В началото на май Саратовски и Волски епископ Лонгин посети България, където преди близо петнадесет години е завършил своето висше богословско образование. Той беше любезен да сподели своите впечатления от пребиваването си в страната, в която, по неговите думи, е прекарал най-хубавите години от своя живот.
- Ваше Преосвещенство, каква беше програмата на посещението Ви в България и по чия покана се осъществи то?
- Заедно с няколко преподаватели от Саратовската православна духовна семинария гостувахме на Неврокопски митрополит Натанаил. По време на престоя си в България посетихме много скъпи за мен хора, като архим. Назарий – игумен на манастира „Св. архангел Михаил“ в Кокаляне, сестрите от манастира „Св. Четиридесет Севастийски мъченици“ в с. Врачеш. Посетихме също така Рилския манастир, който е истински бисер за целия православен свят, и с радост отбелязахме промените към по-добро и във външно, стопанско отношение, и по огношение на вътрешния, духовен живот на манастира.
Разбира се, прекарахме няколко дни и в Неврокопска епархия, където заедно с митр. Натанаил отслужихме св. Литургия в манастира „Св. Георги“, в Хаджидимово, и в катедралния храм „Успение Богородично“ – в Гоце Делчев. За първи път посетих забележителния Роженски манастир и останах силно впечатлен и от самата обител, и от чудотворната икона на Божията майка – копие на Иверската, която се намира там. След това с моите спътници се отправихме към Света гора Атон.
- С какви впечатления останахте от посрещането Ви и от местата, които посетихте?
- Това посещение беше отдавнашна моя мечта. От много години не съм бил в България, но тя е все така близка и скъпа на моето сърце. Прекарах тук четири години, които остават за мен най-хубавите в моя живот. Макар че от тогава изминаха близо петнадесет години, в България имам много близки и сред духовенството, и сред миряните. Най-силно впечатление в мен оставиха срещите с тези познати, близки, скъпи за мене хора.
Смятам, че целта, която се е преследвала навремето, когато изпратиха неколцина студенти от Русия да получим висшето си богословско образование в различни православни страни, беше напълно постигната. Всички ние установихме изключително здрави и трайни лични връзки, истински и дълбоки – не по задължение, не по някакви официални пътища, а отношения, основани на лично общение и духовно единение в св. Тайни на Църквата. За мен е изключително важно, че тези връзки, въпреки времето и разстоянието, не само че не се прекъснаха, но и станаха още по-дълбоки, осмислени и силни.
За мен е особено скъпо името на архим. Назарий. Във времето, когато живеех в София, аз се изповядвах при него. Той е един изключителен човек, голям духовник и аз бях безкрайно щастлив да се срещна с него отново.
- Казвате, че от години не сте идвали в България. Как оценявате настъпилите промени в страната и в Българската православна църква?
- Не съм идвал от шест години и за това време както в страната, така и в живота на Църквата ѝ са настъпили големи промени. Мисля че най-важното е преодоляването на разкола, който навремето възникна и се разви пред очите ми. Помня много добре всички перипетии при тези трагични и толкова жестоки събития в живота на Българската православна църква. По Божия милост, благодарение на упорството, мъжеството, непоколебимостта и безкомпромисността на епископата, духовенството и миряните на Българската православна църква, този разкол днес е преодолян. Това е още едно свидетелство за онази благодатна сила, която изпълва православието, свидетелство, че Господ винаги пребъдва в Своята Църква и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).
Силно впечатление ми направи и фактът, че в Църквата има много нови хора, присъствието на младежи на богослуженията. Видях възродени манастири, които преди десет-петнадесет години бяха пусти, изоставени, видях подвизаващи се в тях добри братя и сестри.
Ние всички се радваме, когато виждаме да се постигат успехи където и да е било в Православната църква. Когато виждаме, че Църквата изпълнява своята мисия, развива се, че все повече и повече хора прииждат към Христос. Имам надеждата, че и занапред Господ ще благославя народа Божи и Българската православна църква.
