Тук предлагаме разяснението относно датата на православната Пасха на един специалист по богослужебния календар – Николай Осоргин, професор по типик в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, направено в неговата статия в „Nouvelles de Saint Serge“ по случай датата на Пасхата през 1994 г. и във в-к „Русская мысль“, 2002 г.
През 1994 г. западните християни празнуваха Пасха на 3 април, докато православните празнуваха четири седмици по-късно, на 1 май. В действителност една толкова късна дата на празника няма никакво легитимно основание, понеже не спазва правилото, установено през 4 в. от отците на Първия вселенски събор (325 г.), отнасящо се до датата на празнуването на Пасхата.
Да си припомним това правило, наречено още Правило от Никея: „Пасхата трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние, следващо пролетното равноденствие“.
Тази формула се разделя, ако може да се каже така, на три момента, които трябва да се спазват:
първи момент – пролетното равноденствие;
втори момент – пълнолунието;
трети момент – неделята.
Въпреки мнението на привържениците на стария стил (Юлианския календар), които твърдят, че исторически не е известен произходът на датата на Никейската формула, би трябвало да обърнем внимание върху наличието на един много ценен гръцки документ от 4 в., наречен „Анатолийска (или малоазийска, от източната област Анатолѝя в Мала Азия; бел. ред.) проповед относно датата на Пасха през 387 г.“, който подробно обяснява формулата.Тази проповед е била предизвикана от факта, че през 387 г. за пръв път след Първия вселенски събор, т. е. шестдесет и две години след него, космическото разположение (разположението на Земята и Луната спрямо Слънцето) е било такова, че, прилагайки формулата от Никея, Пасхата се е падала на 25 април. Този факт е провокирал размирици между християните, които са се опасявали, че датата е много късна (!). Авторът на документа подробно обяснява „Никейския“ принцип и неговото значение, като изтъква, че това извънредно късно празнуване на Пасхата през 387 г. е правилно.
Анатолийската проповед показва с точност, че още от 4 в., т. е. много преди установяването на пасхалните таблици (7-8 в.), в Църквата е съществувала писмена традиция относно въпросната дата. По-горе ние я нарекохме Никейска формула. Приложението на тази формула изисква пълно съответствие на всички моменти: пролетното равноденствие, пълнолунието и неделята (виж по-горе), от тяхното действително явление (на равноденствието и пълнолунието), а не на календарната им дата, която, както всеки би трябвало да знае, рано или късно престава да отговаря на действителността.
Този документ ни дава и някои важни сведения за датата на Пасха, които показват, че по тази тема съществува серия от неправилни наследени идеи. Всичко това влияе върху яснотата, красотата, простотата и дълбочината на самия принцип. Ето два примера:
1. Еврейската Пасха трябва, нека подчертаем, да предхожда християнската. Според Анатолийската проповед обаче последната няма никакво отношение към еврейската Пасха (виж с. 120, § 12 от този документ). Значи тази идея е не само невярна, но и излишна.
2. Твърдението, че най-малко три дена трябва да минат между пълнолунието и деня на Пасхата, е невярно.
Съгласно Анатолийската проповед, ако пролетното пълнолуние се падне в събота, Пасха се празнува на следващия ден (с. 166, § 53). Това свидетелство е много важно, понеже показва, че пролетното пълнолуние може да се случи от Цветница в независимо кой ден от Страстната седмица, включително до Велика събота. Авторът на нашия документ подробно обяснява, говорейки за пълнолунието през 387 г., че то е траело цяла неделя (на Цветница) до Велики понеделник. Следователно не е възможно да се приеме, че това пълнолуние се е отнасяло към предишната събота и че Пасхата може да се празнува една седмица по-рано, т. е. на 18 вместо на 25 април.
През 1994 г., както и през 2002 г., православните християни празнуваха Пасха след второто пълнолуние.
За да се оправдаем, напразно се осланяме на пасхалните изчисления, установени преди повече от хиляда години според Юлианския календар, когато 21 март трябва да съответства на пролетното равноденствие. Това е било така през 4 в., но през 20 в., поради закъсненията на календара според времето на Слънцето, денят на равноденствието се пада тринадесет дена по-рано (8 март според стария календар). Що се отнася до датите на пълнолунието, означени в таблиците с пасхалните изчисления, те закъсняват днес с три-четири дена.
