Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
1_10.jpgЗаписът е излъчен на 19 април 2009 г. в неделното предаване “Пътищата на вярата” на Френската национална телевизия – Франс 2

Христос Воскресе! В тази пасхална утрин Православната църква празнува – скромно, но тържествуващо – победата на Живота над смъртта. Искам да се спра по-специално на един аспект от тази победа – фундаментален и все пак понякога забравян на Запад: темата за слизането на Христос в ада. 

Помня, бях в Константинопол, работих с патриарх Атинагор върху една книга с диалози. Беше лято, беше горещина и след обяда той ми предложи кратка почивка. Не ми се почиваше, вместо това се заизкачвах из Фенер, стигнах до една стара църква, “Христос Спасител” в Хора, по-късно превърната в джамия, а днес – музей. Там, в нещо като параклис близо до централния кораб видях един изумителен стенопис, който просто ме плени! Гледах го часове наред. Той изобразяваше слизането на Христос в ада. Представете си Христос, облечен в ослепителна светлина, Христос в силата на Светлината, Който се спуска в бездната и строшава под нозете Си портите адови (виждаме строшените порти, разпръснати на парчета, отдолу разпознаваме мрачния силует на разделителя), и улавяйки буквално за китките Адам и Ева, ги измъква от гроба, т. е. вас, мене, цялото човечество. Струва ми се, че в това е същината на християнското послание. Особено за нас, днешните хора, когато се чувстваме сякаш обкръжени от нищото, от насилието, от нихилизма. Питам се дали не е това историческото промислително място, от което се разнася благата вест, че Христос слиза в ада, за да победи ада, смъртта и всички форми на ада и смъртта – винаги, сега, днес, защото случилото се тогава се е превърнало в постоянна реалност.

2.8627450980392 1 1 1 1 1 Rating 2.86 (51 Votes)

1_57.jpgПраведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!| (Лука 2:30-32).

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприемец е искал да каже:

„Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина“.

Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!

Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.

4.8409090909091 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (44 Votes)
1_51.jpg„Во Йордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение: Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сына именуя, и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение: явлейся, Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе” (Тропар на празника на Богоявление)

Светата ни Църква е приела празникът Кръщение Господне да се нарича още Богоявление. Причината е, че в акта на Кръщението за първи път Бог се явява пред хората в трите Си ипостаси: Бог Син, Когото св. Йоан Предтеча кръщава в река Йордан, Бог Отец, Който свидетелства за Сина от небето – „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17) и Бог Дух Свети, слязъл над Сина във вид на гълъб (Мат. 3:16).

Честването на Богоявление датира от първите векове на Църквата. В Апостолските постановления намираме свидетелства, които косвено посочват това. Всъщност, в първите векове Църквата е чествала празника на Божиите явявания – Теофания или Епифания. Този празник е обединявал в едно Рождеството и Кръщението Господни, както и поклонението на влъхвите. Арменската църква и до днес е съхранила този древен обичай да празнува заедно Рождеството и Кръщението Господни. Един пасаж от евангелист Лука, като че ли свидетелства в полза на това, че Кръщението Господне е станало в деня, в който Спасителят се е бил родил (Лука 3:23).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

1_10.gifОт богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика събота, а също и в проповедите на св. отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.

Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които са се намирали там и са Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението“, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (20 Votes)

Идей­но­то съ­дър­жа­ние на бо­гос­лу­же­ни­е­то на праз­ни­ка Бла­го­ве­ще­ние пред­с­тав­ля­ва прос­т­ран­но и за­дъл­бо­че­но тъл­ку­ва­ние на еван­гел­с­ко­то че­ти­во за бла­го­вес­ти­е­то на ар­хан­гел Гав­ри­ил към Де­ва Ма­рия, че ще за­че­не Син Бо­жи.

Бо­гос­лу­жеб­ни­те сти­хи­ри и ка­но­нът на праз­ни­ка са пос­ве­те­ни на изяс­ня­ва­не­то на ар­хан­гел­с­ко­то при­вет­с­т­вие към Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца и на ней­ния от­го­вор. (Лу­ка 1:26-38). Чрез то­ва изяс­не­ние це­ли­ят тайн­с­т­вен сми­съл на при­пом­ня­но­то от Цър­к­ва­та съ­би­тие се из­ди­га в съз­на­ни­е­то на вяр­ва­щи­те в ця­ло­то му все­лен­с­ко и об­що­чо­веш­ко зна­че­ние.

Св. Те­о­фан, мит­ро­по­лит Ни­кейс­ки, е със­та­вил ка­нон на Бла­го­ве­ще­ние под фор­ма­та на ди­а­лог меж­ду ар­хан­ге­ла и Прис­но­де­ва­та и из­кус­но е вплел в не­го вет­хо­за­вет­ни­те про­ро­чес­т­ва за Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то.

Биб­лейс­ко-ис­то­ри­чес­ко­то съ­би­тие на Бла­го­ве­ще­ние е на­ре­че­но в цър­ков­ния тро­пар „на­ча­ло“ („гла­виз­на“) на чо­веш­ко­то спа­се­ние и раз­к­ри­ва­не на хо­ра­та тай­на­та на пред­веч­ния Бо­жи съ­вет за ста­ва­не­то на Си­на Бо­жи Син на Де­вата.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.