Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

elder cleopa1Преди 21 години на днешния ден почива в Господа старецът Илие (Клеопа). Като духовник на манастира „Сихастрия“ той години наред посреща групи от поклонници и със своите беседи дава отговори на духовните им въпроси и търсения. При душепастирството обратната връзка е много важна – пастирът по-добре опознава проблемите на духовните си чада, а и се обогатява от житейския им опит. Така и в случая със стареца Клеопа – въпреки че пребивава в монашеско житие, той е бил потопен в духовните търсения на хилядите си духовни чеда. Плод на това духовно взаимодействие е и неговата стихосбирка (80 стр.), озаглавена „Как да влезем в рая“. В нея чрез рими той засяга екзистенциални теми в живота на всеки християнин. Прави впечатление необичайно големият брой куплети на някои от стиховете. Има теми, като тютюнопушенето, пиянството, луксът, смъртта, на които са посветени няколко стихотворения. Темите, по които пише са вечно актуални и всеки боготърсещ християнин може да извлече поука от духовната поезия на стареца. Удивителна е неговата смелост да назовава проблемите конкретно, като не премълчава щекотливи теми, целейки да изтръгне пороците от душата на християнина.

Поезията му го представя като добър пастир, който се отзовава сред бита на християните със заспала съвест, наричайки ги с приятелското: „Брате, християнино!“. Това са хора, които не живеят истински християнски живот: не ходят на църква, не постят, прибягват до аборти. Като истински духовен будител той ги зове да се осъзнаят и да се завърнат към любящия ги Пастир – Христос.

Въпреки че в Румъния няма учреден Ден на будителите, в широкия смисъл на думата всеки духовник е призван към духовно будителство и творчеството на стареца Клеопа, което вече се превежда и на български, е ясно доказателство за неговата будна съвест.

Съвременният човек, живеещ в забързано ежедневие, с мъка устоява на съблазнителните антихристиянски (в същината си античовешки) тенденции, често е склонен да потиска гласа на християнската си съвест заради съблазните на света. В този смисъл будителските стихове на стареца са актуални и за българските читатели и са душеполезни, въпреки ощетяването на римата при техния превод.

В Румъния старецът Клеопа е много известен. Популярността му се дължи и на редица издания с негови проповеди, беседи, наставления: „Говори ни отец Клеопа“ (19 книжки), „Проповеди върху неделите през годината“, „Ръководство в православната вяра“, „Светлина и дела на вярата“. Сега за първи път на български се публикуват негови духовни стихове, които представляват бисери, очакващи да бъдат разкрити.

Стихосбирката „Как да влезем в рая“ съдържа:

Стихове за поста, Тайнството изповед (118 куплета), За филм, радио и телевизор (60 куплета), За тютюна (58 куплета), Стихове срещу пушенето (52 куплета), За пиянството (60 куплета), Стихове срещу пиянството (36 куплета), За играта (44), За абортите (42), За лукса, неуместното гримиране и обличане на жените в църковна среда (82), Седемте злини, които се раждат от лукса и издокарването (35), Стихове за смъртта, Смъртта на майка-вдовица, Смъртта на дете, Смъртта на праведника, Смъртта на грешника, Внезапната смърт, Бързата смърт, Смъртта на богат човек, Стихове за ада, Блудниците, Невенчаните, Зловонието, Мракът, Гладът, Незаспиващият червей, Червеят на съвестта, Отчаянието, Жените-убийци, Пияниците и пушачите, Как да се отървем от ада, Последният съд, Стихове за рая, Петте дара на рая, Как можем да влезем в рая.

Публикуваме едно от стихотворенията в превод на български:

Стихове за поста

(стиховете са написани на румънски в рима)

Най-първата заповед беше
към Адам и Ева в рая.
Заповедта на светия пост,
да не паднат в грях накрая.

Господ, Който ги сътвори,
Той им заповяда:
„Дърветата тук са добри
за хранене, но едно - не става!

Ако Моята воля не спазите
и от ябълката хапнете,
със смърт ще умрете
и рая ще напуснете“.

Но Адам и Ева в рая
потъпкали заповедта, горко!
От дявола се изкушили
и заповедта не опазили.

Бог ги наказал
и от рая ги изгонил
на земята, за да я обработват
и с труд да живеят.

Разберете, обични братя,
които искате да послушате,
че ние всички, заради храна,
се прогонихме от наслаждението.

Но ако поискаме отново
в рая безгрижен да влезем,
с пост трябва да се покаем,
и с Богa да се сдобрим покорно.

С пост и с молитва,
и с добротворство
да си очистим сърцето,
та рая да придобием, както и небето.

Някога Моисей постеше,
за да вземе десетте заповеди.
Не един или двадесет дни,
Но два пъти по четиридесет.

Още и пророк Илия
за пример да ти бъде,
че той е много постил
и с пост се укрепи.

Четиридесет дни поред,
за да нямаме слово,
да клеветим тримиренето
и да възлюбим наслаждението.

Дори и Даниил светият,
колкото беше на тази земя,
разцъфтя с въздържание
и възлюби тримиренето.

С поста и молитвата
намери той мъдростта,
виденията разтълкува,
на лъвовете затули пастта.

Пости и се моли,
без никаква храна.
И лъвовете укроти,
молейки се в ямата на колена.

И ниневийците преди
от мъки ги постът избави,
от гибел ги освободи,
защото смениха своите нрави.

От мало до голямо,
те постеха всички
с пост и с молитва,
и с добри дела.

А когато се изпълни времето
и Христос при нас дойде,
и преди всичко
пост пожела да ни даде.

И Господ, като се яви
пости съвършено –
Четиридесетдневен пост,
за да научи всеки –

мен, както и теб,
че постенето е добро,
защото чрез пост се очистваме
и се стремим към съвършенство. 

Истинският пост
ни очиства от грях.
Но строгият  пост
е само суха храна –

Без мазнина,
без масло, без маслини,
без онези храни,
които ни водят в грехове.

Да правим добро на всички
нека да се решим.
Да не завиждаме на брата си –
любовта си да не рушим.

Да би бил чужд или брат,
от близо или от далеч,
на всички да помагаме
и в доброто да ги наставляваме.

Да вярват в Бога
и да се пазят от нечистота,
да живеят непорочно
и да мразят блудта.

Постът е майка на здравето,
пазител на младостта,
облекчение на греховете
и избавител от скръбта.

Който поста почита
с Бога става другар,
Ангелите ще радва,
а за демоните – шамар.

Който поста мрази
от похоти е побеждаван,
от демони е подиграван,
като добиче живее.

Умът му потъмнява,
плътта му се обременява,
говори само глупости
и други подлости.

Както слънцето по пладне
ярко свети и блести,
ако дойде тежък облак,
в миг го скрива, ще вали.

Облаците се сгъстяват,
мрак настъпва и тъма.
Вихри веят във небето,
а земята е в тъга.

Тъй и най-трезвият ум
от ястията се угнетява,
от най-тлъстата храна
умът се замъглява.

Щом умът се замъглява,
той не вижда и не знай,
че поробен е накрая
и от похот обладан.

Слушай, брате християнино,
не изтъквай постоянно,
че не можеш ти да постиш
от страх да не отслабнеш.

Който вярва в Бога смело,
който не е атеист,
получава свише сили
и запазва се все чист.

Който пости и се моли,
търси скромните блюда,
от които оздравява
и не носят му вреда.

Той е пъргав  и е лек,
всичко върши със успех
и Бог ще го подкрепя
по тясната пътека.

Не виждаш ли ти, братко мой,
че който е дебел, уви, не е тъй смел.
Плътта му е с дебелина
на гойна Коледна свиня.

Когато труди се, се уморява.
Да диша трудно му е и страда.
Да тича вече не смее,
обувките да върже не умее.

Вървенето го мъчи,
и бързо се уморява.
По стълби не се качва
и глада го настървява.

Тежко се измъчва
да носи плът със лой,
която е натрупвал
години слой след слой.

Той бремето си носи,
на вечния си глад.
Щом никога не пости –
ще бъде болен пак.

Човекът, който пости,
той винаги е млад.
Животът му е бодър,
животът му е драг.

Умът му пък е чист,
живот – неопетнен,
че с поста и молитва
той сам е осветен.

Аз искам да ти кажа,
че постът не вреди.
Когато е разумен,
той радост ще дари.

От греховни удоволствия
постът ще отдалечи.
Пази те от сладострастия
и болести ще излечи.

Но от мазната храна
и от много наслаждения,
ще попаднете в беда
и в болнични заведения.

След страдания и болки,
и след тежки операции,
докторите им предписват –
пост, а не манипулации.

Ако искат да живеят –
строго трябва да постят.
Щом не постят доброволно,
ще го правят пак неволно.

Че когато са могли
те да постят – не рачили,
но сега пък по принуда
до диета са дошли.

От всичко да постят,
да се пазят от лошо,
брата да не мразят,
Бога да възлюбят.

Та да знаеш, брате християнино,
ако искаш да живееш добре,
не бъди във наслаждение
от твърде много храна.

Че покрай много болести,
изгубваш апетит за хранене.
И тъй, научи се да постиш
и да ядеш само едно ядене.

Но и тогава не се надувай
и твърде не се насищай,
и ще видиш с какъв апетит
ще сядаш на трапезата.

Няма да желаеш повече кравай,
нито месо, ни козунак.
Но и обикновената храна,
ще ти изглежда вкусна –

с пълноценен вкус
и много здравословна,
че с апетит ядеш
и бързо се насищаш.

Но ако си гладник,
тогава се допуска –
по два пъти на ден
да храниш се за сила.

Постъпвайте така
и не ще грешите.
И постната храна
обличате със смисъл.

Превод: свещ. Кирил Синев

* Преводът е извършен от стихосбирката: Cum putem intra în rai. Versuri duhovnicești de Părintele Cleopa, Mănăstirea Sihăstria 2004, p. 5-9.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhqpp 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.