Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Църковният дебат в Румъния във връзка с пандемията от коронавирус

Петък, 05 Юни 2020 Написана от Свещ. Кирил Синев

2 Fr K Sinev Bucharest 2017Появата и разпространението на коронавирус в Румъния предизвика оживен дебат в църковните среди. На 27 февруари Румънската патриаршия оповести Санитарни и духовни мерки по време на епидемия, с които прави следните препоръки:

- лица, проявяващи симптоми на грип от всякакъв вид и симптоми на коронавирус, описани от медицинските власти, се съветват да избягват в тези дни пренаселени места, включително пространството на храма, за да не излагат и други на възможно заболяване;

- лица, които имат страх от заболяване посредством причастяване от св. Потир с обща лъжичка, могат да поискат от свещеника по изключение причастяване през всеки момент от деня със св. Евхаристия за болящи, която може да им се преподаде с лъжичка, донесена от дома и използвана изключително за тази цел, от едно-единствено лице;

- отбелязваме, че в св. Църква св. Причастие се приготвя и преподава винаги в условия на пълна хигиена, а иконите се хигиенизират редовно; страхуващите се от заболяване през този период могат временно да избягват целуване на икони в храма, но могат да целуват иконите в собствения им дом.

Изявлението провокира голямо недоволство в богословските среди в страната поради проявеното снизхождение и поради допускането, че приемането на св. Причастие с една и съща лъжичка може да бъде причина за зараза. Известният богослов о. проф. Раду Преда от Мюнхен (доскорошен изпълнителен директор (2014-2020) на Института за разследване на престъпленията на комунизма и на паметта за румънското заточеничество) коментира: „След освобождаването на митрополит Корняну (Николай Банатски, който се причасти при откриване на униатски храм, 2008 г.) вчерашното изявление е най-големият богословски гаф на Румънската православна църква през последните тридесет години“. Той отправи посланията „Не се лишавай от лекарство именно във време на болест“ и „По време на епидемия не се търгува с принципите“. Доц. Адриан Папахаджи от Клужкия университет: „При нас се случва като в Западна Европа: християнското мнозинство, дори Църквата, се оставя да бъде смутено от шепа истерици“.

Хушкият еп. Игнатий заяви в социална мрежа: „Ако над две хиляди години Причастието е било „лекарството за безсмъртие“ (св. Игнатий Богоносец), в ерата на коронавируса е станало лекарство за смъртност. Каква секуларистка метаморфоза!“. Литургистът о. проф. Георге Сафта сподели, че „една Църква на колене е по-силна от армия на крака“.

В мрежата се появиха видеоклипчета, при които опитите на някои вярващи да предложат на служещ духовник лъжички за еднократна употреба, претърпяват неуспех.

Богословът Николае Пинтилие в риторична статия „Евхаристийната лъжичка – врагът на народа?“ критикува номиналните християни, които ритуално имат досег с църковния живот, но странят от реалното общение с Христос.

Натискът доведе до последващо изявление на патриарх Даниил, озаглавено Пастирско слово за укрепване във вярата и в евхаристийното общение от 28 февруари, в което се казва: „За превъзмогване на поляризирания и полемики, които отслабват православното единство, трябва да се избягват прибързаните осъждания и трябва да препотвърдим с тежест православната вяра, че св. Причастие не е и никога не може да бъде извор на разболяване и смърт, но извор на нов живот в Христа, на прошка на греховете, на изцеление на душата и тялото… Затова правилото за причастяване на клириците и вярващите от един и същи св. Потир остава непроменено, а свещениците да обясняват на всички верни, че това причастяване нито някога е било опасност за някого, нито пък за тях ще бъде. А верните, които все пак имат страх да се причастяват от един и същи св. Потир с една и съща лъжичка, ще поискат съвет от духовника, за да се укрепят във вярата и да напредват в църковното общение“.

В допълнение, на 11 март патриарх Даниил изпрати до всички епархии специална молитва за прекратяване на новата епидемия.

Мерки от страна на епархийските ръководства

На национално ниво Църквата обяви, че предоставя помещения за карантина. Манастирът „Нямц“ предостави места за сто лица от диаспората (Италия и Испания) в прилежащия му Социално-културен център „Св. Паисий“. Архиепископията на Долни Дунав (Галац) сключи протокол за практическо сътрудничество с окръжните власти, състоящ се в предлагане на духовна и материална подкрепа на лица в карантина от Галац, Браила, Текуч (духовно наставничество, духовна литература, хигиенни материали и храна от епархийските кухни). Архиепископията на Крайова и Сдружение „Василиада“ организираха посредством кампанията за подпомагане „Любовта никога не отпада“ събиране на храна и хигиенни материали за възрастни и изолирани по местоживеене.

