Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

303544.pВ Румъния държавната подкрепа за вероизповеданията е регламентирана и конституционно гарантирана от чл. 29, ал. 5 от Румънската конституция, който гласи: „Религиозните култове са автономни спрямо държавата и се радват на нейната подкрепа, включително чрез улесняване на религиозната помощ в армията, болниците, затворите, приютите, и сиропиталищата“.

Днес в Румъния официално са регистрирани 18 вероизповедания[1] и 36 религиозни асоциации с общо 27 384 богослужебни места (храмове). Религиозната принадлежност на народа е 99.8%.

Чрез „Закон №489/2006 относно религиозната свобода и общия режим на вероизповеданията“ се регламентират основните източници за финансиране на вероизповеданията. Така, съгласно чл. 10-11 разходите за подпомагане на вероизповеданията се покриват от:

  1. Собствени приходи на вероизповеданията, създадени и управлявани съгласно техните устави (чл. 10, ал.1);
  2. Доброволни пожертвования на вярващите (чл. 10, ал.2);
  3. Спонсорство (чл. 10, ал. 3);
  4. Финансова помощ, отпусната от държавата за заплати на клира и неклирическия персонал в съответствие с броя на вярващите румънски граждани и с реалните нужди за издръжка и дейност (чл. 10, ал. 4);
  5. Държавна помощ, отпускната по молба за ремонт и ново строителство (чл. 10, ал. 6);
  6. Различни данъчни облекчения, предлагани от държавата (чл. 11).

В Румъния държавната подкрепа за признатите вероизповедания е пряка и косвена.

Пряката подкрепа се състои в парична помощ, която румънската държава отпуска за частично покриване на някои от разходите на признатите вероизповедания, като:

  • частично заплащане (65% или 80% от заплатите) на клира и заплащане в размер на минималната заплата за неклирическия персонал;
  • частична помощ за функциониране на богослужебните единици, за ремонти и ново строителство;
  • частична помощ за духовнокултурна и социална дейност зад граница;
  • частична помощ за дейност на вероизповеданията в качеството им на доставчици на социални услуги.

Може да се забележи, че въз основа на принципа за автономност на вероизповеданията финансовата помощ, отпускана от държавата за признатите вероизповедания, е частична, а не цялостна.

Косвената подкрепа от държавата се състои по-специално в данъчни облечения.

Най-общо приходите на отделните поделения на Румънската православна църква се формират от:

  • приходи от богослужебна дейност (годишно пожертвование от вярващите, пожертвования от различни религиозни услуги, приходи от продажба на свещи, печатни издания, утвар, такса за концесия на вечно място в енорийските и манастирски гробища);
  • приходи от дарения;
  • приходи от средства от държавния бюджет;
  • приходи от спонсорство;
  • приходи от някои помощи, отпускани от църковни фондове (Централен мисионерски фонд, Фонд на Комисията по иконография, Фонд „Милосърдие“ и т. н.);
  • финансиране от окръжни или общински бюджети,[2] финансиране от партньорства с държавни институции (основани на подробни протоколи за сътрудничество), усвояване на европейски фондове;
  • чрез пренасочване на 2% от данъка от гражданите[3].

Реално повечето от храмовете образуват приходите си от държавни субсидии, богослужения и дарения от вярващите. На първо място, приходите на един храм се употребяват за постоянно осигуряване на богослужение. С големи пожертвования се развиват и следните дейности: социално-милосърдна, пастирско-мисионерска (публикуване на енорийски вестник, разпространяване на духовни материали, поддръжка на енорийски хор), културно-образователна (организиране на концерти, конференции, кръгли маси, филмови вечеринки и др.), благоустройствено-стопанска (строителство, ремонт на енорийските сгради).

