Мобилно меню

4.5333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (75 Votes)
1_15.gifОстанах изключително изненадан от най-високия рейтинг на доверие, получен от Православната ни църква. Не толкова от „висотата” на процента, а от челното място. Някак си ми се стори, че миналогодишното първо място не можеше да е нищо повече от краткотраен отзвук на наситените с църковни събития новини от август и началото на септември. Помните за откриването на св. мощи на созополския остров Св. Иван, нали? Оттогава са и забраната на гей-парада в Пазарджик и последвалото награждаване с ордени на местните кмет и прокурор от митрополит Николай, подготовката на националното литийно шествие и съпътстващите дебати, както и тягостното очакване на крайния срок даден на отец Иван от Нови хан за доброволно събаряне на новата сграда на Дома за сираци.

Но за втора година подред, макар и не съвсем кръгла – дали все пак няма някаква основателна причина? След кратък, но напрегнат размисъл реших, че единствената положителна промяна в църковния живот през последните години е по-голямата прозрачност. Имаме официален уебсайт на Св. Синод, имаме сайтове на митрополии, независими интернет-портали. Наред с църковните новини нарастват не само количествата авторски и преводни материали, но и специализираните анализи. Освен оповестяването на проблеми и скандали в църквата ни налице са и платформи за градивното им обсъждане.

Доскоро тази прозрачност липсваше. Съотечествениците ни вече свикват, че в Църквата няма да има скрито-покрито. И най-важното: явно скандалите и проблемите не са в състояние да отслабят доверието в Църквата, защото именно на техен фон се открояват още повече делата на любов и свидетелствата на чистота и святост, които са истинският пример за истинската Христова вяра. И тази вяра не само, че не може да бъде разколебана от поведението на грешниците в Църквата, но все по-очевидно е и вяра на иначе съвсем нормални и трезвомислещи хора. И това на свой ред предизвиква насрещно доверие.

Дали пък останалите институции няма да вземат пример от тази прозрачност? Дай, Боже, повече нормални хора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krhk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.