Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (53 Votes)
Не знам дали знаеш, че английската дума kiss, което означава целувам, произхожда от гръцкия глагол κυνέω (inf. κύσσαι), което също означава целувам. И какво означава προσκυνώ – отивам напред и целувам, затова казваме, че се покланяме на иконите, т. е. правя крачка напред, навеждам се и целувам иконата. Сега  ще те отведа някъде другаде. Понякога казваме, че се покланяме на Кръста, на Кръста, Който ни кара да изпитваме болка, на него се покланяме, т. е. пристъпваме напред, навеждаме се и го целуваме. Там осъзнах това нещо. Как целувам Кръста,  след като той ме кара да изпитвам болка? Това именно е разликата – когато си близо до Христос и Го обичаш, тогава гледаш Кръста и докато той те кара да изпитваш голяма болка, не се отвръщаш от него, а го целуваш. Кръстът те кара да изпитваш болка и е странно и противоречиво да целуваш нещо, което ти причинява сълзи, болка и вместо да се отвръщаш от него, да искаш да го прегърнеш. Влизаш в храма, отиваш на някой празник, например Въздвижение на св. Кръст, искаш да го целунеш, а другият ти казва: „Но това е болка, Кръстът означава болка!“.
 
Ти искаш да го целунеш, защото казваш, че няма друго решение. Другото решение е да се оттегля, да се ядосам,  да се нервирам, да кажа каква работа имам с всичко това, да се разбунтувам и да се възпротивя. И какво ще стане, какво ще се промени? Ако оставиш Кръста, ще го понесеш с едно друго измерение, пак Кръст ще понесеш. И да избягаш от него – не можеш да избягаш – Кръст ще понесеш, каквото и да правиш, Кръст ще носиш. Ти ми каза, че всички други си прекарват добре, а само ти изпитваш голяма болка и попита какви си тия работи, дето ти се случват и всичко върху тебе се е струпва. Твоето здраве, тяло, душа, лекари и лекарства, прегледи, болници, работата, парите, взаимоотношения. Толкова проблеми. Друг път ти ми каза, че завиждаш на други, които са щастливи и радостни и не теглят толкова много, както тебе. Сещаш ли се като те попитах:

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

1_55.gifУспение Богородично е един от дванадесетте най-големи празници, чествани от Църквата през годината. Успение означава заспиване, сън. Физическата, телесната смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната е отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха. Смъртта по принцип е трагедията на човешкия род, тя не е присъща на Божието творение и затова е източник на страдание. В същото време тя е неизменна участ на всеки човек, идващ на тази земя, горчивата чаша, която е изпил дори въплътеният Бог. Но смъртта на Пресвета Богородица, която става „вместилище на невместимия Бог“ заради своята праведност, е била лека като сън, оприличена е на заспиване.

По мнението на многозина съвременни изследователи празникът Успение Богородично (Κοίμησις Θεοτόκου) е най-старият богородичен празник в църковния календар. Обособяването му най-вероятно става в Йерусалимската църква в началото на 4 в. и бързо се разпространява и в другите църкви. Интересно е да отбележим, че според един мартиролог от 7 в. (на Псевдо-Йероним) св. Дева Мария е починала на 18 януари, а е била взета на небето на 14 август. Това предание се е пазило първоначално в Църквата на Запад, а се е съхранило и до днес в монофизитските Коптска и Етиопска църкви, които отбелязват двете събития съответно на 16 януари и на 16 август. За литургическото оформяне на празника голямо влияние ще да са оказвали и христологическите спорове, които достигат своя апогей през 4-5 в. и довеждат до първото сериозно разделение в Църквата – отделянето на монофизитите.

4.6086956521739 1 1 1 1 1 Rating 4.61 (46 Votes)
През последните години зачестиха обаждания на различни граждани, журналисти, общественици и организации, за да питат кога е бил или ще бъде Великденът (Пасхата). За целта подготвих настоящата таблица, която обхваща един период от 300 години – от 1800 до 2100 година.

Пасхата (Великден) е подвижен празник, който се изчислява по специални пасхални таблици. Най-рано може да бъде на 4 април, а най-късно на 8 май по Григорианския календар. А по Юлиянския – най-рано на 22 март, а най-късно на 25 април.


4.9764705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (85 Votes)

БлаговещениеАнгелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените... Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти… (Лука 1:28-38)

Днес Църквата чества Благовещение на Пресвета Богородица. Благовестието на архангел Гавриил положило „началото на спасението“ на всички нас и явило „пазената от векове тайна“. Днес ние, заедно с цялата земна и небесна Църква, молитвено съзерцаваме „Царицата на ангелите“ и чуваме думите, с които тя приема да стане майка на Бога и така възстановява отново съюза между небето и земята: „Ето рабинята Господня“. С каквито и радост и тържественост да отбелязваме този празник, ние по-скоро предусещаме величието на случилото се, без да имаме реална, истинска представа за него. Съвременният човек, възпитаван от малък да бъде лидер, хегемон и  господар, не разбира смирението на св. Богородица. Недоумението става още по-голямо поради думите, с които тя отвръща на архангел Гавриил. Думата „рабиня“ (гръцкото „δούλος“) предизвиква негативна реакция, асоциира се с покорност, безволие, слугинство и, въпреки че в българския език се прави опит да бъдат разграничени семантично „раб“ и „роб“, този негативен привкус в значението на думата сред мнозина остава. Пореди 2000 години обаче, в контекста на Евангелието, когато архангел Гавриил благовести на св. Богородица, думата рабиня, раб има различен смисъл.

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (16 Votes)
Неделя на Православието е денят, в който Църквата прави ясно разделение на истината от лъжата, утвърждава какво е православието и в какво се състои ценността на нашата вяра. Заради това в деня на Тържеството на православието, както се нарича тази неделя, след св. Василиева литургия епископът чете анатема на всички учения, които Православната църква е осъдила през дълговековния си опит на борба за чистотата на вярата, която й е поверена от светите апостоли и техните приемници още от първите векове на християнството. На този празник ясно се очертават границите на Църквата и се посочва кой принадлежи към Тялото Христово и кой се е отделил от него.

На този ден се произнасят дванадесет анатеми:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.