Както вече писахме (тук), към края на изминалата 2020 г. на книжния пазар се появи „Лъх от тих вятър“ – сборник с къси разкази от известния столичен свещеник, поет и писател иконом Йоан (Янчо) Михайлов Карамихалев. Месец и половина по-късно отзивите за новата книга са повече от възторжени, а нейният автор беше чест и желан гост на публицистични предавания в телевизионния и радио-ефир и други средства за масова информация. И тъй като книга, написана от клирик на Православната ни църква, рядко се радва на такъв широк отзвук и толкова голям интерес и одобрение, екипът на Двери се обърна към нейния автор с няколко въпроса, свързани както със самата книга, така и с първоначалните отзиви за нея.
- Отец Йоане, Вашият сборник разкази „Лъх от тих вятър“ успя да впечатли като че ли поравно и църковната аудитория, и литературните, писателските среди. Какво от радостта, донесена Ви от големия успех на Вашия пръв опит в белетристиката, бихте споделили с нашите читатели?
- Най-голямата радост за един автор е, когато неговите творби и посланията, които е вложил в тях, докоснат умовете и сърцата на хората. Това би зарадвало и мене, книгата да достигне до читателите и да предизвика някаква, макар и малка, положителна промяна в тях. Благодарен съм, че известни наши литературни творци като Теодора Димова и Румен Стоянов харесаха моите разкази и дадоха положителна оценка за тях и че с авторитета и популярността си спомогнаха да се заговори и за моята книга сред литературните кръгове и в медиите. Интересът към такъв род литература, отнасяща се до ежедневието на православни духовници, душевните преживявания на християните и живеенето на вярата в заобикалящия ни свят, донякъде е обясним, защото тази книга, според мнението на гореспоменатите писатели, запълва определена ниша в съвременната литература, запълва и за голяма част от нашите съвременници липсата на личен опит в църковния живот, липсата на по-близко общуване с православни духовници и разбиране за естеството на тяхното служение.
- Преди появата на Вашите разкази творецът Янчо Михайлов беше познат главно като талантлив и провокиращ християнската ни съвест поет. Талантливи поети са били обаче и някои от най-бележитите отци и богослови на Църквата. Как мислите – съществува ли християнската поезия като литературно явление? И ако да, кое прави поезията християнска: темите, персонажите, светоусещането или нещо друго?
- Не всяко литературно произведение, в което се споменава Божието име или се засягат теми или персонажи от църковния живот, е християнско по своя характер. Определящо е светоусещането, което авторът изразява в тях. Дори в описанието, да речем, на една природна картина може да се разпознае християнският поглед към света - свят, в който невидимо присъства Бог като Творец и Промислител, начало и край на всичко съществуващо, Който всичко изпълва и оживотворява.
- Какво Ви носи в личен план писането на поезия и проза? Кое е най-специфичното в погледа към света на един свещеник и на един поет?
- Всеки има необходимостта от общение с другите, със света около него, от изразяване на своите чувства и мисли в зависимост от дарбите, които Бог му е дал. За мене такова средство е литературното творчество, то е и необходимост, вътрешен подтик, който не мога да пренебрегна. Писането на стихове и разкази ме кара да се чувствам жив, помага ми да забравя телесните си немощи, да се извися над злобата на деня и над Мартините грижи. Що се отнася до втората част от въпроса Ви, мисля, че това е необходимостта да надникнеш отвъд видимото и да се опиташ да отгатнеш какви са чувствата, стремежите, болките, разочарованията и надеждите, които движат хората и определят действията им.
- А как възприема свободата един свещеник и един поет? Има ли място в Църквата за творческа свобода?
