Пътят на глухите към храма

- Г-жо Мошева, защо решихте да проведете спецкурс по жестомимичен език за студентите богослови?

- Курсът има предистория. След демократичните промени у нас, когато завеждах отдела за културно-масова работа в Съюза на глухите в България, реших, че е време да помислим за духовното обогатяване на нечуващите хора. Затова потърсих сътрудничество с Богословския факултет в София. Тогава по ред причини връзката не се осъществи. Времето за това сега настъпи. С подкрепата на г-н Георги Кръстев от Дирекция „Вероизповедания” и декана на Богословския факултет доц. Емил Трайчев започнахме този спецкурс . Благодарение на техните усилия този проект стартира учудващо бързо.

Моята идея е да се даде възможност на нечуващите хора да получат някаква религиозна просвета, като се обучат специалисти, които да им разяснят по разбираем за тях начин истините на вярата. По-възрастните глухи имаха някаква религиозна култура, получена от техните родители, но младите нямат. Дълго време никой не обърна внимание на това и така се даде възможност на много секти да обсебят и да привлекат към себе си много наши младежи.

Петдесятници, евангелисти и представители на други протестантски църкви идваха на курсовете по жестомимичен език, които Съюзът на глухите организираше в София и други градове на страната. Те не казваха какви са и защо изучават този език. Оказа се обаче, че целта им е привличане на глухите в техните църкви. Владеейки жестомимичния език, сектантите лесно общуват с глухите и ги примамват на своите религиозни сбирки. Това беше сигнал за нас, че нещо сериозно се случва. Този факт предизвика и тревога: сектите привличат нашите младежи, а Църквата нищо не предприема, за да приобщи глухите хора към себе си.

Когато при нас дойдоха представители на „Свидетели на Йехова”, за да се учат на жестомимичен език, ние не знаехме какво да правим. Затова се обърнахме към Дирекция „Вероизповедания”, за да споделим нашата тревога, да ни обяснят какво представлява тази организация и какво да предприемем. Г-н Кръстев от дирекцията беше много любезен и ни обясни ситуацията. Тогава ние разбрахме, че трябва да предприемем по-енергични действия и постъпки за това богослови да изучават жестомимичния език, за да се работи за приобщаването на глухите към нашата Православна църква.

Аз съм много благодарна, че деканът на Богословския факултет доц. Трайчев възприе нашата идея да се организира курс по жестомимичен език за студентите богослови и създаде подходящи условия проектът ни да стартира бързо и успешно.

- Какви са впечатленията ви от студентите богослови? Откривате ли в тях желание за просветителска работа сред глухите?

- Засега ние сме едва в началото. Сега, през първата година, студентите овладяват основните думи и понятия. Разбира се, не всички постоянстват в учението, но има и такива, които са много старателни и напредват бързо. Но това е началото, този език се овладява трудно, студентите са още несигурни, но постепенно ще разширяват знанията си и ще стават по-уверени в жестовете. Щом натрупат по-голям запас от думи, ще могат да превеждат. Те тепърва ще общуват с нечуващи хора и ще навлязат постепенно в общността им. Сега трябва постепенно да разширим тези връзки и е важно повече хора да се привличат към овладяването на жестомимичния език.

- Възможно ли е жестомимичният език да се използва в богослужението?

- Ние все още нямаме опит в богослужението за глухи. Но според мен не е добре свещеникът да прекъсва службата, за да обяснява на жестомимичен език какво се случва в богослужението, нито да се променя службата заради това, че свещеникът извършва молитвите с жестове. За мен е по-приемливо да има преводач, който да превежда най-важните моменти, а още по-важно е да има възможност глухите да бъдат просвещавани в православното учение чрез неделни училища или други форми на просветна дейност. Така би могло с прости думи да се обясняват на нечуващите основните истини на вярата. Повечето глухи имат беден речников запас и много от църковните думи ще са нови за тях, ще овладяват не само нови знания, но и нови жестове.

- Има ли вече свещеници, които искат да овладеят жестомимичния език за нуждите на богослужението?

- Не, но и според мен това би било много непривично за православното богослужение. Ние си сътрудничим вече с някои свещеници, които ни оказват морална подкрепа. Един от тях ни осигурява помещение към храма, в което да се провежда неделно училище за глухи деца. Това е едно добро начало.

В Русия има вече богослужения за глухи хора, ние се запознаваме и с техния опит и бихме могли да се поучим от някои неща, но при нас всичко е още в самото начало. Сега е важно повече подготвени богослови да усвоят жестомимичния език и след това да практикуват като преводачи на глухите по време на богослужението или в църковно-просветната работа. Но това е дълъг процес.

- Как глухите хора гледат на усилията да бъдат приобщени към Православната църква?

- Все още не можем да кажем това, тъй като такива усилия досега не са правени. Този въпрос не е проучван, а и с глухите не е работено систематично. Както казах, сектите работят много повече за привличането на нечуващите хора.

