Интервю на Павлина Живкова от вестник „Труд“ с професора по конституционно право Пламен Киров
- Проф. Киров, като юрист можете ли да обясните защо една добра на пръв поглед идея като Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), среща такава яростна съпротива?
Има два аспекта на проблема – чисто юридически и политически. Ще започна с политическия, защото той се проектира върху юридическия. Цялата кампания, която се проектира върху ратифицирането на конвенцията, е от типа на „да разлаем кучетата“. Защото се привлича общественото внимание върху един проблем, който може да се окаже, че не е чак толкова значим. Всъщност има президентско вето върху един много важен закон, приет от парламента – за борба с корупцията по високите етажи на властта. Има декларирана и готовност за внасяне на вот на недоверие по темата корупция. Някой да е чул тези две теми да се обсъждат в публичното пространство? Всички се занимават с Истанбулската конвенция. Приемането на самата конвенция от Министерски съвет е още един удар върху позицията на патриотите в коалицията. Защото предварително беше ясно, че първите, които ще реагират много категорично против и дори емоционално, ще бъдат патриотите. На следващо място БСП заяви публично, че няма да гласува ратификацията на конвенцията, и така се намести в полето на патриотите от гледна точка на национални и социални ценности. Така че има определен възел от политически моменти, които се пренасят върху правното действие, което ще предприеме парламента.
- Основателни ли са възраженията на патриотите, които твърдят, че зад благовидната фасада на конвенцията е скрит опит за признаване на „третия пол“?
Моето мнение е, че са напълно основателни и ще се аргументирам по един много прост начин. Който и лекар да попитате що е пол, той ще ви отговори, че полът е биологично детерминиран, че има два пола – женски и мъжки и че те са свързани с определени атрибути, чрез които се осъществява биологичното възпроизводство. Когато говорим за пол или за секс, имаме предвид мъже и жени. Нямаме предвид никакви социални роли, нито самоопределение, нито самоизживяване.
При това за целите на Истанбулската конвенция, които са афиширани още в заглавието – за борба и предотвратяване на домашно насилие и насилие върху жени, биологичното разбиране за пол – мъжки и женски – върши идеална работа. Не е необходимо да бъдат вкарвани други понятия. Т. е. конвенцията може да използва понятието секс, а не да вкарва нови понятия, доста широки, неопределени и витиевати, за да бъдат изпълнени задачи, които стоят на втори план и не са свързани с насилието над жени. Ако погледнем нашето вътрешно законодателство, то България практически е взела всички мерки да предотврати и накаже проявите на домашно насилие и на насилието над жени. Струва ми се, че с тази конвенция и нейната ратификация се чука на отворени врати.
- Какво имате предвид?
Ние сме се съобразили с изискванията, свързани с цивилизованото отношение към нежния пол и проявите на домашно насилие, което трябва да бъде ограничено. Конвенцията в частта, свързана с насилието над жени, съдържа текстове, които могат да бъдат адмирирани и подкрепени. Но когато става въпрос за приемане на нови дефиниции на понятието пол и когато, извинявайте, конвенцията казва, че полът е социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете, ние вкарваме ново определение за пол. Това дори не е джендър. Това е друго понятие за пол, тъй нареченият „социален пол“, т. е. как един човек се самоопределя от гледна точка на позициите мъж или жена и как обществото го възприема във връзка с това самоопределение.
И тук възниква сериозен проблем по отношение на българската конституция. Когато в този основен документ се борави с понятието пол – на първо място текстът, който е свързан с принципа на равноправието (недопускането на дискриминация или на привилегии), конституцията ни казва: „Не се допускат никаква дискриминация или привилегии на основание на пола“ (чл. 6). Във връзка с понятието брак нашата конституция казва: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“ (чл. 46, ал. 1). Но нашата конституция има предвид биологичното понятие за пол за мъж или за жена, а няма предвид социална роля.
- Това означава ли, че Истанбулската конвенция отваря врата и за еднополовите бракове, както твърдят от ВМРО?