- Какво е за Вас България? Какво Ви е дала тя и какви чувства и спомени пазите от нея?
- Няма да се уморя да повтарям, че България ми е дала изключително много, но няма да скрия, че когато пристигнах за първи път тук всичко ми се видя толкова различно и дори някак чуждо от това, с което бях свикнал в Русия! Няма да скрия също, че в първата година от моя престой в България се чувствах толкова некомфортно, че ми се искаше да замина обратно в Русия. С Божията помощ преодолях това желание и останах, и може би Господ възнагради това мое упорство, като сякаш отвори пред мен някаква врата и ми разкри отвътре живота на тази страна и нейния народ. Същевременно се появиха много близки за мене хора и годините, прекарани тук, наистина станаха най-хубавите в моя живот – казвам го напълно искрено.
Най-важното, което ми даде България, е усещането за единството на православието в неговото многообразие. Докато учех на Балканите успях да се запозная с църковния живот в Гърция, Румъния, Сърбия (тогавашната Югославия) и този опит ми помага до ден-днешен.
Пазя, разбира се, и чувство на благодарност и най-голямо благоговение пред българските светини. Особено вълнение и трепет ме обзема, когато по милост Божия ми се отдаде възможност да се помоля пред мощите на преп. Йоан Рилски. Докато учех в България, не пропусках случай да отида до Рилския манастир: сядам в автобуса и отивам в манастира, па макар и само за тридесет-четиридесет минути, и със следващия автобус се връщам обратно в София. Молех Бога да ме сподоби отново да посетя това свято място и съм безкрайно благодарен, че Господ е чул моите молитви.
- Като човек, който познава добре църковния живота и в България, и в Русия, и в другите православни страни, как смятате: основателни ли са комплексите ни, че сме от една малка и бедна църква, от един малоброен и обезверен народ?
- Нe вярвайте на такива думи, който и да ви ги казва, защото в Бога няма големи и малки народи, за Него няма бедни и богати. Величието на един народ се определя от неговата история. Българският народ е проявявал своята духовна сила през цялото си многовековно съществуване. И ако твърдят, че българите днес са безверен народ, това очевидно не е вярно, защото храмовете в България са пълни с богомолци.
Ще приведа следното сравнение. Епархията на митр. Натанаил, Неврокопска, наброява около сто и осемдесет хиляди жители и има около двеста енорийски храма. Дори ако тези храмове не са препълнени с хора, все пак, във всеки от тях се служи св. Литургия и във всеки от тези храмове има енориаши. В моята епархия – Саратовска и Волска – има два милиона и седемстотин хиляди жители, но в нея, например, има град на име Балаково, с население двеста хиляди души, в който, когато заех епископската катедра, имаше само един храм, а сега са три…
Тези цифри могат да ви дадат представа и за това колко сериозно са пострадали по времето на комунизма Русия, руският народ, Руската църква. Ето защо, днес ние няма с какво да се гордеем – трябва преди всичко да работим, за да възстановим разрушеното, унищоженото, оскверненото от нашите предци. Трябва да се молим за тях, Господ да прости и на тези, които са знаели, и на тези, които не са знаели какво вършат – и да ни помогне да възстановим загубеното.
И така, макар гордостта да не е съвсем християнско чувство, все пак ние, православните християни, можем да се гордеем, че сме запазили своята вяра от апостолски времена до днес. Съхранили сме я във времената, когато цялата мощ на държавната машина е била насочена към изкореняването на тази вяра от душите и паметта на народа.
- Вашите последни думи към читателите ни?
- Искам още веднъж да благодаря на всички, с които се срещнах в България. Желая на Светейшия патриарх Максим, на свещенослужителите на Българската православна църква, на монашестващите и миряните Божията помощ, здраве и крепкост.
Господ да съхрани България и всички православни християни в мир и единомислие!
* Кой е еп. Лонгин – тук
** За Сратовска епархия – тук
