Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

Всички светииПоследната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя подир Петдесетница. Защото идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. И светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога някъде другаде. Също така не е случайно, че добродетелните и верните хора от времето преди Христа, от Стария Завет, се наричат​​ не светци, а праведници.

Бог ни е създал, за да станем – с Неговата собствена благодат, но по наша собствена воля и с нашите лични усилия – богове по благодат, но навлизането на греха в света по вина на човека спря тази първична перспектива да достигнем до „подобие на Бога“, т. е. до нашето обòжение. Нашият Господ Иисус Христос стана човек, за да даде възможност на човека да стане бог по благодат. Това беше Неговата мисия на земята: да победи дявола, причината за нашето бедствие, да премахне злото и да ни обедини отново с нашия Създател, да ни направи свети, образи на Божията светост. Това е делото на Църквата – да ни превърне в светци.

Необходимо е обаче да се определи какво е светост, защото, за съжаление, некатехизираните хора, когато чуят за светци, си представят някакви свръхчовешки същества, а светостта – като нереално състояние. Състояние, запазено за няколко души, които извършват свръхчовешки подвизи. Не това е обаче смисълът на понятието светост, както някои го разбират, и светците не са някакви свръхчовеци. Те бяха и са обикновени хора като нас, със своите лични слабости, телесни недостатъци, често обладани от болести. Едни са били образовани и учени, а други – почти неграмотни. Едни са били богати, а други – бедни. Някои са били от знатен произход, а други – съвсем обикновени хора. Мнозина от тях са били родени роби и са живели като роби. Мнозина, преди да познаят Христа, са били известни грешници, разбойници, бирници, убийци, изнудвачи, несправедливи, проститутки, прелюбодейци, порочни и т. нат. Какво обаче ги е направило светци? Христос и собственото им решение да изоставят грешния живот и да Го последват. Те са чули спасителната покана на Господ Иисус Христос: „бъдете свети, защото Аз съм свет“ (1 Петр. 1:16), т. е. призива на Спасителя към всеки човек да стане свет като своя Създател. И още нещо много важно: светостта не е нещо статично, спирка в живота на вярващия, а е непрекъснато развиваща се динамика. Непрестанна борба на вярващия за поддържане на единството с Христа и непрекъснат напредък в добродетелта. Също и неудържима война срещу злото и греха, защото противните сили в нас и извън нас се стремят да ни попречат на светостта. Така че никой светец не е имал личното убеждение, че е достигнал някакво ниво на светост, че е станал съвършен в този живот.

Светците са поставяли като цел на своя живот съединението си с Христа и придобиването на Светия Дух, което изпълва нашето предназначение на земята: да станем свети. Те са вярвали с точност на това, което учи Христос, и са следвали Неговите спасителни заповеди, които са необходими, за да се разграничим от падналия свят на греха и покварата, която води до смърт. Светците са ни показали, че Христовото Евангелие е приложимо за всички и че всички можем да станем свети, стига да го искаме и да се стремим към това.

Кой е големият въпрос на светостта? Преодоляването на смъртта, унищожаването на най-лошия враг на човека. В крайна сметка това беше и целта на нашето изкупление от Христос. Смъртта влезе в света с греха. Бог беше предупредил първосъздадените хора, че още в същия ден, когато нарушат заповедта Му, ще умрат (Бит. 2:16-17). Човекът, след като предпочете греха, се отвърна от Бога, извора на живота, и в същия ден претърпя духовната си смърт. Св. апостол Павел потвърждава, че отплатата на греха е смъртта (Рим. 6:23). И за блудния син от притчата се казва „мъртъв беше и оживя“ (Лука 15:24). Откъсването от Бога е духовна смърт. Тя води до физическата смърт, а нея я следва вечната смърт.

Христос победи смъртта чрез собствената Си смърт. Чрез Христос се премахва последният враг, смъртта (1 Кор. 15:26). Той възкръсна от мъртвите и стана начатък за умрелите (т. е. първият възкръснал, бел. прев.). „Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:20-22). Това означава, че всички ние, които сме кръстени и „облечени“ в Христа, помазани със св. миро и приели даровете на Светия Дух, които правилно вярваме и имаме съзнателен църковен и светотайнствен живот, всички сме потенциално безсмъртни, но и потенциално свети и дори повече – потенциално богове по благодат. Бог чрез нашата св. Църква ни дава възможност да станем светци. Достатъчно е да използваме даровете на Светия Дух, но и средствата, които ни дава Църквата, както и нашата лична борба срещу злото и греха. Чрез Христос и по собствена воля светците са победили падналия свят, победили са тлението и смъртта. А доказателство за това са безкрайните чудеса, извършени от техните св. мощи. Друго доказателство е нетлението на много св. мощи, които свидетелстват за победата над тлението и смъртта. Това се потвърждава и от онези нечисти духове, които чрез обладаните от тях крещят и хулят светите мощи, защото дарът на светостта е резултат от рухването на тяхното бесовско царство.

