Предлагаме втората част на интервюто с д-р Цветан Биюков относно най-разпространените страхове в религиозните среди за ваксинирането. Първата част на интервюто може да прочетете тук.
- Популярно мнение сред религиозните критици на ваксините е, че за изработването им се използват „клетки от абортирани ембриони“. Вярно ли е това?
- Дали е вярна подобна смесица от полу-термини и полу-неточности? Вече стана дума за важността на източниците, а по отношение на медицинските данни за пореден път се убеждавам как ЕЖК се котира като възможно най-акуратният и достоверен източник!
- ЕЖК?
„Една Жена Каза“…
Но все пак сериозно на въпроса. И съвсем конкретно по това какво се знае и какво не, защото словосъчетание като „абортирани ембриони“ може да бъде развявано по различни начини. Има се предвид клетъчната линия НЕК293, която от десетилетия се използва при много видове медицински тестове и изобретяване на нови лекарства. Забележете – при изобретяване, не за изработване, нито производство. Тя води произхода си от бъбречно-надбъбречна тъкан многократно трансфектирана с аденовирусна ДНК, при което един клон получени клетки с хибридна вирусно-човешка ДНК след това е бил контролирано отглеждан с месеци, докато се получи стабилна клетъчна линия. Понастоящем няма данни дали тази тъкан е била от продукт на спонтанно помятане или изкуствен аборт, но се знае, че това е било през 1972 г. в холандския град Лайден.
Като леко отклонение – използването на човешки трупове за медицински цели датира от край време. Днес се изисква да има изрично предварително съгласие от съответния донор, за да няма съмнение дали смъртта не се предизвиква именно с цел да набави „материал за медицински цели“, което естествено криминализира процеса. Труповете в резултат от изкуствен аборт са особена етична категория, първо защото целта им е била именно да бъде убит иначе здрав плод и, второ – възползването от тях трудно може да се окачестви като безкористно.
По отношение на конкретния случай в Лайден, изкуствените аборти в Холандия се легализират едва през 1984. Освен това, проф. Франк Грейъм, който (тогава все още аспирант) трансфектира клетките, описва как при оглед плодът изглеждал здрав. Според мен, такъв оглед има смисъл по-скоро при спонтанен аборт, където причините са предимно в негодност на зародиша или плода, но все пак в интерес на фактите повтарям, че понастоящем не се знае дали това е било спонтанно помятане или изкуствен аборт.
Нека сега се върнем към въпроса Ви. Това, което се „използва“, нито са същинските клетки на абортиран плод, нито се използват за изработването на ваксини. От начина, по който се говори по темата, имам чувството, че повечето незапознати едва ли не си представят как за производство на ваксини се използват директно клетки от аборти, постъпващи в масови количества като на поточна лента, което от своя страна допълнително индустриализира изкуствените аборти.
Става дума за клетъчна линия, чиито клетки още от генерирането ѝ не са чисто човешки, а и дори човешките хромозоми в тях са в съвсем различен брой и съотношение. Използва се като среда или инструмент в процеса на тестово проверяване или при самото изобретяване на някои ваксини.
Смисълът на клетъчната линия е да се вземе тъкан еднократно и после така да се унифицира и сертифицира, че да стане стандартен, надежден неизменен и дългосрочен лабораторен инструмент, за да могат както учените, така и лекарите, а също и регулаторните инстанции по целия свят да са сигурни, че се има предвид едно и също конкретно средство, а не хаос и липса на критерии и стандарти. В този смисъл едната клетъчна линия предотвратява безбройни опити за създаване на други и предотвратява „търсенето“ на аборти.
- Това оправдава ли „възползването“ дори и от този единствен аборт? Защото явно става дума за възползване в голям търговки мащаб, ако тази клетъчна линия се използва от десетилетия за толкова много тестове и лекарства.
Прави ли ни възползването съучастници в аборта? Това е истинският въпрос, нали? И като съучастници, носим ли същата вина като извършителите?
Точно по същия начин, както и полването от всички медицински открития и умения, придобити досега при някогашното ескпериментиране върху роби и военнопленници (или върху концлагеристи в новата история), ни прави съучастници във всяко едно от тях. Или както възползването от откритията на съдебната медицина ни прави виновни във всяко едно от престъпленията, дали „материал“ за извършването на тези открития.
Господ Иисус Христос е Спасителят на човечеството, а не заядлив и садистичен обвинител, чиято цел е да ни задуши в максимално количество вина. Проблематиката на греха и спасението е въпрос не на унаследена вина и оневиняване, а на болестно увреждане на човешката същност и лечението ѝ. Не сме праведници, гледащи по никакъв начин да не се оскверним, а грешници, преобразяващи се от светлина в светлина. Гледаме не назад и надолу, а напред и нагоре. Категорично сме против „експерименталните“ изтезания, престъпността и абортите по желание, но не отричаме научните открития.
