Д-р Цветан Биюков е член на екипа на „Двери“ от самото създаване на портала. Работи в научни екипи за разработване на нови лекарства в различни държави. През последната година работи в Майнц, Германия, където е и центърът на биотехнологичната компания BioNTech, един от създателите на първата ваксина срещу COVID-19. Разговаряме с него не само като със специалист, но и като християнин за ползата от откритието, за рисковете, както и за популярните теории за контрол над човека чрез ваксинирането му, ограничаване на свободната му воля и др.
- Д-р Биюков, усилията по създаването на ваксина срещу COVID-19 са съпътствани от редица конспиративни теории за това, че имунизацията ще нанесе необратими увреждания на човека. Моля да ни обясните как действа новата ваксина?
- Първата одобрена в Европейския съюз ваксина, разработена от „Бионтек“, е създадена на нов за медицината принцип, различен от досегашните. Всъщност идеята и теорията не са отскоро – първите практически стъпки се полагат още в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век, но напредъкът на технологиитe позволи пълното осъществяване едва сега.
Наследствената ни информация под формата на ДНК се намира в ядрата на клетките ни и не е достъпна за пряко произвеждане на кодираните в нея многобройни белтъци на организма. Нужни са „отпечатъци“ от ДНК на отделните гени, които да излязат от ядрото, за да се синтезира по тях белтъкът, кодиран от всеки ген. Тези „отпечатъци“ са информационна рибонуклеинова киселина (иРНК), а ваксината от своя страна представлява модифицирана иРНК. Кодираният в нея шип на коронавируса като на матрица се произвежда от собствените „белтъчни фабрики“ в клетките ни и се представя за разпознаване от имунната ни система. Това води до формиране на имунитет въз основа на високоспецифични антитела и имунни клетки срещу различни участъци от шиповете и съответно – срещу коронавируса.
В Европейския съюз вече се получи одобрение и на ваксината на американската фима „Модерна“, която е на същия нов принцип. Това никак не е случайно, защото технологията позволява както създаването, така и производство на ваксината да става в много по-кратки срокове, отколкото при досегашните принципи и технологии, което в настоящата пандемична обстановка е решаващо за живота и здравето на огромен брой хора. И не само това - използването на иРНК-ваксина за придобиване на имунитет цели преодоляването и на някои недостатъци на досегашните видове ваксини. От една страна, избягва се вкарването в тялото ни на убити или обезвредени живи микроорганизми (рисковано за някои хора, а и трудно за постигане със стопроцентова сигурност) – такива са ваксините против паротит, морбили, рубеола, варицела, полиомиелит, грип и др. От друга страна, както при горните, така и при видовете ваксини, състоящи се или от микробни фрагменти, или от токсини, се избягва рискът от производството на индустриални количества от съответния силнозаразен или токсичен причинител (хепатит В, коклюш, пневмококи, менингококи, хемофилус, тетанус, дифтерия и др.).
- Защо тогава мнозина гледат на нея с подозрение като на недостатъчно изпитано изобретение?
- Тя наистина не е достатъчно изпитана, затова и засега в Евросъюза и двете ваксини имат само условно разрешение за употреба, а в САЩ и други страни дори само за извънредна употреба. Но само след няколко месеца ще бъдат налице данни и за по-дългосрочна безопасност. Предвид естеството на ваксината всъщност не очаквам допълнително обогатявящите се данни да се разминават съществено с досегашните, тъй като действащата съставка не остава в организма повече от ден.
Практическият подход е не колко пълна информация можем да имаме, а колко е достатъчна за оправдана употреба в настоящата ситуация на вече близо два милиона смъртни случая. Погледнете, например, кривата на заболелите от COVID-19 по време на проучването. Само 11 дни след първата доза – точно когато се очаква придобиването на имунитет – случаите в експерименталната група (ваксината на „Бионтек“) вече спират да нарастват, докато в контролната група (ваксина без активна съставка) си продължават все така да се трупат. Тъмните точки са случаи с тежко протичане на болестта, като при единствения такъв пациент в експерименталната група единственият покрит от критериите за тежест е, че кислородното насищане на кръвта му било спаднало докъм 93%. Данни за преживяемост също все още няма, но в сравнение с всички рискове при заболяване от COVID-19 засега ползата от ваксината оправдава риска от първоначалната ѝ употреба.
Колкото до подозрителността на хората, според мене тя е принципно към непознатото, особено когато то е в грандиозен мащаб, и на всичко отгоре съпроводено с неправилна употреба на думи като наследствена информация или генетичен код. Съвсем разбираемо - никой не иска да му се месят в наследствената информация. Тези тревоги и подозрения обаче не се насаждат нито от науката, нито от фирмите-производители. Първо, там се използват правилните, а не подвеждащи термини и, второ, няма „непознато“, а десетилетия труд, предшестващи настоящия успех.
