Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)
Petdesetnitza.jpgЦарството Божие е дар, обновяване на живота и неговите възможности. Дар, който ние получаваме чрез общението „в плътта и кръвта Христови”, в истинското единство на тварното и нетварното. Нашето собствено съществуване, личностното ни различие не са самосъществуващи величини, но също са дар, който придобиваме подобно на дара на вечния живот чрез изменението на образа на битието. Бог Свети Дух - това е оживотворяващата ни сила и началото на всеки живот. Той дарува битие и ипостас (лице) на нашата личност като екзистенциален отговор на призива на Неговата „безумна любов”. Той обновява и нашата тварна природа, като въздига „новия човек”, съединявайки божеството и човечеството „в плътта” на Христос.
 
Обновяването на живота на творението чрез действието на Духа Утешител е това, което съзижда Църквата и ни приобщава към нея. Когато говорим за обновяването на живота, ние нямаме предвид нито моралното „усъвършенстване” на човека, нито неговата „юридическа реабилитация”, а реално събитие, каквото е и самото създаване на нашия живот като сътворение на съществуващото. Учението на Христос, повторението, „имитацията” на Тайната вечеря е недостатъчно за осъществяване на Църквата като „ново творение”. Необходимо е животворящото „съшествие” на Светия Дух върху човешката плът, подобно на онова „снизхождане” на Духа над св. Дева, благодарение на което се осъществи Христовото въплъщение. Това действие на Духа Утешител създало „новата плът”, исторически Църквата преживява в деня Петдесетница. Но също толкова реално то се извършва по време на всяка евхаристийна трапеза, когато хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови. Накрая, за всеки от нас съшествието на Светия Дух е отправна точка на нашето лично приобщаване към Църквата в събитието на кръщението.

След Възкресението и Възнесението на Христос Неговите ученици, около сто и двайсет души, се събрали в Иерусалим, „където единодушно прекарваха в молитва” (Деян. 1:14-16). Това събрание все още не представлявало само по себе си Църква; то било просто тълпа изплашени хора, обединени само от общи спомени и смътни очаквания. Само няколко дни по-рано те питали Учителя „в това ли време” ще освободи израилския народ от римското иго и ще възстанови ли „Царството Израилево” (Деян. 1:6). След Възкресението техните очаквания изглежда не надхвърляли земните стремежи и привързаности.

В деня Петдесетница настъпило радикално изменение в състоянието на учениците. Лука описва това събитие с езика на аналогията: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха” (Деян. 2:1-2).

Слуховите усещания се съпровождали от зрителни представи: „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий” (Деян. 2:3-4).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xh69 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.