Това, най-общо. А сега конкретно: бихте ли лишили родителите си и децата си от животоспасяващи лекарства, само защото при изобретяването или тестването им е била използвана клетъчна линия, която евентуално води началото си от продукт на аборт? За мнозина това е риторичен въпрос. Но явно има хора, за които това е трудна нравствена дилема. Да почерпим тогава от една доста трудна притча в Новия Завет.
„Придобийте си приятели с неправедно богатство – казва не кой да е, а Христос, като от името на господаря похвалва прахосващия имота му пристойник за неговата досетливост. – Та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните жилища“. Какво се случва тук? Формално, пристойникът прикрива набор от разхищения чрез фалшифициране на документи. От законова гледна точка това си е стопанска плюс фискална престъпност, да не говорим от гледна точка на фарисейската праведност, която вижда единствено как един (евентуално изкуствен) аборт се превръща в бизнес. За пристойника, това е опит за оцеляване – изгубил е доверието на господаря си и опитва да си спечели поне гостоприемство другаде. Но по-важно за примера ми в момента е това, което виждат длъжниците от притчата – съчувствие, милосърдие и практическа помощ. Същото, каквото виждат и пациентите в поднасящия им животоспасяващи лекарства. И най-важното (да повторя) – похвалата на Господаря към неверния пристойник за досетливостта му. За това как хитро се е подсигурил – не само с гостоприемство, както се е надявал, а също и с благодарност и застъпничество пред Бога. И така, фарисейският формализъм (Скандал, какво неправедно богатство само!) ли отваря по-лесен достъп до вечните живелища, или изобретателното милосърдие?
- Значи за Вас лично няма конфликт между християнската Ви съвест и използването на ваксината, включително и традиционните, така ли?
Никакъв. Това не е като да избираш между две злини. И ще стигна още по-далеч в подкрепа на милосърдието и практическата помощ: Въздържането от собствено ваксиниране е личен избор, но възпрепятстването или лишаването на ближния ни от животоспасяващо лечение (или в случая ваксина) заради онзи злощастен аборт, не е заявяване на нравствена позиция, а – по думите на св. Яков брат Господен – чисто и просто грях. „Грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“.
По-красноречиво от това аз не мога да го кажа. Но Господ Иисус, както винаги, може: „Истина ви казвам: доколкото не сте сторили това [добро] на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“.
Изборът ни да сторим добро някому винаги е тук и сега. Как ще действаме на момента? „Иисус им рече: ще ви попитам: … добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби?“. И тъй, правим ли изобщо добро някому, подвеждайки мнозина към болест и смърт заради аборта в историята на животоспасяващия им медикамент, защото, както казахме, не става дума само за ваксините, а и за много други лекарства?
Повтарям, това не значи да си затваряме очите пред злото на абортите по желание. Но те всякога са налице като явление, за което хората трябва да бъдат просвещавани, докато онези, които не всякога имаме при себе си, са нуждаещите се от милост и медикаменти тук и сега – възрастните ни родители и близки, както и всички с повишен риск утре вече да не са при нас.
„Защо смущавате жената? – пита Христос. – Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“.
Настоящата ситуация е поредният ни златен шанс да бъдем от вършещите добро дело за Спасителя, а не от смутителите. И в едно от Евангелията се посочва не само името на този смутител, но и как върши това с прикрита нечестива цел. Сбъдва се и предреченото от Господа: доброто дело на тази жена за Него вечно ще съпътства благовестието. За съжаление, или по-скоро за негов вечен срам и позор, благовестието вечно ще посочва и името на предателя.
И тъй, с действията си по отношение на нашия ближен всеки от нас участва или във вечната прослава на оказалите добро лично на Спасителя, или във вечното опозоряване и осъждане на Юда.
- Обяснено по този начин наистина е трудно да не се види ползата от откритието.
Нали?! И не само ползата – това е и насърчение към всички млади хора и колеги от всички браншове, че науката, дори и такава „съмнителна“ наука като експерименталната медицина, когато се практикува за добро, не остава без похвала от Христа. Ползата от всяко откритие е именно в употреба му за добро. Или против зло.
Иска ми се да се върна пак с няколко думи на пандемията и ваксината. Твърде бързо забравяме. Това далеч не е първата масова тежка инфекция в съвременната история, но колко от нас изобщо се сещат, например, за едрата шарка. Известна още от древност, тази зловеща зараза е една от най-разпространените инфекциозни болести и само през първите три четвърти на 20 в. убива няколкостотин милиона души, докато мнозина преживели остават обезобразени и слепи за цял живот. При единия от причинявящите я вируси, вариола майор, смъртността достига над една трета, а при популации, неизлагани никога преди на контакт с вируса – като американските индианци и австралийските аборигени – над 80%. Но и в забравянето ни има добър урок, защото е поради добра причина – пълното изкореняване на едрата шарка в края на 70-те. А ликвидирането на болестта стана възможно единствено поради масовата ваксинация. Представете си само какво необятно поле за „изява“ на тема „белега на звяра“.