По идея на Силвана Павлова, завършила Богословския факултет към СУ, която владее жестомимичния език и ми асистира в преподаването му, през тази есен ние ще направим първи опит да организираме неделно училище за нечуващи деца в столичния храм „Св. Кирил и Методий”. Едва след това ще знаем какво е тяхното отношение към тези наши усилия, ще видим дали ще събудим в тях интерес и желание да идват. Когато от Съюза на глухите организираме някакви културни прояви, запознаване с някакви литературни произведения и др. под., младите почти не идват, много е трудно да ги заинтересуваме. Предпочитат да седят по кафенетата и да си говорят помежду си. Така че и приобщаването им към църковния живот ще е дълъг процес.

Освен това трябва да има хора, които да ги въвеждат в църковния живот, които да им обясняват на жестомимичен език. Ако някой не разясни на глухите какво става в богослужението, какво е вярата, да им превежда, те ще останат изолирани. Например като чета Библията, аз мога да разбера текста и ще получа информация, освен това съм от старото поколение, получила съм някакви знания в тази област от своите родители. Младите не знаят нищо, те са изолирани от тази част на живота. И тъй като Църквата не запълва тази празнина в живота им, се намесват сектите. Опитът ни със „Свидетели на Йехова” показа точно това – сектите имат подход към глухите, особено към тези, които са оглушали в по-късна възраст. Тези хора не са подготвени за промяната – изведнъж се оказват в тишина и не занаят какво да правят, няма с кого да общуват, не знаят езика на жестовете, изолирани са и от чуващите, и от нечуващите. В такъв момент „Свидетелите на Йехова” ги приобщават към себе си, дават им подкрепа и някаква сигурност. Затова и ние трябва да направим нещо, за да приобщим глухите към нашата Църква. Крайно време е това да стане.

- Вие участвате в екипа, който създава „Богословски жестомимичен речник”. Какво представлява той и кога ще е готов?

- През миналата година получихме информация от Министерството на образованието, че ще се въвежда обучение по предмета „Религия” и за глухите деца в специалните училища. Разгледахме учебниците и помагалата по този предмет и видяхме, че в тях има много нови, сложни за нашите деца думи, които те няма откъде да знаят. Затова решихме да направим специализиран речник на религиозните термини. Обърнахме се към Дирекция „Вероизповедания” да ни осигури финансова подкрепа и те ни помогнаха. Започнахме работа по речника. В екипа участват глухи и чуващи специалисти по жестомимимичен език от Съюза на глухите. От учебниците по религия извлякохме около 400 думи.

Една от целите на този речник е да се обогати и издигне нивото на жестомимичния език. В момента сред глухите цари пълен хаос по отношение на жестомимичния език. В училището за глухи учат децата да говорят (оралния метод на обучение), но не и да съпътстват говора с жест. След напускане на училището глухите вече не са мотивирани да говорят, защото общуват почти изцяло с други глухи. И тъй като не знаят езика на жестовете, в стремежа им за общуване те си създават техен жестомимичен език, възникнал спонтанно и стихийно. В резултат на това се създават диалекти на жестомимичния език и глухите в различните градове на страната трудно се разбират помежду си. Затова сега ние сме насочили много усилия, за да уеднаквим езика.

Този богословски речник ще е единствен в България, досега няма друг такъв. Създаването му е много тежка, трудоемка и творческа работа. За нея няма кой да ни плати. Извършваме я доброволно, за каузата. Дирекция „Вероизповедания” ще заплатят само отпечатването на речника, но останалата творческа и техническа работа няма откъде да се финансира.

Трудността при правенето на речника идва и от това, че се налага да се създават нови жестове, които досега не са съществували. Проблем са и такива близки думи като „кръщение” и „покръстване”. За думата „кръщение” има знак, но за „покръстване” няма и той сега се създава. Знакът за „кръщение” изобразява кръщаването на един човек, но когато става дума за цял народ не може да се използва същият знак. Знакът е визуалният израз на думата, той рисува думата, но трябва да показва и нейния смисъл. Важно е знакът да е красив, но и достатъчно ясен. Сега срещаме много специални и специфични думи, повечето от религиозните термини са абстрактни и е необходимо да бъдат направени разбираеми за глухите хора.

За някои знаци прибягваме до помощта на специалисти богослови и духовници. Такъв е случаят с думата „анатема”. Можехме да използваме знак подобен на знака за „отстраняване”, „отлъчване”, но после разбрахме, че при произнасянето на анатема от духовника този акт се придружава от специален жест. Решихме да проучим този жест и да го адаптираме за нашите нужди, за да бъдем колкото се може по-близо до църковния жест. По същия начин подходихме и към жеста за думата „благославям”. На жестомимичен език тази дума е подобна на знака, който свещеникът извършва при благославянето на някого.

Почти приключихме създаването на знаците, сега предстои тяхното подреждане в речника и подготвянето на снимките, изобразяващи всеки знак.

Работата по речника е много отговорна и затова преди отпечатването му ще бъде прегледан от рецензент, специалист по богословие.

Очакваме „Богословският жестомимичен” речник да е готов до септември, така че през новата учебна година, ако се изучава религия в училището за глухи, този речник да се използва от учителите и учениците.

Ние ще го използваме през следващия семестър в обучението на нашите студенти тук, в Богословския факултет, за да овладеят и те тези жестове.