Какво са светците? Те са видими и ясни образи на Христа, които свидетелстват за Него и Го разкриват в историята. Те Го изповядват, без да мислят за последствията от тази изповед. Някои отци на Църквата определят светците като Христос, Който се простира през вековете. И наистина Христос присъства вечно чрез Своите светци, чрез Своите пречисти образи. Със своята вяра, със своя свет живот и, най-важното, с решението си да принадлежат на Христа, те са заслужили да бъдат съединени с Него, органични клетки на Неговото свето мистично Тяло, бидейки видимата, осезаемата част от Него. Това е потвърждение на неопровержимото обещание на Христос: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Мат. 28:20), тъй като чрез светците Христос присъства в света и ще бъде до края на историята. Неизмеримо благословение за света е постоянното явяване на светци в Църквата и в историята. Не е имало, няма и никога няма да има време, когато в света да няма светци. Липсата на светци ще означава и края на света. Нека не забравяме, че присъствието на светците крепи света. В противен случай той щеше да рухне и да бъде унищожен, както грешните градове Содом и Гомор, откъдето праведните напълно са отсъствали и затова Бог е отвърнал лицето Си и жителите им са загинали.

Светците са гордостта на Църквата и затова се почитат от вярващите като „верни служители на Владиката Христа“, както се казва в Синодика на Неделя православна. Почитаме ги, отдаваме им почтително поклонение. Призоваваме ги в молитвите си и ги молим за помощ. Нашата църква, както споменахме, е определила отделни дни, в които да ги почита с богослужение и преди всичко с отслужването на св. Евхаристия, за да покаже, че светците са прославени от Христа, тъй като според ап. Павел Той е „Освещаващият“, а те са онези, които се освещават от Единия (Евр. 2:11). За да покаже също, че чрез тайнството на св. Евхаристия се почитат членовете на Тялото Господне, т. е. светците. Да не забравяме, че по време на Проскомидията, заедно със св. Агнец, върху дискоса се поставят и частиците за Пресвета Богородица и за светците. На свещения дискос е цялата Църква, видимата и невидимата.

Църквата се е погрижила да запази паметта на светците с техните жития, за да могат вярващите да ги изучават и да извличат голяма духовна полза. Св. Юстин (Попович) пише: „Житията на светците са своеобразна православна енциклопедия. В тях може да се намери всичко необходимо за една душа, гладна и жадна за вечната Правда и вечната Истина в този свят, гладна и жадна за божествено безсмъртие и вечния живот“. И богопросветеният старец продължава: „Житията на светците! Ето ни в рая, където расте и се умножава всичко божествено, свето, безсмъртно, вечно, справедливо, истинно, евангелско. Защото у всеки светец чрез Кръста е разцъфнало дървото на живота, на вечния, божествения и безсмъртния живот и е дало много плодове. А Кръстът ни въвежда в рая, въвежда и нас след разбойника, който за наше насърчение влезе в рая пръв след Светия божествен Кръстоносец Христос. Влезе с кръста на покаянието“ (Човек и Богочовек).

Светците са истински мъдрите, защото тяхната мъдрост не е от света, а е от Бога. Тя произтича от озарението на Светия Дух. Утешителят, Духът на истината, е в Църквата от светия ден на Петдесетница и ни упътва в цялата истина (Иоан 16:13). Писанията на светците излъчват аромата на благочестието и мъдростта, които целят спасението. Припомняме прочутата подвижническа книжнина, която удивлява с дълбочината на своята мъдрост.

Важен е и фактът, че молитвите на светците са необходими за църковното тяло. Молебните канони към тях свидетелстват за нашата потребност от тяхното дръзновение пред Божия престол. Забележително е също, че всички богослужения на Църквата завършват с думите „По молитвите на светите наши отци“. Тяхната сила е огромна, защото произтича от Христа, Който ни уверява: „… истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши“ (Иоан 14:12).

Седмият вселенски събор е постановил да почитаме светците. За съжаление обаче има и такива, които, макар да се самоопределят като християни, отричат ​​почитането на светците. Те са еретичните борци срещу светците, които срещаме главно в протестантските общности. Противници на почитането на светците срещаме обаче и в православните среди, където някои разколници отказват да почитат съвременните светци с мотива, че ръководството на Църквата е сгрешило! Както обаче подчертава св. Григорий Паламà, „… това е истинското благочестие, да не поставяме под съмнение решеното от богоносните отци“. Което означава, че истинското благочестие е нашето доверие в Църквата, която излъчва светците.

