Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

IMG 20170806 123742Всяко лято в Русе пристига един австриец - отец проф. Йохан (Йоан) Крамер, русенски зет, който с голяма всеотдайност се включва в богослужебния живот на дунавската ни столица. Обикновено русенци го смятат за руснак заради „руската” постановка на гласа по време на богослужение. Съпругата му Франциска е роднина на Стоянка Мутафова и на народния артист Георги Калоянчев. Племенница е и на русенския свещеник Константин Ефтимов, завършил богословие в Берн, Швейцария. Отец Йохан се гордее с тази роднинска близост. Когато митрополит Геласий е временноуправяващ Доростоло-Червенската епархия, о. Йохан успява да събере средства за реставрация и позлата на иконостаса на русенската катедрала „Св. Троица" чрез австрийска католическа организация. През 80-те години изпраща хуманитарна помощ за Русе и Трявна. Днес е свещенослужител в руската катедрала „Св. Николай” във Виена.

- Отец Йохан, по какъв начин се свързахте с Православието и гр. Русе?

- През последните години на гимназията, а и като студент вече се интересувах от Православната църква, защото имах съученици от Украйна и се познавах с техните семейства. Живеех в малкото градче Санкт Пьолтен, ходех до Виена, за да посещавам православни храмове. Тогава бяхме много бедни, нямахме пари за влака. Минавах 60-те км до Виена с колело. Беше много интересно. За първи път през 1961 г. посетих руската катедрала „Св. Николай” във Виена и се запознах с тамошните свещеници. Те ме поканиха в тази църква и ето, че днес съм свещеник в нея. Това е много интересно. Аз съм един от най-старите енориаши в този храм. И така моето запознанство с Православието стана чрез Руската православна църква.

След това реших да уча богословие и славянска филология, предимно руски език. Първоначално бях в Инсбрукския университет. В Инсбрук имаше православна енория на руската задгранична църква. Но днес вече двете църкви се обединиха. Имаше стари емигранти, всичко беше много интересно. След това учих в Рим. Там живеех в общежитие за руски богослови (Русикум). Тогава за първи път (в края на 60-те години) Руската църква започна да изпраща по двама свещеници от Москва за специализация в Рим. Бях в много приятелски отношения с тях. Един от свещениците имаше много хубав глас и от него се учих на църковно четене. Тези познания са ми полезни до днес. Като дякон обичах да служа, както си му е редът, тържествено, а и сега като свещеник това ми е от полза. Всичко това научих от московския протойерей Владимир Рожков.

След като се пенсионирах, бях ръкоположен за дякон. Преди това бях преподавател във ВУЗ в Австрия и бях много ангажиран служебно. Съпругата ми Франциска беше много болна. Но през 2012 г. се пенсионирах, пет години служих като дякон и в края на миналата година ме извика нашият архиерей - еп. Тихон, който е викарен епископ на Светейшия патриарх Кирил и управляващ нашата Австрийска епархия, и ме попита дали съм готов да приема свещенически сан. Казах му: Владико, това, което ми казвате, е голяма чест за мене, обаче може би идеята не е съвсем подходяща, защото аз съм вече стар човек (тогава бях на 73 години) и нямам силите за служение на един млад свещеник. Освен това съм болен (страдах от рак, беше много сериозно). Той ми отговори: За мене това не е от значение. Казах му, че трябва малко да изчака, да говоря със съпругата си, да помисля малко. Той отговори: Добре, давам Ви два месеца, до нова година. Тогава ще ми кажете дали сте готов или не. На Рождество Христово му казах, че по принцип съм готов. В началото на март м. г. неговият секретар ми се обади по телефона от Москва и ми каза: Пригответе се за изповед при владиката. На 12 март 2017 г. еп. Тихон ме ръкоположи за свещеник. За съжаление жена ми вече беше много болна, успях да й дам свещеническо благословение, но на единадесетия ден след моето ръкоположение тя почина.

- Как се свързахте с България?

IMG 20170806 095954Когато бях студент в Инсбрук и в Рим, много пътувах (Гърция, Истанбул, България). За пръв път бях на гости при свещениците в Русе и тогава се запознах с моята съпруга Франциска. Имаме двама сина – Роман и Виктор.

- Според вас какви са причините за това силно религиозно възраждане в Руската църква? И ние, и те сме преживели комунизъм. А при тях виждаме препълнените катедрали в руската диаспора (вероятно и в самата Русия), а у нас продължава да съществува хладнина по отношение на Църквата. Защо се получава така?

- Руснакът по природа е религиозен човек. През време на комунизма е било много тежко за вярващите, но имам впечатление, че т.нар. комунисти като личности не презираха вярващите, имаха едно тайно уважение към тях. След падането на комунизма имаше много политически трудности, но се оказа, че хората имаха най-голямо доверие в Църквата, която пострада толкова много. Съществуват милиони новомъченици, много от които вече са канонизирани от РПЦ и това даде голям авторитет на Църквата. Разбира се и до днес съществуват атеисти, които не искат да имат нищо общо с вяра и Църква, но по принцип се извършиха много кръщавки, откриха се нови храмове, дори сега в Москва, която се разрастна, същестува проект за строеж на нови 200 църкви. Тъй като през целия комунистически период не е бил построен нито един храм, но напротив, затваряли са църквите. Голям празник беше за Москва когато през 2000 г. възстановиха храм „Христос Спасител”, който е бил разрушен от Сталин през 1931 или 1932 г. На негово място е бил изграден басейн. Имало е проект за строеж на голям дом с голяма издигната статуя на Ленин, но тъй като е било в непосредствена близост до р. Москва, не е било сигурно дали ще издържи терена. Та храмът е стоял преди това там непокътнат, нали? Те се отказали от проекта за статуя на Ленин и построили открит басейн, който при минус 20 градуса през зимата е работил.

