Интервю с д-р Георгица Чочой, етнолог и преводач от български на румънски език
- Господин Чочой, Вие сте румънски етнолог и журналист, специализирал сте се в културно-православната източно-славянска и балканска сфера. Малцина у нас знаят, че освен тези занимания Ваша основна дейност са преводите от български, среднобългарски, руски и сръбски език. Какво Ви подтикна да започнете да превеждате църковни текстове от български на румънски?
- Да, превеждам най-вече от български език. Имайки специализация по културна антропология и бидейки преводач от славянски езици, забелязах твърде слаба ориентация на румънските изследователи по отношение на народната култура на юг от Дунава и по-специално към българската. В галопиращия процес на модернизация на румънската и българската култура от втората половина на 19 в. румънските и българските изследователи са се насочили към културни пространства много по-отдалечени от общия дълбок кошер на балкано-карпатската култура. Това го доказва малкият брой взаимни преводи от периода между двете световни войни както при румънците, така и при българите. Чувстваше се отдавнашна необходимост от извършване на румънски изследвания, базирани върху изследването на българския фолклор, който, по мое мнение, спомага за опознаването и изясняването на някои елементи в румънската култура. През комунистическия период също не е могло да се направи това, което е било желано, нито по отношение на някои фундаментални среднобългарски текстове, които пряко засягат нас, румънците. Това се случва въпреки знаменитата румънска школа по славистика.
- Вие сте доктор по филология с дисертация на етнологична тема: „Жертвата на вграждането при румънците и българите” (Jertfa zidirii la români şi la bulgari). Как се е появила идеята за изследване на баладата, свързана с мита за вградената невеста на юг от Дунава?
- Действително това е езически мит, преплетен с християнство… Мит, който срещаме по целия Балкански полуостров. Дори при турци и унгарци. При българите не е чужд дори на павликянството и богомилството. Това го доказва името на главния герой от баладата – Маноли, което се появява и в редакцията на Павли, Павел и др. Ако в Румъния местата, свързани с този мит са малобройни – главно манастира Куртя де Арджеш, там където са мощите на преп. Филотея (според румънското житие св. Филотея е мъченица, погубена в млада възраст от баща си в момент на гняв заради нейното милосърдие, а не преподобна, бел. прев.), в България този мит е много разпространен – за мостове, градове, кули, та дори и джамии се смята, че имат в основата си жертвата на вграждането. Посещавал съм тези обекти на юг от Дунава, превеждайки от български на румънски всички варианти на баладата и легендата (над 250), свързани с този мит, започвайки със събраните от Македония от големия български учен Михаил Арнаудов, стигайки до последните варианти на баладата, събрани през последните години от проф. Тодор Моллов, заедно със студенти от Великотърновския университет. Включих като приложение в две колони пълен набор на българската балада в моето изследване от няколкостотин страници.
- Много интересно! Да не забравяме все пак откъде сте започнали…
- Историята е много дълга. Щеше да започне през юни 1990 г. След събитията от Университетския площад в Букурещ веднага заминах за няколко дни за София. Не мечтаех за Париж, за Западна Европа. Бях влюбен в България, в Балканите. У нас в Румъния прекарах детството си с българската телевизия и радио. В полунощ слушах химна на България. Миналата година на път за Боянската църква с приятел запях в таксито българския химн и таксиметровият шофьор се просълзи. Каза ми: „Господине, много българи не знаят химна. Срамота. А вие, идвайки от Румъния, знаете нашия химн”. Как да не го знам? Когато пътувах за гимназията в съседен град близо по един час всяка сутрин, слушах български фолклор, излъчван по българското национално радио. Живях с България в душата. При първото си излизане в чужбина, след падането на границите, през януари 1990 г., отидох до Велико Търново. Изкачих хълма Царевец, където се ужасих от стенописите на Теофан Сокеров в реконструираната Патриаршеска катедрала „Св. Възнесение”. Действително той е голям художник, но е грехота за това свято място, за усилията по въздигането на светия храм… Пристигнах в София през юни 1990 г. Беше през нощта. От гарата до центъра стигнах пеша. Студентите бяха барикадирани в университета. Приеха ме с много топлина. По улиците се чуваше само „анархисти!”. Присъствах на пристигането на трактористите в града. Това беше много по-мирно отколкото идването на миньорите в Букурещ. Отидох до любими за душата ми места в София. Първо – до радиото, от което ежедневно получавах новини от юг на Дунава, откъдето слушах български фолклор. Посетих телевизията, Витоша, купих плочи на любими изпълнители, книги. Бях обладан от мъката по Балканите, угнетявани от османците до мозъка на костите им. Оттук започна всичко…
- Вие превеждате от български на румънски текстове с църковна тематика. Как се възприемат те от румънците?