Да си припомним набързо причината за закъснението на пролетното равноденствие в Юлианския календар.
Юлианският слънчев календар (който следва тропическата, а не астрономическата година, както си въобразяват някои привърженици на последния), е бил приет в Римската империя през 46 г. пр. Хр., когато пролетното равноденствие е съответствало на 25 март (така е било също и по времето на Христос).
Юлианският календар закъснява спрямо слънчевото време с един ден на всеки сто двадесет и осем години. Пролетното равноденствие в интересуващото ни време е съответствало на 21 март. Историята на Църквата ни учи, че в началото на 4 в. Александрийската църква добре е знаела датата на пролетното равноденствие (21 март), но Римската църква е настоявала за датата, с която е била свикнала, т. е. 25 март (може да се каже – както днес настояват привържениците на Юлианския календар). Накрая обаче Рим е отстъпил пред научната обективност и цялата Христова църква е възприела 21 март като дата на равноденствието.
Никакви мерки обаче не са били взети, за да се поправи закъснението и последното е продължавало да се натрупва. През 16 в. закъснението е достигнало десет дена (равноденствието съответствало тогава на 11 март).
На Запад, по времето на папа Григорий XII (1506-1515), в слънчевия календар са били нанесени необходимите поправки, което е позволило това закъснение да се съкрати значително (един ден на всеки три хиляди и двеста години). Този поправен календар е бил наречен Григориански. От този момент съществуват два календара и два стила: стар и нов. Според новия стил равноденствието се пада на 10-21 март, както през 4 в. От друга страна, според стария стил през 20 в. закъснението спрямо слънчевото време достига тринадесет дена. Според пасхалните изчисления денят на равноденствието продължава да бъде 21 март, докато в действителност то се пада на 8 март според същия календар.
Да видим сега датите от календара през 4 в., когато според Юлианския календар равноденствието се е падало на 21 март – в наше време това положение отговаря точно на датите на Григорианския календар (нов стил). Иначе казано, новият стил, както го знаем и ползваме днес, отговаря точно на Юлианския календар от 4 в. Така например, 1 май 1994 г. (нов стил) отговаря точно на датата 1 май 387 г. И тъй, както беше казано по-горе, че 25 април е изглеждал още тогава като крайно късна дата, вижда се явно, че датата 1 май, която се пада след второто пълнолуние, не отговаря вече на принципите на формулата от Никея.
В заключение можем да кажем, че в проблема относно датата на Пасхата, който изглежда сложен, ние трябва да различаваме два аспекта: единият е принципен, формулата от Никея, която по своето съдържание е крайно проста, разбираема и богата със смисъл, а другият – технически, отнасящ се до практическото приложение на този принцип. Вторият аспект е свързан със сложни изчисления за движението на Земята и Луната спрямо Слънцето. Човек трябва да бъде доста наивен, за да вярва, че тези изчисления са направени веднъж завинаги.
Без да навлизаме в технически подробности, не е ли по-уместно да се доверим на специалистите, които могат без затруднения да предскажат с точност и с години напред деня на равноденствието, пълнолунието и всичко, каквото трябва за приложението на Никейската формула?
Практически достатъчно е да вземем календара на независимо коя година, където ще намерим всички необходими елементи: деня на пролетното равноденствие (20-21 март), деня на пълнолунието и следващата неделя, която би трябвало да бъде денят на Пасхата. И така, както се опитахме да покажем по-горе, опирайки се на документа от 4 в., тези три елемента са достатъчни за определянето на датата на Пасхата.
Възникват обаче други проблеми от църковно-пастирски характер: съзнавайки, че всяко изменение на календара в наше време сигурно ще предизвика нови разколи, за предпочитане е в името на единството да не се рискува.
Ние си позволяваме да дадем два отговора на този въпрос. Преди всичко говорейки за единство, би трябвало да различим единство в истината и единство в грешката. Ако приемем, че е желателно да избегнем единството в грешката, за да се съберем заедно в истината, необходимо е, естествено, да извършим продължителна работа на подготовка и разяснение. Ако не правим нищо в тази област, тогава това единство в грешката се трансформира в състояние на грях.
