Какви са тези приказки, че родната ни църква била нямала собствени средства или желание сама да финансира ремонта на синодната си палата! Естествено, че има - и средства, и желание. Но също така естествено, заплатите на свещениците и тежката работа по превеждането на всички богослужебни текстове на съвременен български език са по-първостепенен приоритет. Нима някой ще ни вмени за вина това, че хората и първосветителското дело са по-важни от бездушните сгради? Какъв е смисълът да се инвестира първо в тленното? Държавата също признава йерархията на приоритетите ни и просто подпомага ремонта на "една от най-красивите и оригинални сгради" в своята столица. Но от признателност към делото на синода ни, а не като за паметник на културата, защото паметник на живи няма!