- Знаете ли, по-голямата част от българските преводи съм издал в издателство, носещо промислително името „Софѝя” (Sophia). То е най-голямото издателство за религиозна литература в Румъния. Направих известен за румънците св. Йоан Рилски чрез няколко издания.[1] Допреди 15 години нямаше нищо преведено на румънски за духовния покровител на България. Също така преведох повечето от книгите на най-големия съвременен български духовен писател – архим. доц. д-р Серафим (Алексиев).[2] Първите две книги преведохме заедно с един друг голям приятел на България – преводача Валентин-Петре Лика. Очевидно всичко това беше нещо ново за румънците, защото българското богословие беше много слабо известно в Румъния. Житията на св. Филотея,[3] св. Николай Нови, духовен покровител на София, св. Петка, св. Евтимий и св. Теодосий Търновски и много, много други – няколко десетки – представляваха истинско откровение за румънците. Така например се изясни защо св. Петка е изобразявана като царица в някои църкви в Молдова – това се разбра по-добре от нейното житие, написано от св. Евтимий Търновски.[4] Съществуваше недоумение, което напълно можеше да се изясни само от текста на големия йерарх, който до неотдавна не беше превеждан на румънски. Нека добавя, че преведох също за първи път от среднобългарски език кореспонденцията на св. Евтимий. Някои мои преводи представляват душеполезна литература, други са предназначени за богословите. Преведох дори и „История на Българската православна църква”[5] за използване от румънските (и не само) богослови. Уверявам ви, тя беше много добре приета в Букурещ. Издадох книга и за св. Димитрий Басарбовски[6] с нови данни, неизвестни в Румъния.
- Какви други български автори възнамерявате да преведете?
- Ще Ви помоля Вие да ми препоръчате други автори (смее се). От творчеството на архим. Серафим (Алексиев) остана малко за превод. „Житията на търновските светци”, творчество на великия патриарх Евтимий Търновски предстоят да излязат скоро на румънски. В момента работя върху малко изследване, което се надявам да развия в бъдеще, за връзките между Търновската патриаршия и митрополия с Църквата във Влашко. Това изисква много усилия.
- Какви чувства изпитвате, когато превеждате богословски текстове на български духовници?
- България има голяма култура. Бил съм в Плиска, Преслав. Навсякъде. Не знам дали Ви е известно, но след 1990 г. съм написал над 200 статии и репортажи за България, за тукашните църкви и манастири, правейки ги познаваеми за румънците. Публикувах ги в любимото православно издание в Румъния – сп. Светът на вярата, което и днес има много голям тираж, а преди десет години излизаше в близо 50 хиляди екземпляра. Това е моят скромен принос за България. И така, какво може да чувства един преводач, който познава така добре българското православие и редовно посещава храма? Българските духовници са смирени, пишат приложимо, те дълбоко преживяват нещата – при цялата враждебност на времената през османския и комунистически период. Българското православие героично е издържало. Било е, така да кажа, на първата линия на православния фронт, давайки толкова мъченици, които желаем да направим известни и на север от Дунава.
- Господин Чочой, благодаря Ви за хубавите думи за нашата Родина, споделени с нашите читатели.
- И аз Ви благодаря. Нека 2018 г. да бъде по-добра година, принасяща спасителни плодове за правата вяра в България и Румъния.
Бележките под линия и в скоби са на свещ. Кирил Синев