Има обаче и нещо по-лошо. В нашите трагични и апокалиптични дни, доминирани от „духа“ на „новото време“ и по-специално от религиозния синкретизъм, понятието за светец се фалшифицира. Пренебрегва се традиционната вяра, че светците се проявяват в Църквата и са дар на Божията освещаваща благодат. Така някои хора виждат светци извън Църквата, в сектите, в религиите по света, дори атеисти! За съжаление такова мислене се среща и сред църковни хора. Те отъждествяват светеца с „добрия човек“. За Църквата обаче светостта е напълно различна от светското приличие. Само светостта създава истински добрия човек, тъй като той черпи своята стойност от Божията благодат, а не от своя собствен потенциал, като има за модел Богочовека Христа, вечния и най-истинския Човек. Светската благопристойност има за цел да създаде някои благоприятни условия за хармонично социално съжителство. Докато светостта има за цел обновяването и възраждането на човека в Христа, за да бъде той „сходен с образа“ на Христа (Рим. 8:29), да достигне „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:1). Едно е добър човек, а друго е светец. Добрият човек, както го възприема светът, се възнаграждава от света, а светият човек се възнаграждава от Бога.

Нашият Спасител Христос ни призовава да станем свети, т. е. да се отделим от падналия свят, от тлението и смъртта, за да постъпваме „достойно за Бога“ (Кол. 1:10). Да живеем „достойно за Христовото благовестие“ (Фил. 1:27). Нека Христос живее в нас (Гал. 2:20). Да се ​​присъединим към „Божията пълнота“ (Еф. 3:19). Нека винаги да пазим в паметта си спасителното увещание на св. апостол Петър: „… по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки“ (1 Петр. 1:15). С други думи, да се съединим същностно с Христа, да станем едно тяло с Него, органична клетка на Неговото мистично Тяло, за да получим върховния дар на светост и спасение, който се състои в нашето органично единение с Него. Христос спасява Тялото Си, всичките Си клетки и така ще спаси и нас, ако станем органична и здрава клетка в него. Светостта и спасението не се завоюват, те са дар на Божията благодат. Христос спасява и ние приемаме спасението, което Той ни предлага като дар без да нарушава нашата свобода. Той не ни го натрапва, Той ни кани свободно да го приемем или отхвърлим. В това се състои величието на нашето съществуване: да можем да изберем свободно живота или смъртта.

Нашият истински интерес е да приемем дара на светостта и на спасението, който ни се предлага от Христос. Нека още днес, сега, веднага вземем голямото решение да бъдем Христови, твърдо да вярваме в Него, да приложим в живота си Неговите спасителни заповеди, да бъдем съзнателни членове на Неговата Църква, да се черкуваме редовно, да участваме в св. тайнства, да се изповядваме, редовно и достойно да се причастяваме с тялото и кръвта Христови, да имаме любов към всички и да оделотворяваме тази любов с дела на любовта към нашите братя. Да бъдем в постоянна борба срещу злото и греха. Да отсечем страстите и греховните си чувства и да се украсим с добродетели. Нека никога не забравяме, че проблемът не е толкова нашият грях, нашата греховност, колкото и голяма да е тя, а нашата неразкаяност! Дяволът ни внушава отчаяние, че нашите грехове са толкова големи и ние сме толкова грешни, че няма спасение за нас и Бог ни мрази. Това е голяма лъжа и коварен трик на лукавия, за да ни попречи да променим курса в живота си и да се покаем. Бог ни обича като любящ баща и с нетърпение чака да се върнем при Него, да изтрием и забравим греховете си, като се покаем за тях и ги изповядаме. Отците на Църквата казват, че Божията милост е като океан, а собственият ни грях – като запален кибрит, който само трябва да потопим в океана и да го угасим веднъж и завинаги.

Светците са и трябва да бъдат наши образци и ние да вървим по техните стъпки, за да е безопасен нашият път. Св. Юстин (Попович) ни съветва: „Потърси да откриеш себе си в житията на светците, непременно ще се намериш в тях. Там ще намериш и лекарствата, с които можеш да се излекуваш от всички душевни болести и да станеш здрав завинаги, така че никоя смърт да не може да те нарани. Още ще намериш в житията на светците всичко необходимо, за да живееш вечно, човече, който си безсмъртно същество, вечно същество, богочовешко същество, човече! Човече! Човече!“.

В заключение, със своя пример светците на нашата църква са неоскъдяващо съкровище за нас, за нашия духовен напредък. Най-добрата почит към тях е подражанието им от наша страна. Подражавайки на светците, ние подражаваме на Христя, Комуто те са подражавали. Следвайки техните стъпки, ние следваме Христа, Когото те са последвали. Затова нека станат наши приятели, наши хора, наши учители, помощници в живота ни!

Превод: И. Ж. Д.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d9ku4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж