По информация на Държавния секретариат на вероизповеданията в Румъния съществуват официално признати 18 вероизповедания, 36 религиозни асоциации с общ брой 27 384 молитвени домове (храмове, манастири и др.) Религиозната принадлежност на населението е 99. 8%.
Социално-милосърдният отдел на Патриаршеската администрация включва в своите права „анализиране и идентифициране на решения за специфичните проблеми на религиозната помощ, оказвана във военни поделения, затвори, болници, заведения за социална закрила“. Днес координатор на отдела е Синайският епископ Йероним (Крецу), патриаршески викарий.
На мое запитване относно дейността на военния клир в Румъния координиращият патриаршески съветник от Социално-милосърдния отдел при Патриаршията прот. Киприан Йон Йоница, отговори: „Военният клир в Румъния е възстановен през 1995 г. Служението на военните клирици в Румъния е регламентирано от Протокол, подписан с Румънска патриаршия през 1995 г., и чрез „Закон № 195 от 2000 г. относно учредяването и организирането на военния клир“ (Legea nr. 195/2000 privind constituirea și organizarea clerului militar[1]), довел до Заповед на министъра на националната отбрана M149 от 2000 г. изменена с M2 от 2014 г.
По данни от 2019 г. в Румъния има 82 военни свещеници, служещи в 78 военни поделения. Освен клира, зачислен към Министерството на националната отбрана, има военен клир и към Министерството на вътрешните работи и към окръжните инспекторати на жандармерията (18 свещеници).
Правителствено постановление HG774 от 19.5.2004 г. регламентира свещенническата военна униформа според рода войски, в който се служи. По подобие на различния цвят военна униформа, съществува различен цвят и на подрасниците на свещенослужителите: цвят каки за пехотните сили, син за военно-въздушните сили и черен за военноморските сили“.
По информация на Държавния секретариат на вероизповеданията за подпомагане на цялостната социална и милосърдна дейност на Румънската православна църква, през 2017 г. на равнище Румънска патриаршия са похарчени 110 782 632 леи. Религиозната помощ във военни поделения, затвори, болници и заведения за социална закрила се осигурява от 511 свещеници“.[2]
Чл. 25 от Румънския закон за вероизповеданията (Legea nr. 489 din 28 decembrie 2006 privind libertatea religioasă și regimul general al cultelor, republicată) гласи, че „Клирическият персонал, както и монашествуващите, принадлежащи към признатите вероизповедания, са освободени от военна служба“.
Съгласно чл. 136, ал. 2 от Устава за организация и функциониране на Румънската православна църква „свещениците, дяконите и църковните певци от енориите са длъжни да оказват религиозна помощ на всички категории вярващи във военните поделения, затвори, здравни заведения, заведения за социална помощ и в учебните институции в обсега на техните енории, колкото пъти им е поискана“. А чл. 183, ал. 2 от същия Устав гласи, че „параклисите, капелите, храмовете в рамките на военните поделения в системата на затворите, социалните домове, учебните заведения и от други институции са на пряко подчинение на месния кириарх, разпределени са към духовните околии, в рамките на които функционират, и не може да се промени предназначението им на молитвен дом на Румънската православна църква за общо ползване“.
Някои важни акценти от Закона за военния клир в Румъния (Legea nr. 195/2000).
Чл. 4. гласи: „Военните свещеници извършват във военни поделения и гарнизони както пастирска дейност, съгласно доктрината и практиката на съответното вероизповедание, така и образователна нравствено-религиозна дейност в патриотичен дух“. Прозелитизмът във всички военни поделения е забранен (чл. 8).
Подборът на военни свещенослужители се извършва от Министерството на националната отбрана, от МВР, Румънската информационна служба, Службата за външни информации, Службата за защита и охрана, Службата за специализирани телекомуникации и Министерство на правосъдието – Главна дирекция на затворите. Те се избират от ръкоположените свещеници, които отговарят на следните условия: имат само румънско гражданство, имат препоръка от законово признато вероизповедание, завършили са Пастирско богословие, имат поне две години стаж като свещенослужители (чл. 9). Зачисляването на военните свещеници става с конкурс (чл. 9, ал. 2), като приетите преминават курсове на специална подготовка (ал. 3). В Министерството на националната отбрана, в МВР и в Министерство на правосъдието функционира секция за религиозна помощ (чл. 10, ал. 1), чието организиране се регламентира от правилник.[3] Началникът на Секцията по религиозна помощ има почетен ранг на административен викарий и се назначава от съответния министър по предложение на Румънската православна църква след одобрение от надконфесионално съвещание на представените вероизповедания в рамките на съответните министерства (чл. 11, ал. 1). Началникът на Секцията по религиозна помощ координира дейността на свещениците, пасторите и духовните служители от други вероизповедания.
Военните свещеници са подчинени военно-административно на началниците на военните структури, в които са зачислени, а духовно-канонично – на църковната йерархия, която ги е препоръчала (чл. 14). Чл. 15 гласи: „Военните свещеници се приравнени към офицерския корпус, както следва:
a) приравнени към чин майор: гарнизонни свещеници категория I и свещеници-асистенти;
б) приравнени към чин подполковник: гарнизонни свещеници категория II;
в) приравнени към чин полковник: гарнизонни свещеници категория III, свещеници от гарнизон Букурещ, свещеници в Секцията по религиозна помощ;
г) приравнени към чин бригаден генерал: главен инспектор и началник на Секция по религиозна помощ“.