- Ние, християните, трябва да следваме принципа, формулиран от св. апостол Павел, който може да бъде ръководно начало за нас при нашите решения и постъпки: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука“ (1 Кор. 10:23). Свободата е дарувана ни от Бога възможност сами да вземаме решения за живота си, като във всичките си действия трябва да търсим доброто и полезното за нашите души и за душите на другите. Защото свободата е право, но и отговорност пред Бога, пред себе си и пред другите. Тя е силата да вземаш решения и да приемаш последствията от тях без да роптаеш и да се окайваш, силата да носиш отговорност за делата си. Относно творческата свобода в Църквата, както казва пак апостолът, в църковната общност има различни дарби, различни служения и различни действия, „ала Бог е, Който върши всичко у всички, но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза“ (1 Кор. 12:4-7).
- Да кажем няколко думи за християните: страхуват ли се днес те от свободата? Какво е Вашето впечатление на основата на дългогодишния Ви опит като духовник?
- Както сред всички хора, така и сред християните има такива, които се страхуват от свободата на избор, искат някой друг, най-често духовникът, да поеме отговорността за избора, да реши вместо тях. Такива християни предпочитат буквата пред духа на Закона, предпочитат точно разчетените правила и забрани пред свободата да постъпват водени от любовта към Бога и към ближните. Обикновено те са и най-строгите съдници на другите.
- Вашият поетичен талант личи и във Вашите проповеди. Ограничава ли Ви обаче темата на неделната или празнична проповед да разгърнете поетични образи и мисли, или обратно?
- Всеки евангелски откъс дава посока и поле за размисъл и изисква от нас, свещениците, да поднесем това послание по най-подходящия начин, за да достигне то до вярващите: за да е въздействащо, словото трябва да докосва душите. Общото между поезията и богословието е, че те се изразяват на език, различен от ежедневния. Почти всяка тема, дори и на проповед, разглеждаща догматически истини, предразполага към вмъкването на поетични образи и различни примери, но това трябва да се прави с мярка.
- Защо предпочитате тези кратки форми? Прави впечатление, че и проповедите Ви не са многословни…
- Не аз избирам кратките форми. Който ме познава по-отблизо, знае, че и в ежедневното си общуване не съм многословен. Пък и нашият Господ Иисус Христос ни предупреждава в Евангелието да не се надяваме, че в многословието си ще бъдем чути и повелява: „Думата ви да бъде: да - да и не - не“. Самият Той, Бог Слово, не е разточителствал с думите. Многословието лесно може да прелее в празнодумство. А, както казва пак Спасителят, за всяка празна дума, произнесена от нас, ще ни се търси отговорност.
- Какви са, от какъв характер могат да бъдат моралните послания, които един свещеник прокарва с разказите и стиховете си?
- Нямам претенции, че мога да отправям морални послания чрез литературното си творчество и да поучавам чрез тях. Моите разкази са адресирани преди всичко към хората извън църковната кошара и са опит да разруша превратните представи, предубежденията, които тези хора имат за Църквата и за пребиваващите в нея. А доколкото все пак в разказите ми се съзират някакви морални послания, то те не могат да бъдат по-различни от евангелските изисквания към всеки от нас.
- Как се отнасят към литературните Ви занимания Вашите събратя-свещеници, а също и представителите на висшето духовенство?
- Вероятно всеки свещеник би могъл да разкаже много подобни истории. Сигурен съм, че моите събратя биха „разпознали“ в някои от героите на разказите ми хора от своето обкръжение, от своите пасоми, и са преживели ситуации, сходни с някои от описаните в книгата; познават и болките, и разочарованията, но и радостите и удовлетворението, които един духовник преживява в своето служение. Впрочем, голяма част от случките в моите разкази са именно такива истории, споделени или преразказани от други свещенослужители. Повечето от моите събратя, както и приятели-богослови се отнасят положително към творческите ми изблици; а що се отнася до висшите духовници: мисля, че само на трима-четирима от тях е известно, че съм изкушен от литературата.
- Какво бихте пожелали най-много на нашите читатели за Новата 2021-ва година?
- Да излезем от изпитанията, които ни връхлитат, по-умъдрени, по-съпричастни към болките и страданията на другите и, да се надяваме, малко по-добри и поне крачка по-близо до Бога.