Ето защо ние си позволяваме да изразим желание отговорните хора в Православната църква да достигнат до пълно съгласие без недоразумения по въпроса и той да им стане ясен – така, както през 4 в.
Постигайки съгласие, те трябва да го разяснят като грижливи пастири на своите пасоми. По такъв начин, благодарение на новите поколения, съзнаващи значението на проблема, ще се избегне нов разкол. Днес ние не можем и да си представим разнообразието от мнения по този въпрос сред пастирите на нашата църква, дължащо се често на непознаването на проблема.
Ето защо нашите йерарси трябва първо да възстановят единството на мненията сред всички отговорни за Църквата хора. Що се отнася до миряните, те също имат роля и отговорност в Църквата. Знаейки истината, те имат право и дори задължение да бъдат бдителни, за да опазят уважението към църковната традиция, която ни обединява в истината и верността към Църквата.
* „Une homélie Anatolienne sur la date de Pâques en l'an 387“ – In: Sources chrétiennes, 48.
Превод: архим. Емилиян (Боцановски)
Първоначално преводът е публикуван в сп. „Духовна култура“, 3, 2004.
Забележка на преводача в допълнение към статията:
Статията на проф. Николай Осоргин се основава главно на анонимната Анатолийска проповед относно датата на Пасха през 387 г.
Сравнявайки текста, стила и идеите на проповедта с трудовете на св. Григорий, епископ Нисийски, някои богослови като Фернан Флоери и Пиер Нотен (Fernand Floeri et Pierre Nautin. Homélies pascales, tome III. Une homélie anatolienne sur la date de Pâques en l'an 387. Sources Chrétiennes, № 48) достигат до заключение, че по всяка вероятност авторът е самият св. Григорий. За това няма точни доказателства, но би трябвало да го имаме предвид.
Съществува обаче една друга, не много известна проповед, която се отнася до същата полемика относно датата на Пасхата през 387 г. Автор е св. Йоан Златоуст, по онова време свещеник в Антиохия (Adversus Judaeos, 3 – PG 48, 861-872).
И двамата автори в своите проповеди са на мнение, че решенията на църковния събор в Никея през 325 г. трябва да се спазват. Подходът им обаче е различен. Според автора на Анатолийската проповед християнската Пасха е преди всичко възпоминание на страстите Христови. „Затова за възпоменаването ние се придържаме, доколкото е възможно, към времето на събитията, възпроизвеждайки истинската Пасха“ (p. 149-151). Фактът, че Евхаристията е подражание на страстите Христови, ни задължава да се придържаме към времето, когато те са се случили. Авторът се опира на „научни“ доводи, искайки да докаже, че Никейските изчисления са единствено правилни. Той търси хармония, ред, логика и симетрия, което предполага първият ден на творението да е бил равноденствието, което пък предполага, според него, времето на седмицата на изкушението да е същото като седмицата на творението, „… за да се знае, че краят отговаря на началото и че действията на Твореца остават неизменни“. С една дума, авторът иска да покаже, че Бог не прави нищо без ред и разум.
Подходът към въпроса за датата на Пасха на св. Йоан Златоуст е различен, по-скоро пастирски. Според него „… нищо не е по-лошо от разногласията и борбите в Църквата“. Отговаряйки на аргументите на противниците, той казва, че по-добре е да следваме отците на Никейския събор, които ни заповядаха да изоставим старите обичаи, отколкото да следваме еврейските традиции, които вече не изчисляват датата на Пасхата, както в старите времена. Според него, „… дори ако Църквата греши, неточността в съблюдение на времето не е достатъчно извинение за разкол… Нека правим всичко в мир и съгласие“. Неговото мнение за решението на въпроса е чисто практическо: да се запази единството на Църквата, „за да бъдат едно, както ние сме едно“ (Иоан 17:21).
Двамата автори на проповедите за датата на Пасхата взаимно се допълват, излизайки от различни гледни точки, като достигат до единодушие за датата на Пасхата за 387 г. Единият подчертава значението на реда, порядъка и единството на Църквата, а другият – дадения ни от Бога разум и прозорливост.
Архим. Емилиян (Боцановски), 10 март 2023 г.