Вината за тази подозрителност е отчасти у нас, здравните служители, когато не обясняваме достатъчно или разбираемо, а също и у недоразбралите, но изживяващи се като просветители непрофесионалисти, които неуморно сеят дезинформация наляво и надясно. И това не са само външни на вярата хора. Това явление на недоразбралите активисти го има и в Църквата. И тъй като вредата от подобно „просветителство“ е станала очебийна от най-ранните години на християнството, още тогава се е стигнало до някои мъдри ограничения относно това, какви църковни дейности и служения да не се поверяват на неофити (новоповярвали). Но активизмът е трудно преодолим синдром, който избива и на псевдоцърковни теми като в сегашния случай. Когато такива недоразбрали както вярата си, така и науката „ентусиасти“ се развихрят, вредите върху общността, доверието и мира между хората са неизбежни. Това са неофити на квадрат и навярно нарастването на пораженията е експоненциално. Противопоставянето само ги надъхва, затова, ако някой попадне под подозрителни просветителски домогвания, вместо да спори или сам да се заразява с подозрителност, може просто да попита кой точно е източникът на информация, за да може лично да се увери. Съвсем по новозаветния пример на жителите на Берия, които редовно проверявали в Писанията дали проповядваното им слово е наистина тъй.
- Възможно ли е чрез тази нова технология да се „промени ДНК-то“ на човека в посока, желана от фармацевтичната индустрия?
- Категорично не. Не и чрез тази технология. Но именно такива притеснения се разпространяват при употреба на погрешни термини. При изпълняването на функцията си иРНК от ваксината се разгражда в клетките за броени часове, изобщо не влиза в клетъчните ядра, където, както вече споменах, е ДНК-то ни, а освен това и човешкият организъм не разполага с ензими за обратно кодиране на иРНК в ДНК. Това е най-изчистеният от подобни рискове принцип на ваксина от всички досегашни.
- Как тогава си обяснявате популярността на конспиративните теории, свързани с ваксината?
- Обедняваме на духовни открития, на истински прозрения, а все пак искаме да оставим нещо след себе си. И нали човек за човека бил вълк, ето ти лесен извор на прозрения: по какви още начини богатите (или властимащите) искат да прецакат всички останали. И това не само се харчи, но е и заразно. Дори повече от коронавируса. Защото стремежът „да не се прецакам“ отдавна е качен на пиедестал като висша добродетел. Той и Юда заради непродаденото миро толкова се вбесил да не се мине, че тръгнал да си търси 30-те сребърника от първосвещениците… Но да не се отклоняваме.
- Вашето мнение за „чипирането чрез ваксиниране“?
- Експерименталната медицина е една от най-тежко регулираните индустрии и както производствените процеси и мощности, така и партидите лекарствен продукт подлежат на многократни и най-подробни инспекции – и преди, и след разрешаването им за употреба. Регулаторните инстанции във всички държави разполагат с възможности за изследване дали абсолютно всички вещества, откривани в готовия продукт, отговарят на описаното съдържание. И как така още не са открили нищо такова? Или някой ги „купува“ и им затваря устата? На всички регулаторни инстанции във всички държави? Също и на всички здравни работници по целия свят, които имат достъп както до ваксини, така и до апаратура за анализ на съдържанието им?
Страхът от чипиране всъщност е следствие на страха от антихриста, като чипът един вид можел да е всъщност белегът на звяра. Според различни преводи белегът на звяра се дава или получава (т. е. не се натрапва тайно) и в това се подразбира осъзнато участие, съзнателен отказ от Христос и приемане на антихриста. Как точно е в оригиналния текст и как да се тълкува, оставям на вас, богословите.
От чипиране обаче, по смисъла на популярната митология, има смисъл само, ако е поголовно. А ваксинирането не е задължително. Нито пък ваксините произхождат от един производител. Къде по-всеобхватно би било да се „чипира“ при раждане или при даване на данни за лични документи. Освен това много ми е интересно кой ги произвежда тези чипове и как никой друг още не е избутал конкурентен продукт! Или пък напротив – май все повече хора съвсем доброволно и страстно не се отделят от чиповете в телефоните и другите си електронни устройства…
- Някои смятат, че Църквата „не трябва да се произнася в полза или против ваксините, защото това е дело на специалистите, докато Църквата се грижи само за спасението на душите“. Вашето мнение за тази позиция? Трябва ли Православната църква да участва в дебата за ваксините срещу COVID-19?
- Принципно, откритията и новостите във всички клонове на науката трудно могат да се следят и да се реагира с произнасяне по всяко откритие. Не е и нужно Църквата винаги да се произнася по всяка поредна новост. Спасението на душите ни не е в откритията, а във всеки наш избор и действие, които ни приближават – или отдалечават – от Христос. По това трябва да се работи – по придобиването на съвест и чувства, които по думите на апостола са „обучени да различават добро и зло“. Как? Чрез придобиване на опит, на навици, пише на същото място. И да, съвестта и чувствата могат да се обучават. Така че благодарение на опита и навика вече да реагират не първосигнално само при споменаването на „аборт“ или „чип“, или пък „антихрист“, а да се проявяват на дело чрез любовта ни от и към Спасителя и благодатта на Светия Дух.
За да се изграждат обаче правилно тези критерии у нас: ДА, има полза Църквата да се произнася по основните въпроси на биоетиката като ваксинирането изобщо, както вече има изявени становища по донорството и трансплантациите, стопанисването на природата, сурогатното майчинство, еднополовите съюзи и др.
Но в крайна сметка отговорността за избора и действията на всеки човек остава при него – включително и на какво дава слух. „Всичко изпитвайте, за доброто се дръжте“ – съветва ни св. апостол Павел. А по отношение на науката и биоетиката аз ще добавя: това напълно важи и за източниците на [дез]информация.