Права и задължения на военните свещеници (чл. 17)
Задължения: да отслужват св. Литургия и останалите църковни богослужения, св. тайнства, осигурявайки изповядване и причастяване на военния и цивилен персонал; да извършват индивидуално и общо душепастирство. Да преподават на военните учението на вярата, да извършват образователна, нравствено-религиозна, етична и гражданска дейност. При нужда да оказват религиозна помощ на всички военнослужещи, включително на намиращи се в болници, затвори или арест. Участват, посредством специфични пастирски средства, чрез духовна грижа за преодоляването на антисоциални прояви. Редом с командири и началници се грижат за душевно-нравственото състояние и дисциплина на военните (чл. 17, ж).
На военните свещеници са наложени следните ограничения (чл. 18): участие в митинги, демонстрации, политически или синдикални събирания. Пътуванията им зад граница се извършват съгласно заповеди и наредби от вътрешен ред. Политическите им виждания могат да се изразяват само извън служба и не пред духовно обгрижваните военни (д). Постоянните военни свещеници не могат да служат като енорийски свещеници, освен след прекратяване на дейността им в рамките на военния клир (е).
Награди и поощрения. За геройски постъпки, проявена смелост и всеотдайност в изпълнението на мисии, както и за особени заслуги, на военните свещеници могат да се дават почетни ордени и титли, съгласно общите правилници на военнослужещите. За примерно изпълнение на служебните задължения те могат да получават морални и материални възнаграждения (чл. 19, ал. 3). Съответно при извършени дисциплинарни провинения им се налагат санкции.
Възрастовите ограничения за църковна военна служба са еднакви с тези на останалите военнослужещи (чл. 21).
Заключителните разпоредби предвиждат (чл. 26) „военните поделения да осигуряват, в рамките на възможностите, необходимите средства за построяването или пригаждането на места, предназначени за извършване на религиозните служби и помощ“.
Законът е приет от Сената в заседанието му от 2 октомври 2000 г. Той е приет от Камерата на депутатите в заседанието им от 3 октомври 2000 г., при спазване предвижданията на чл. 74, ал. 2 от Румънската конституция.
Румънският Служебник предвижда по време на Великия вход на св. Литургия служещият духовник, обърнат с лице към народа, да произнесе едно по-обширно поменаване на воините: „Блаженопочиналите румънски герои, войници и борци от всички времена и всички места, които са се пожертвали на бойните полета, в лагери и затвори, за защитаване на родината и праотеческата (православна) вяра, за обединяването на народа, за свободата и достойнството на румънския народ, да ги помене Господ Бог в царството Си“.[4]
През 2013 г. Румънската патриаршия издаде специален требник за военния клир (на снимката) със специални последования за военнослужещите.[5]
С Декрет №381 от 1.10.1959 г. се учредява празникът на румънската армия (Ziua Armatei Române) честван ежегодно на 25 октомври (на 25 октомври 1944 г. румънската армия освобождава Северна Трансилвания вследствие от битката при гр. Карей).
С решение на Св. Синод на Румънската православна църква от 1920 г. празникът Възнесение Господне е обявен за „Ден на героите“ (Ziua Eroior), а със Закон № 379 от 2003 г. – и за църковно-национален празник.
Последният куплет от химна на Румъния, (текст Aндрей Мурешану, музика – Антон Панов от Сливен) ясно говори за дълбоката връзка на румънския народ с православната християнска вяра: „Свещениците са с кръст на челото, а войнството е християнско, девизът му е свобода, а целта му – пресвята“. А орелът в герба на Румъния държи кръст.
Историята на румънското военно духовенство през 20 в. е белязано с имената и на военни епископи: Василе (Сафту; 1921-1922), Юстиниан (Текулеску; 1923-1924), Йоан (Строя; 1925-1937) и Партений (Чопрон; 1937-1948).[6]
На втората снимка: Авторът с военния свещеник Йоан Епаминонд Борош, служещ в жандармерията в Брашов, Румъния
Бележки:
[1] Виж: https://lege5.ro/Gratuit/gi3dknrt/legea-nr-195-2000-privind-constituirea-si-organizarea-clerului-militar.
[2] Statul și cultele religioase, București 2018, p. 137 (http://culte.gov.ro/wp-content/uploads/2018/11/BookRO.pdf). Сборникът съществува и в превод на английски: State and religion in Romania – http://culte.gov.ro/wp-content/uploads/2019/05/BookEN2.pdf.
[3] Виж: Правилник относно религиозната помощ в Румънската армия от 13.1.2014 г., публикуван в румънския Държавен вестник, в сила от 20.1.2014 г. (Regulamentul privind asistența religioasă în Armata României din 13.1.2014 – https://lege5.ro/Gratuit/gm4dqmrygq/regulamentul-privind-asistenta-religioasa-in-armata-romaniei-din-13012014).
[4] Liturghier, București 2012, p. 163-164.
[5] Slujbe pentru clerul militar, Bucureşti 2013. Требникът съдържа: Религиозна служба при полагане на военна клетва; Освещаване на военно знаме; Молебен при заминаване или връщане от мисия и при завършване на военно училище; Освещаване на воините и оръжията по време на отбрана за Отечеството; Чин за освещаване на кръст и ново разпятие; Чин за благославяне и освещаване на надгробен кръст; Чин за освещаване на паметник; Молитва при откриване на събрание; Молебен при националния празник на Румъния (1 декември) или при други възпоменателни празници; Чин за причастяване набързо на болен; Чин на панихида за военни; Чин на трисагий.
[6] Виж: Pagini din istoria monahismului ortodox în revistele teologice din România, vol. I, Personalități 2011, p. 515-518.