Архиепископията на Клуж предложи храна (в четири епархийски социални кухни) за изолираните и триста и четиридесет места за карантина (в Мисионерско-социален център „Йоан Буня“ в Sângeorz Băi и манастирите Parva и Piatra Craiului). Архиепископията на Ръмник предложи двеста места за карантина. Банатският митр. Йоан подари на една от болниците в Тимишоара два апарата за изкуствено дишане за пациенти с дихателни проблеми. Всичките четиридесет и двама служители на Сдружение „Православна благотворителност“ към Хушка епископия се включиха в основаване на местни комитети за подкрепа на лица в карантина или изолация, възрастни, хронично болни. Същата епископия дари двадесет хиляди евро и линейка на Спешната окръжна болница във Васлуй.

Призиви на архиереите

Както преди провеждането на проваления през 2018 г. Референдум за защита на традиционното семейство в Румъния, така и в условията на разпространилата се пандемия от коронавирус румънските архиереи отправиха многобройни видео и писмени Пастирски послания към поверените им енориаши.

По време на отслужената следобед[1] Преждеосвещена литургия (на 12 март) митр. Теофан на Молдова и Буковина забеляза, че никога не се е случвало опашката от поклонници пред мощите на св. Петка да престане: „Не бой се, човече Божи! Мир на тебе! Бъди силен и храбър“ (Дан. 10:19). Да не се страхуваме, защото сме човеци на Бога! … да бъдем по-внимателни в тези дни и да умножим молитвата при актуалните условия. Молебният канон на св. Богородица, акатистът на св. Богородица в моменти на тежки изпитания да бъдат част от диханието на нашето същество. Възможно по-често да прибягваме към духовника за изповед и св. Причастие. Уповаваме на Божията милост, че и тези мигове ще преминат и ще бъдем запазени и защитени и ще научим от това, което преживяваме в тези дни, колко сме малки в нашето упование на Бога, колко раздвоена и слаба е вярата ни… Следователно, надежда в Бога! Неговата милост да бъде над нас и света!

Еп. Силуан на Италия (14 март): „Постим и от Литургия, и от срещане, и от прегръщане, но оставаме единни“. Църквата е духовна реалност, която не зависи от границите, наложени от хората. Непосредственият опит на комунистическите затвори е пример, чрез който укрепваме и си даваме куража, че хората могат да преживяват вярата в много по-трудни и строги условия от тези, в които днес живеем.

Еп. Макарий на Северна Европа (8 март): „Да спазваме правилата за санитарна хигиена, но и духовната хигиена“.

След обявяването на извънредното положение, на 16 март, патр. Даниил излезе с обръщение: „Извънредното положение е специално състояние за предотвратяване разпространението на епидемията, а не състояние на паника и обезкуражаване: Църквата не е само институция в полза на обществото, но и общност на жива вяра, милостива любов и надежда, добродетели, които трябва да се проявяват особено в периоди на големи изпитания. В този контекст Църквата отечески апелира към всички верни за проява на доверие във властите и спазване на издадените от тях мерки… Да проявим любов и солидарност към възрастните хора, към намиращите се в изолация или в карантина, както и особена грижа към здравето на заобикалящите ни. Да проявим особено почитание към медиците в болниците, които запазват и култивират здравето на тялото, но и към свещениците в храмовете, които запазват и култивират здравето на душата. Да имаме пълна увереност в силата на молитвата, знаейки, че „на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро“ (Рим. 8:28).

Митр. Теофан на Молдова и Буковина предложи духовно лечение за сърцата на пребиваващите вкъщи, озаглавено Разширете сърцата си: „Времето е подходящо да отворим сърцата си повече към нашия ближен и към Бога… „Разширяването на сърцето“ означава да изпитваш болка за болката на другия; „Разширяването на сърцето“ включва поемане на болката на ближния или далечния и принасянето на тази болка чрез молитва пред Бога; „Разширяването на сърцето“ изповядва всеки извършен грях, цялата нелюбов, която определя вътрешната ни същност. Поемането, в духа на покаяние, на отговорност за злото в света създава най-ефикасното лекарство в настоящия момент и по всяко време; „Разширяването на сърцето“ включва Псалтира, покайните канони, Молебния канон на св. Богородица, поклони, пост откъм храна, технология, физически контакт с любимите, изповед и Евхаристия, милостиня… „Разширяването на сърцето“ от все повече хора означава да не оставяме незаети от сърцето пространства. Защото мястото и времето, обхванати от сърцето на любовта и молитвата, не позволяват нахлуването на вирусите, разрушаващи човека, душата, съзнанието. „Разширете и вие сърцата си!“ (2 Кор. 6:13).

В Пастирско послание Гюргевският еп. Амросий казва: „Потокът от стряскащи и противоречиви новини произведе прекалена паника, а на места дори страх сред населението. Преди всичко отечески ви препоръчвам, като основа на всяко духовно изцерение, отхвърлянето на страха и паниката – защото известно е, че страхът парализира волята ни. Но самата вяра представлява изцеряваща сила, повече от всяко човешко нещо. Вярата донася изцерение, започващо със самия ни ум, пръв засегнат в моменти на необичаен натиск като сегашните. По време на бедствие всички да умножим молитвата както в храма, вкъщи и на всяко място; да четем по една катизма от Псалтира. Така ще можем да победим и болестта, и страха, но и нашето малодушие… Не на последно място, бих искал да ви помоля, с отеческа обич, никога да не се залъгваме и никога да не покриваме нашето съзнание! Да си спомним за греховете, грешките и дори несъвършеното добро, за нравствената поквареност, която нахлу в нашето общество – някога християнско – и през равнодушието на всички нас, и да изпросим прошка от милостивия Господ, да извършим метаноя, т. е. да променим нашия ум и целия ни етос по волята на Създателя; а Господ на нашето покаяние е крепък да ни преведе невредими през тази епидемия“.

Неуспешен опит за въвеждане на нов начин за причастяване

По време на неделното богослужение (15 март) преподавателят по канонично право о. проф. И. М. от Православния богословския факултет „Св. Андрей Шагуна“ към университета „Лучиан Блага“, Сибиу, причасти вярващите по особен начин. Взе частици от Тялото Христово от св. Дискос (държан от църковнослужител на солея) и потапяйки ги с ръка в св. Потир, преподаде св. Тайни на верните без употреба на лъжичка. Разпространеният видеоклип в социална мрежа провокира разнопосочни реакции. О. М. заяви, че лично възнамерява да продължи това и постъпката му е дала и ще даде повод за богословско преосмисляне, както и че е получил подкрепата на йерарси и свещеници. Това обаче предизвика и негативни реакции: Ардялският митр. Лаврентий (Стреза), професор по литургическо богословие в същия факултет, изпрати писмо до о. М., в което се казва: „Чрез филмирането и публичното афиширане на това нововъведение се опитвате да привлечете поддръжници на неправославна практика, напълно неадекватна и много по-опасна от съществуващата, оставяйки настрана богословската аргументация, на базата на която не желаете да полемизирате! … Само Св. Синод може да одобри промяна на някои практики при специални моменти, а не един „похвален свещеник“ (!), бил той и професор! На 17 март о. М. изпрати до своя кириарх писмен Акт на смирение и разкаяние за стореното.

Последни указания

На 18 март Канцеларията на Св. Синод излезе с Актуализирани указания за енории и манастири в контекста на новите мерки за предотвратяване заболяването с новия коронавирус: „Отслужването на религиозните служби само на открито, по правило до храма (летен олтар или притвор), с участие на максимум сто лица, спазвайки минимално разстояние от един метър между участниците“.

Затворените за богослужение храмове превърнаха територията на Румъния в открито богослужебно пространство. Богослуженията на открито в северната ни съседка не са нещо ново. Вярващите много ги харесват и участват съзнателно и активно в тях.[2] „Цялата земя на Румъния се превърна в църква“ по думите на еп. Игнатий Хушки.

След публикуваните от правителството по-строги мерки, забраняващи събирането на повече от трима души на едно място, Канцеларията на Св. Синод на Румънската православна църква публикува на 22 март Нови мерки относно църковните служби и социални дейности. Те предвиждат св. Литургия и другите богослужения в храмовете и манастирите да се отслужват без участието на миряни. Отменя се отслужването и на популярния в Румъния общ Маслосвет. Всички служби могат да бъдат излъчвани в реално време от църковната телевизия „Тринитас“ или от национални и местни медии. Свещениците ще посещават болните и нуждаещите си от изповед и причастие в болничните заведения или в домовете им. Всички църковни социални и медицински центрове (старчески домове, социални кухни, медицински кабинети и др.) продължават своята дейност, съобразно действащите разпоредби на държавата. Социалната и милосърдната дейност на енориите и манастирите следва да се адаптира към новите нужди и изисквания, за да могат да бъдат осигурени храна и лекарства на трудноподвижните и немощните. Посочва се, че въведените от властите извънредни мерки имат за цел да предпазят здравето на всеки един, както и здравето на околните ни.

Текстът е завършен на 24 март 2020 г.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 2 (149), 2020, с. 82-87 (бел. ред.).

[1] Преждеосвещената литургия представлява вечерна, съединена с приемане на св. Причастие. Поради тази причина в много румънски епархии през последните години започнаха да я отслужват не само сутрин, но и в късния следобед (15:40 ч.), като през целия ден участващите в следобедното отслужване не приемат храна и вода.
[2] През последните десет години архиепископът на Томи (Кюстенджа) Теодосий редовно кани български архиереи за богослужения на открито – Андреевден (30 ноември), св. Харалампий (10 февруари), – провеждани редовно при сурови зимни условия.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6w63p 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме