Митр. Дометиан: Смолян е готов да се отдели като митрополия

- Слава Богу, че още мога, жив и здрав съм, да посещавам Родопите и моето родно село. И днес - на 1 септември, когато се празнува началото на църковната година, празникът на св. Симеон Стълпник, мога да запаля свещица в този древен храм „Света Неделя”. Хвала и чест и вечна да бъде паметта на тези, които са строили тези храмове благоукрасени. Живот и здраве на техните поколения, които с вяра и благоговение пристъпват църковния праг да припалят свещица, да се поучат, да се помолят и отново да имат светлина  в живота. Слава Богу за всичко! Ето защо се вълнувам. Израсъл съм в свещеническо семейство. Корените на нашия род Топузлиеви, по майчина линия Караметеви, са стари родове, които са строили преди сто години храма „Свети Дух” в родното ми село Хасовица. Аз се гордея с това, че съм наследник на такива благочестиви родопчани. Това може да се каже и за всички, които са се родили в тази свещена Кръстата гора Родопа. Чувал съм от дядо ми Димитър, че когато са строили храмовете, и мюсюлманите от български произход - тук няма турци, а българомохамедани - са се притичали на помощ да градят, както и българите християни са помагали за строежа на техните молитвени домове. Така че зачитали са взаимно своите вярвания и на празници са си гостували. И сега е така.

- Обновяването на храмовете, на многото параклиси, с които родопчани живеят със своите религиозни изяви. Почти на всеки хълм, както казваме по родопски - на всяка барчинка, има издигнат параклис. Тези храмове от векове са събирали хората на събори и други чествания, на молитва, на една трапеза и на едно общо веселие народно. Да не говорим за величествения храм „Свети Висарион”! Родопа е известна и с църковните хорове. Свещениците са благочестиви хора, които са расли в тая духовна среда и те импонират, както на планината, на прекрасната природа, така и на родопския дух и обичаи, на светата ни православна вяра. Показателно е за Родопа, че независимо от атеистичното възпитание преди в училищата, казармата и на други места, родопчанинът си остана верен на православната вяра, на добрите традиции и особено на трудолюбието и гостоприемството, честното отношение към живота и един към друг. Искам да вярвам, че с годините напред, с новите поколения, които се оцърковяват по естествен път,  духовността ще се засилва. Дай, Боже, в най-скоро време да се узакони  в нашите родни училища предметът „Вероучение”, за да може основните на истината - богознанието, на вярата, народността ни, на традициите ни и най-вече на морала, да навлязат във всеки дом, във всяка човешка българска  душа и особено сред родопчаните, които никога не са били чужди на Христово име.

- Вече двадесет години нашият народ живее  в по-нормални по отношение на вярата времена, когато не само възрастното поколение, но и средното и особено младите хора се приобщават към православната ни вяра. Това става благодарение на радетелите за Христовата вяра в цялата страна, а и в този край, какъвто е  Негово Преосвещенство Константийският епископ Антоний. Той е година и половина тук, в древната Смолянска катедра, прави особено впечатление на един буден архиерей, който със своето вътрешно обаяние и разбиране приобщава и стари, и млади в храмовете, служи, проповядва, издава брошури, води неделно училище за възрастни и е ръководител на Младежкия православен център „Чисти сърца”.

- Много неща ни свързват. Най-вече духовната ни връзка. На територията на Видинска епархия в Клисурския манастир, посветен на светите братя Кирил и Методий, древен и обновен,  още като студент Негово Преосвещенство дойде цивилен, естествено тогава като послушник в светата обител. И какво повече от това да съм имал тази прекрасна възможност да го въведа в монашеския постриг, в йеродяконство, йеромонашество. След това естествено, благодарение на неговата голяма култура и духовност, беше привлечен в Пловдивската духовна семинария като ефимерий и преподавател по пастирско богословие. Оттам беше изискан от Пловдивския митрополит Николай за викарен епископ, с което Св. Синод взе решение веднага да бъде въдворен тук, в центъра на Средните Родопи – Смолян, където да подклажда и поддържа горенето на вярата сред прекрасните българи-родопчани. И се радвам, че вече е приет като свой, а той взаимно обича всеки и му се притича на духовна помощ - както с децата, така и с младежите, така и с по-възрастните. Такъв човек и първосвещеник, както е казано в Словото Божие, ни трябваше за Родопския край. Свят, незлоблив, отделен от грешници и човеци, както пише св. апостал Павел в Посланието си до евреите. Бог да му даде здраве, бодрост и сили, той е млад и дай Боже да се утвърждава в своето високо архиерейско звание и по-високо, разбира се, митрополитско, за да може все тъй достойно да изпълнява своя отечески духовен дълг сред вярващите православни люде. Тук, в Кръстата гора – Родопа.

- Абсолютно историческа! Без неговото присъствие нямаше да има всичко това, защото Пловдивска епархия е огромна, на територия с пет области. Дядо Николай също е млад човек и много ентусиазиран, но колкото и да иска, не е възможно да е навсякъде.

- Не само смятам, а мисля, че е назряло времето. Даже няма да открия голяма тайна, ако кажа, че  досега имаше някакви условности, но сега вече Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай е благосклонен на тази стъпка.