъв, защото е взет от Лука 1:28 и 1:42.

Евангелистът продължава:

И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Йоан. И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Йоан му е името. И всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Юдея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Дух Свети и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давид рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

Това е краят на разказа, съответно и на първата глава от евангелието. Но да се върнем към раждането на Йоан.

Мариам гостувала на Елисавета дълго, почти три месеца, защото били близки роднини и не е било необичайно такова "застояване" на гости. Двете благословени жени разговаряли за очакваните рожби, възхищавали се на Божията милост и се чудели какви деца ще бъдат богообещаните синове. Когато наближило времето Елисавета да ражда, гостенката си тръгнала, защото предстояла голяма суматоха от шетнята в дома на Захария.

Детето се родило момче, както било предсказано от ангела в светилището на храма. Радост голяма за всички, преди всичко за родителите! Но в едно ъгълче на сърцето на Захария останала малко тъга: предсказанието се сбъднало, детето се родило, а той не проговорил… Сигурно и Елисавета се е смущавала от това. Дали пък Захария не е разбрал какво точно му е казал ангелът?

Все пак грижите и залисиите били много, радостта винаги надделява над съмнението. Неусетно дошъл осмият ден, когато по древния закон у евреите момчетата били обрязвани и им се давало име.

Роднините, които се заели с двете важни действия за всяко еврейско момче, поискали да го нарекат Захария – по името на бащата. Но тогава Елисавета се намесила и поискала да го нарекат Йоан. Това нейно предложение се сторило странно на всички. И у евреите, както и у нас, обичаят бил да се дава име от семейството, затова възразили на майката: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. Но тя настояла. Вероятно немият Захария през тези месеци бил успял да предаде на съпругата си с точност предсказаното му от ангела, включително и за името Йоан, което означава Бог е милостив. Роднините решили да попитат Захария. И понеже нямало възможност за словесно общуване с него, кимали и правели знаци на бащата: как би искал да го нарекат? А той поискал дъсчица за писане и написал: Йоан му е името!

Всички много се учудили, но името било вече определено от Божия ангел преди десетина месеца. Захария само го потвърдил. И това бил мигът, в който предсказанието се изпълнило в цялост. Затова в същия миг Захария си възвърнал способността да говори, произнесъл благослов към Бога и Му благодарил за голямата милост, която била не само за него и семейството му, но и за всички хора. Изпълнен със Светия Дух свещеникът изрекъл пророчески думи за Йоан: че ще бъде пророк на Всевишния Бог, ще върви пред лицето на Господа, за да приготви Неговите пътища, и ще даде възможност на Божия народ да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Това е същността! С тези боговдъхновени думи Захария ясно очертал пътя и служението на своя богодаруван син, чието раждане празнуваме днес.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d96yr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum