Мобилно меню

4.8923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (65 Votes)
_3Днес светът е приел за даденост изчисленията на родения в Малка Скития монах Дионисий Малки (според някои хипотези, роден в Дуросторум, дн. Силистра), който през 525 г. въвежда ерата от „Рождество Христово - Anno Domini (Nostri Iesu Christi) или A.D. В новата българската историография, повлияна от времето на атеизма, често се използва терминът „нова ера”. Дионисий Малки при подготовката на своите Пасхални таблици приема, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим. Въвеждането на летоброенето от Рождество Христово обаче не е възприето веднага. Ще бъдат необходими няколко столетия, за да може тази „ера” да се наложи дори в църковните среди. Пръв опит за използването й правят някои западни църковни историци и писатели като Флавий Марк Аврелий Касиодор Сенатор, Юлиан от Толедо и Беда Достопочтени. През VІІ в. опит да бъде използвано Дионисиевото летоброене прави и папа Бонифаций ІV. През VІІІ-ІХ в. то може да се срещне в документите на различни държави в Западна Европа. През Х в. срещаме християнското летоброене в документи на папа Йоан ХІІІ (965-972 г.), но едва от времето на папа Евгений ІV, от 1431 г. т. нар. ера от Рождество Христово се използва редовно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската ера била указвана и годината от „сътворението на света” (5508 г. преди Р. Хр.).

4.9777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (45 Votes)

1_40.jpgДнес Иисус тържествено влиза в Йерусалим, „възседнал осле“ и съпроводен от ликуващите викове „Осанна, благословен идещият в името Господне“. Това е един от най-трагичните празници през църковната година, предшестващ с пет дни Христовото разпятие. На пръв поглед изглежда, че това е празник на Христовото признаване, когато народът, впечатлен от чудото с Лазар, е готов да приеме Христос като свой политически вожд, очакващ от Него победа над враговете. Именно от това погрешно очакване произтича и трагизмът на празника – само след дни ликуващото „Осанна“ ще бъде заменено с „Разпни Го!“. Влизането на Христос в Йерусалим изпълнява древно пророчество за Него от прор. Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Йерусалимова: твоят Цар идва при теб, праведен и спасяващ, кротък и седящ на ослица и младо осле...“ (Зах. 9:9). Христос влиза в Йерусалим скромно, без знаците на светската власт, липсва царска процесия, с Него са само учениците Му и ослицата с малкото осле. Още тук се открива изреченото по-късно пред Пилат, че Царството на Христос не е от този свят. Следователно целта на влизането Господне в Йерусалим е и разрушаването на мечтите на евреите за земно царство на Месия. Тържественото шествие на Христос в този ден е начало на пътя Му към Кръста и Разпятието.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

03_2005111804_1.jpgБлаговещение Богородично е двоен празник – едновременно Господски и Богородичен. Господски, защото е свързан с Христос, Който бе заченат в утробата на Богородица, и Богородичен – защото е свързан с личността, която извърши зачатието и въчовечаването на Словото Божие, т. е. Пресвета Богородица.

Богородица заема голямо и важно място в Църквата, именно защото е лицето, което бе очаквано от толкова човешки поколения и което даде на Словото Божие човешка природа. И така, личността на Богородица е тясно свързано с Личността на Христос. И величието на Дева Мария не се дължи само на добродетелите ѝ, но преди всичко на плода на нейната утроба. Затова и мариологията е тясно свързана с христологията. Когато говорим за Христос, не можем да игнорираме тази, която Му е дала плът, и, когато говорим за Пресветата Дева, говорим едновременно за Христос, защото от Него тя черпи благодат и слава. Това става особено ясно в последованието на акатиста, в което се възпява Богородица, но винаги понеже е майка на Христос: „Радвай се, защото си небесен престол, радвай се, защото държиш държащия всичко“.

Връзката между Христологията и мариологията е видима и в живота на светците. Отличителна черта на светците, които са истинските членове на Тялото Христово, е любовта към Богородица. Не е възможно да има светец, който да не я обича.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)

2_1.jpgИ внезапно се яви с Ангела многочислено небесно воинство, славещо Бога и призоваващо: слава във висините на Бога, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:13-14).

Чудна вест, низпослана от най-висшите небесни сфери, достигнала до най-нисшия слой на обществото – до пастирите. Ангелските глашатаи обявили появяването на земята на смирен цар и нищите духом се възрадвали. Към тях се протегнала изпълнената с благоволение ръка Божия.

Това събитие, макар да станало приятна изненада за людете, не трябва да бъде разглеждано като неочаквано. Много векове преди него прор. Исаия предал на угнетения и потиснат Израил обетованието за Помазаника Божи, за Този, Който ще донесе добра вест на всички анавим – нищи, страдащи, кротки (61:1). С други думи, Месия ще дойде при онези, които са смирени и ще им каже: „проповядвайте благоприятното лето Господне...“ (Ис. 61:2).

4.8955223880597 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (67 Votes)

4Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че чак до 18 в. мнозина са смятали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не е съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, са смятали раждането за начало и извор на скръб и страдание (виж: Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се е смятал денят, в който някой е загивал мъченически за Христос и тези дни са се наричали „dies natales” – „рождени дни”, т. е. дни, в които се раждаме за небето. Те буквално са изпълнявали написаното от апостола: „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме” (2 Кор. 5:16), като не придавали никаква важност на раждането по плът. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление.

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.