Разбира се, че означава, ако въведем едно широко, размито понятие за пол. Ако един мъж се идентифицира като жена на базата на самоопределение и поиска да сключи брак с друг мъж, който се самовъзриема като мъж, би трябвало да може да сключи този брак. Т. е. без да променяме конституционния текст, чрез вкарване на друго понятие за пол, ние заобикаляме смисъла на конституционния текст, подменяме съдържанието на конституцията. И тези текстове в Истанбулската конвенция най-вероятно са плод на някое гей-лоби, което е пробило на международно ниво.
- Тази конвенция изключение ли е?
За съжаление, не е. Има и друга конвенция, която ратифицирахме през 2012 г. и сега се чудим какво да правим. И пак камъните са в градината на министър Цецка Цачева. Какво правим с понятието „запрещение“? Защото има конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, в която не се прави разлика между двигателно и психическо увреждане. Конституцията борави с понятието запрещение и от гледна точка на активното, и от гледна точка на пасивното избирателно право.
- Преди да се подпише една конвенция не се ли правят работни групи от експерти, които да огледат внимателно текстовете за подводни камъни?
Не се търсят експерти, знаем и можем всичко и действаме мащабно и безотговорно. Това е принципът, на който се изгражда както вътрешната ни политика, така и външната.
- Реалистични ли са изразените опасения, че след ратификацията на Истанбулската конвенция всяка хомосексуална двойка, на която е отказано да сключи брак, би могла да съди и да осъди държавата в Страсбург?
Отваря се такава врата. Искам обаче да внеса едно уточнение, защото започнах с тезата, че шумът е малко „буря в чаша вода“. Международните договори допускат да се правят т. нар. резерви и съпътстващи декларации при ратификацията. Резервата означава, че когато ратифицираме и направим задължителен за изпълнение текста на една конвенция, за определени текстове от нея ние казваме, че не ни обвързват. При декларациите обявяваме, че възприемаме определени текстове с определено съдържание. Т. е. във връзка с тълкуването на текстовете. По принцип не всяка конвенция допуска да се правят резерви и декларации. Вероятно по Истанбулската могат да се правят, но Конвенцията за защита правата на хората с увреждания не допуска резерви и уговорки. Тепърва предстои в Народното събрание при законодателния процес във връзка с ратификацията да се види дали парламентът ще я ратифицира с декларация или с резерва. Т. е. ние ще приемем, че определени текстове не ни обвързват.
- Кой е по-добрият подход – резерва или декларация?
Правилният подход по отношение на определението за пол е да кажем, че стоим зад биологичното съдържание на категорията „пол“. Трябва обаче да се направи много внимателен преглед на целия текст на конвенцията, защото ако смисълът е изграден върху определението на понятието за пол като социално изградена роля, то ние като направим декларация относно този текст практически с какво се съгласяваме? Въпросът не е толкова прост, но пък не е и толкова сложно, стига конвенцията по отношение на спорните определения да допуска декларации или резерви.
Конвенцията ще бъде гледана от комисии в НС, ще има сигурно и широк обществен дебат, може би ще бъдат привлечени за мнения специалисти в областта на международното публично право, както и конституционалисти и ще се стигне до някакво решение.
Има един такъв момент, че вицепрезидентът Илияна Йотова малко избърза с оценката по отношение на конвенцията. Защото, ако се наложи президентът да наложи вето на закона за ратификацията на Истанбулската конвенция, при положение, че парламентът приеме договора без резерви или декларация, тогава ще бъде провокиран конфликт между президента и вицепрезидента.
- Какво би станало, ако в парламента бъде бламирана ратификацията?
Европарламентът още миналата година гласува Истанбулската конвенция. Ако нашият я бламира, ще възникне въпрос дали не сме длъжни просто заради членството ни в ЕС да се съобразяваме с нея, макар и да не сме я ратифицирали.
- Има ли начин това да се избегне?
- Има начин, ако се намерят мъже или жени, които да изберат социалната роля на мъже. Ако Конституционният съд каже, че българската конституционна идентичност не ни позволява, въпросът приключва. Европейското право не може да се поставя над конституционното право на страните.
- Т. е. трябва да бъде сезиран Конституционният съд?
- Точно така. Но това предстои и зависи какъв ще е изходът: дали ще има ратификация на конвенцията, дали ще има декларация или резерви към нея и дали те ще удовлетворят обществото.
Пламен Киров е професор по Конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), секретар по юридическите въпроси на президента Г. Първанов. От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента проф. Киров е комисар в КЗК.