- Вие познавате църковната остановка в България. Свещениците извършваме не малко кръщавки, но същевременно виждаме как народът не практикува вярата си. Веднъж кръстени, престават да идват в храма. На какво може да се дължи това?

- Аз си обяснявам с това, че в България не само е имало кратък период на комунизъм, но и дълго османско иго и тогава Църквата е била много уважавана, но отново е имало много хора които не са изповядвали вярата си открито. Тъй като не е било напълно безопасно. Затова в неделя не са ходили на литургия, какъвто е обичая за православните християни. Вероятно периодът от 500 години е причинил по-големи беди, отколкото 40 години комунизъм. Но едното и другото са се събрали. Днес за съжаление от тези лошите плодове на целия исторически период е пострадал не само целия български народ, но и душата на хората.

- Каква е връзката ви с разрушения от комунистите исторически русенски храм „Всех святих”, възстановен на 10 септември м. г.?

- Когато през 70-те години на миналия век няколко пъти посетихме със съпругата ми тази църква тя вече беше в жалко състояние. Обяснявам си го със забраната на комунистите за по-нататъшното обгрижване на този храм. Но с Франциска през 1972 г. сключихме в Русе граждански брак (точно преди 45 г.). Преди да се оженим посетихме тази църква. Затова, когато разбрах, че храмът вече е разрушен, ми беше много мъчно. Зарадвах се, когато разбрах, че през 90-те години на миналия век са започнали да събират средства, за да бъде възстановен. Не искаха да съборят Пантеона (построен на мястото на разрушения храм), само го покръстиха (смее се).

За мен е голяма привилегия, че участвах като свещеник в освещаването на възстановения храм „Всех святих” в Русе през това лято.

- Направили са ви впечатление, някои богослужебни особености у нас, отколкото при други поместни църкви. Какви са те?

- Такива разлики съществуват не само между Руската и Българската църква. Имаме 14 автокефални църкви. Всяка от тях има свои традиции и това е хубаво. Православието не означава еднообразие. Има само една Православна църква, съществува единство, но няма еднообразие, а многообразие. Смятам, че това дори е добро нещо, тъй като съществуват различни народи с различна история и традиции. Затова съществуват малки разлики. Руската църква е много строга. Там държат външната страна да бъде винаги хубава и красива, защото това отговаря на принципа на православната вяра, който гласи от видимото към невидимото. Видимото е нашата врата към небесното. Видимото, земното, в Църквата и в живота на християнина трябва да бъде нещо хубаво, за образец и пример за всички и тогава по-лесно ще бъде за другите да влязат във вярата в Бога, Който е невидим за нашите телесни очи.

- В контекста на литургичното възраждане в православния свят какво е участието на вярващите в литургията в Руската църква?

- Това е интересно не само в Русия, но и при нас в Австрия и в диаспората. Много хора (70-80%) редовно се причастяват (на всяка литургия и когато участват в литургия през седмицата). В Руската църква съществува правилото, че се пости при официалния църковен пост – всяка сряда и петък. Няма такава практика, че трябва да постиш 4-5 дни преди причастие. Ако има пост, разбира се, тогава се пости.

Водим си богослужебен журнал, в който се вписва броят на причастилите се. През последните 30-40 години в руските енории се възстанови редовното причастяване. Но изповедта преди причастие е задължителна. Това е голям труд за свещениците. Във Виена всяка неделя имаме по 300 причастници и всички те трябва (през събота и неделя) да се изповядат. Изповядваме ги по време на всенощно бдение, което при нас трае близо 3 часа (от 17.00 до 20.00 ч.), както и един час преди литургията и по време на литургията. Желателно е изповедта да се извършва до четенето на евангелието, но на практика не винаги можем да спазваме това правило.

- Не е ли трудно за свещеника да се съсредоточи по време на служба?

- Малко е трудно и за това е желателно изповедта да завърши преди литургията. Но има малки деца или пътуващи от далеч. Хората много обичат да се причастяват. Ние преподаваме причастието от минимум 3 потира, в противен случай – ако е само от един потир - причастяването ще трае минимум час и половина. В момента сме 8 свещеници и 3 дякони. Много е важно енориашите да прочетат правилото преди св. причастие – канона, предпричастните молитви. След литургията за всички в храма се четат следпричастните молитви.

В неделя в нашата църква се служат 2 литургии: ранна и късна. При ранната литургия в 7.30 ч. четем часовете (трети и шести), след това от 8.00 ч. самата литургия в долната църква, посветена на св. Александър Невски. Горната църква е посветена на св. Николай. Там в 9.30 ч. започваме да четем часовете, а в 10.00 ч. – „Благословено е Царството”. Тъй като в енорията имаме много възрастни оглашени, които искат да приемат кръщение, по времето, когато владика Иларион (Алфеев) беше във Виена, в долната църква построихме баптистерий.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uad89 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.