Здравейте, имам въпрос към вас. Става дума за следното: чел по различни случаи и поводи за упражнения (физически такива, например целящи да заздравят даден мускул и т.н.). При по- задълбочено търсене на информация обаче откривам, че упражненията в миналото са били позлвани например от хата-йога, от разни източни (китайски например) религиозни учения и т.н. Въпросът ми е грешно ли е да се правят такъв тип упражнения от гледна точка на произхода им- ВАЖНО- тук отбелязвам специално "от гледна точка на произхода на упражненията", защото например някои упражнения са предназначение за греховни неща. Но този аспект го разбирам и се чудя специално дали ако едно упражнение е ползвано в началото от разни религиозни учения, секти и прочие, то е грешно само заради това? Също отбелязвам, че под правене на упражненията разбирам правенето им извън старите учения (например само на дадено упражнение, а не на йогата като цяло). Конкретен пример (от многото такива) е, че в популярна на запад система за самолечение на страхови неврози и други подобни се препоръчва и някакви дихателни упражнения от тай-чи (мисля, че го правят, защото се смята, че дълбокото дишане успокоява по някакъв начин). Друг пример: в системата за лечение на проблеми с очите на руснака Норбеков (наскоро разбрах от Вашия портал, че системата му е неправилна от Християнска гледна точка) има упражнения, при които очите се въртят в различни посоки определен брой пъти (мисля, че това беше за дадени мускули на очите или подобно)- когато се махнат от системата на Норбеков, такива упражнения грешни ли са от Християнска гледна точка?
Здравейте! Разликата между християнството и другите религии/духовни учения не е точно в конкретните практики, а в поклонението и служенето на Св.Троица в дух и истина. Почти няма християнски практики, които да не се срещат поне в няколко други учения. Молим ли се? И другите се молят. Постим ли? Постят и другите. Добродетелите и пороците са си все същите за всички религии, като разликите са основно разлики в подреждането по приоритети. Дори правенето на добро на враговете ни вече не е единствено в християнския живот - новите духовни учения (особено в следхристиянския запад) са си дали ясна сметка, че ако не включат и това, са обречени и никой няма да взима претенциите им насериозно.
Онова, което прави същите тези практики противни на живота в Христос е не самото упражнение (телесно или духовно), а влаганият в него смисъл и целите, за които се използва. Ние например постим не заради баланса на аурата си, даваме милостиня не за да си подобрим кармата, молим се не за да се разтворим в "абсолюта", и правим добро на онези, които ни мразят, не заради собственото си самочувствие и съзнание на духовно превъзходство.
Същото важи и за физическите упражнение. Според засвидетелстваното в Новия завет нито Иоан Кръстител, нито Христос, нито някой от апостолите е възразил срещу войнишкия занаят примерно. С всичката му физическа подготовка, силови упражнения и тренировки в ръкопашен и въоръжен бой. Наблягането е върху това да не се злоупотребява с придобитите сила и умения и да не се опорочават целите зад носенето на униформа и оръжие.
Пак в Новия завет св.ап.Павел дава ярки примери за това как войника загърбва всичко светско и се посвещава на упражненията си (за да угоди на началника), как след съответния режим и тренировки всички атлети се състезават за награда на игрището (но не биват увенчавани онези, които не се състезават по правилата). Ударението отново е върху правилната мотивация и употреба.
Няма нищо нехристиянско в развиването на мускули и мускулни групи, стига да не е под чужда идеология. И да не е самоцелно, разбира се. Мускулите се развиват за да се употребяват по предназначение, а не за показност. Какво им е лошото на дихателните или на очните упражнения? В медицинската литература ще откриете конкретните им здравни цели и приложения. Какво от това, че в наши дни идеологията на медицината е материалистическа или какво от това, че в някои краища на света ги има вградени в по-цялостни религиозни системи? Щом Бог е предвидил наличието на съответните мускулни групи, значи можем да ги тренираме за да си изпълняват по-добре функцията. Всяко учение, което претендира да не е половинчато, обръща внимание и на телесното в човека. Защото кой ще хване вяра на учение или религия, които не вземат това предвид? Важното е какво влага съответната религия в тренирането, за което говорим. Християнството и особено православието никак не пренебрегват телесното у човека, но наблягат върху правилната мотивация, употреба и цели.
Колкото до мускулните групи, които вземат участие в сексуалния живот, смятам че важи същото. Какво от това, че упражнения за полова мощ, издържливост и постигане на по-интензивен оргазъм съществуват в някои пантеистични религии или шамански практики? Там нещата са поставени в друг контекст, защото на сексуалния живот се гледа като на висш етап на духовното израстване. В християнството е различно - на сексуалните отношения в семейството се гледа на аспект от единението на съпрузите, чиято крайна цел е израстването в любовта към Христос. В Новия завет пише, че брачното легло е чисто и че тялото на мъжа принадлежи не на него, а на съпругата му, както и нейното - на съпруга й. Тоест, стига да е в рамките на брака, сексът не е нито нечист, нито грешен. Достатъчно е брачното единение да бъде от любов и взаимност. А тренирането на съответните мускулни групи при нас е малко популярно, но дори и някой да го прави, то трябва да е по взаимно решение, а не самоволно като самоцел или поради надпревара - все неща, които хранят егоизма.
Освен това нека не забравяме, че всички физически тренировки, умения и постижения са си само за този живот, докато добродетелите, сърдечната чистота и особено любовта са и за вечността.
Освен това нека не забравяме, че всички физически тренировки, умения и постижения са си само за този живот, докато добродетелите, сърдечната чистота и особено любовта са и за вечността.
С пожелание новата година да бъде по-добра и с повече духовни плодове от всички години досега!
