Храм „Св. Николай Чудотворец” в гр. Смолян, кв. Устово, отбеляза своята 180-годишнина на летния Никулден семпло, но силно вълнуващо. Празничната вечерня с акатист на светителя Николай, както и божествената св. Литургия на самия празник бяха възглавени от архиерейския наместник архимандрит Висарион. С него съслужиха и шестима свещеници: енорийският свещеник Васил Маджаров, протойерей Запрян Шиков от храм „Св. Неделя”, отец Димитър Одаджиев от храм „Св. Богородица”, отец Димитър Михайлов от храм „Св. Висарион Смоленски” (и тримата от Смолян), протойерей Станимир Минков от храм „Св. Атанасий” в Чепеларе и отец Николай Рангелов от храм „Св. Константин и Елена” в с. Момчиловци.
Много вярващи от града и околните селища прекрачиха прага, за да си запалят свещи и да благодарят на застъпника на бедните и онеправданите, на семействата и децата - чудотвореца свети Николай, архиепископ на град Мира в малоазийската област Ликия. Църковният хор с диригент Радка Чакърова огласяше с вълнуващите си песнопения храма, започвайки с радостния възглас „Христос воскресе!”
Архиерейският наместник архимандрит Висарион благослови множеството и пожела мир и светла вяра в душите, Христовото Възкресение да ни укрепва в делата и мислите.
Обръщение към множеството по повод на 180-годишнината на храма и покровителя на църквата св. Николай Чудотворец отправи протойерей Запрян Шиков. Той благодари на Бога и на всички, помогнали за съграждането на този храм и поддържането му сега в благодатен вид.
В края на празничната Литургия беше изнесена храмовата икона за традиционното молитвено шествие с нея по улиците около църквата. След това беше отслужен в двора водосвет за здраве и духовни сили, в който се включи и най-възрастният в Смолян свещеник Михаил Михайлов.
Църковното настоятелство организира благословена трапеза. Курбанът беше осветен с молитва от отец Васил. По повод 180-годишнината настоятелството издаде дипляна за историята на храма. Представени бяха и две изложби – на Държавния архив в Смолян със старинни снимки от храма и на децата от Неделното училище.
180 години храм „Св. Николай Чудотворец“ е с отворени врати за всеки, който търси мир, духовно просвещение и укрепване на вярата си.
Този Божи храм е спасителната сила, която жадува душата ни, почитано място не само от християните поради чудодействията на патрона св. Николай като най-популярен светец на християнската Църква. Той помага всекиму, дава изцеление и надежда за живот. Обръща сърцето в правия път. Храмовата икона се слави като чудотворна, помогнала на много хора в беда и немощ, на семейства и деца.
Храмът е построен през 1836 г. върху основите на старата църква, отбелязва бележитият родопски книжовник Стою Шишков в книгата си „Из долината на р. Арда“. Той посочва още, че „през първата половина на 19 век в устовската церква „Св. Никола“, която се счита и като съборна в цялата Ардинска долина, първи път се чу на български „Отче наш“ и “Символът на вярата“, а след малко време и всичките видове богослужения почват да се извършват на български.“
След Освобождението на България (1878 г.) устовци решават да преустроят църквата във величествен храм. С усилията на цялото население за една година се съгражда храмът в настоящия му вид. На 22 юли 1884 г. българският епископ в Одрин, Стобийски епископ Синесий, в съслужие с протосингела на Одринската митрополия Кесарий, Ахъ-Челебийският (т. е. Смолянски) наместник протойерей Гавриил п. Янков и свещениците от цялата кааза (общо 23-ма) освещават новия храм.
През 1924 г. е построена и новата камбанария, където е преместен часовникът, донесен още през 19 век. Малката камбана на църквата е излята от устовеца леяр Димитър Арсенов през 1908 г. и тежи 140 кг, отбелязано на самата камбана. Голямата камбана тежи 285 кг, излята през 1954 г. от Стоян Алексиев и синове от София. Освен орнаменти по нея са изобразени св. Богородица, св. Николай и други светци. Има и призив: „Благовествуй, земле, радост велию! Хвалите, небеса, Божию славу!“
Църквата е архитектурен и художествен паметник с местно значение. Ярко произведение на изкуството в нея е дърворезбованият й иконостас, дело на известния художник-резбар Петър Кушлев, родом от Широка лъка, автор и на иконостаса на църквата „Св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк. Ценна за устовската църква „Св. Николай Чудотворец“ е иконата „Св. Кирил и Методий“, рисувана от Станислав Доспевски, оставил надпис: „1865 писа Станислав Д.“
Храмът винаги е бил крепост на вярата и родолюбието, здраво свързан с развитието на просветното и читалищното, но и на революционното дело в Средните Родопи, с отхвърлянето на фанариотското влияние. С Христова вяра и преданост към народа в него са служили значими за историята личности – стожери на Православието и българщината:
Йеромонах Григорий, известен като поп Григорко (1800-1872 г.), учител, будител, преводач на богослужението на български език. Пристига в Родопите от Атон през 1837 г. и с кратко прекъсване служи до 1872 г., когато се връща в Света гора.
Свещ. Киряк Белковски (1820-1892 г.), съратник и продължител на делото на йеромонах Григорий. О. Киряк е учител и свещеник, участник във Възраждането, радетел на националното пробуждане, създател на родопската дамаскинарска школа. През 1844 г. за първи път започва да води църковната служба на разбираем за народа български език.
Свещ. Атанас Келпетков (1856-1926 г.), виден възрожденски учител и свещеник, участник в борбите за освобождение на Родопите от османско иго и революционер. Като секретар на прочутия капитан Петко Войвода е осъден на 101 г. затвор. Архиерейски наместник е. Служи в храма около 30 години.
Свещ. Харалампи п. Палов (1887-1952 г.), голям родопски общественик, учител и свещеник, активен деец в църковните и национално-освободителните борби. Той е организатор за построяването на болницата в Устово, църквата в с. Средногорци и на паметника на вр. Средногорец (Родопската Шипка) в памет на освободителите на Родопския край през 1912 г. начело с легендарния полк. Владимир Серафимов. Служи в храма 25 години. Погребан е в двора на църквата.
О. Петър Станчев (1916-2002 г.), ставрофорен иконом, грижовник за благолепието на храма „Св. Николай Чудотворец“, организатор на цялостното му изографисване и изработване на внушителния резбован иконостас. Негово дело е възстановяването на храма в с. Бостина. Служил най-дълго – цели 50 години! Погребан е в двора на църквата.
Снимки: Росица Примовска