Разходите на една енория могат да се групират в следните категории: за възнаграждения от собствени фондове на наетия клир и неклирически персонал; за осигуровки и данъци към заплатите; комунални услуги; дарения със социално-милосърдна цел (за социално слаби енориаши, социални центрове, за Централен мисионерски фонд, Фонд „Милосърдие“); за текущи или капитални ремонти; за поддържане на инвентара; за богослужение; за данъци и такси, вноски, наеми; за протоколни разходи.

Румънската православна църква плаща данък сгради и земи (с изключение на храмовете и прилежащите сгради), данък върху заплати на служителите (клир и неклирически персонал), както и върху всеки приход, получен посредством стопанска дейност. За стопанските дейности с постоянен характер (поклонничество,[4] погребални услуги) храмовете регистрират търговски дружества, отговарящи на всички законови изисквания.

Единствените приходи на вероизповеданията в Румъния, които са освободени от данъчно облагане, са от продажба на църковни предмети и пожертвования (не такси) за венчавки, кръщавки и други религиозни услуги, които не са търговска дейност. За тях се издават квитанции. Средствата от тях, предназначени за подкрепа на самофинансирането, се използват за богослужебна дейност, ремонт и поддръжка на храмове, както и други дейности в интерес на общността.

Уставът на Румънската православна църква също регламентира получаването на средства от държавния бюджет:

Чл. 190: „Заплащането на управителния църковен персонал, както и на клира и неклирическия персонал се извършва съгласно общите норми в сила в Румънската православна църква посредством помощи от собствения бюджет на богослужебните единици, чрез помощи от държавния бюджет, от бюджета на местните публични администрации и на други институции, съгласно условията на закона.

Чл. 191 (1) Богослужебните единици на Румънската православна църква в страната и извън нейните граници могат да поискат финансова помощ от Румънската патриаршия, както и издръжка от държавния бюджет и от местните [общински] бюджети за подпомагане на някои дейности: пастирски, духовнокултурни, социални и продоволствени.

(2) Дейността на богослужебните единици на Румънската православна църква, в качеството на доставчик на социални услуги, е призната и подкрепена от държавата, поради което могат да се сключат партньорства и договори, одобрени със закон“.

Държавният секретариат за вероизповеданията (Secretariatul de stat pentru culte) е специализирана институция на централната публична администрация, подчинена на правителството и координирана от румънския министър-председател.

Задължения на Държания секретариат за вероизповеданията са: заплащане на клира в страната и чужбина; строеж и ремонт на храмове; поддържане на румънския светогорски скит „Продрому“;[5] води на отчет монашеския персонал на признатите със закон вероизповедания; контролира начина на използване на фондовете, получени от държавния бюджет.[6]

Държавният секретариат за вероизповеданията отпуска 13 884 помощи за заплати на клира за следните позиции: 1 патриарх, 8 митрополити, 10 архиепископи, 19 епархийски епископи, 3-ма патриаршески викарни епископи, 9 викарни епископи, 7 викарни архиереи,[7] 1 патриаршески административен викарий, 32-ма патриаршески съветници, 5-има патриаршески секретари, 2-ма генерални църковни инспектори, 20 епархийски административни викарии,[8] 13 поста „секретар Патриаршеска канцелария“, 1 епископски викарий, 193 епархийски съветници, 27 епархийски секретари, 121 епархийски инспектори, 28 екзарси,[9] 154 архиерейски наместници, 444 игумени, 9 366 клирически поста със субсидия от 65% от основната заплата и 3 417 клирически поста със субсидия от 80 % от основната заплата.

Държавата е поела финансовата издръжка на вероизповеданията, от една страна, като компенсация за извършената национализация на манастирските имоти от Александру Йоан Куза през 1863 г., които представлявали една четвърт от цялата територия на страната,[10] както и заради конфискацията на църковни имоти през комунистическия режим. От друга страна, държавният ангажимент към вероизповеданията се дължи на желанието за насърчаване на социалната, образователна и социално-партньорска роля на изповеданията.

Румънската държава отпуска помощ в размер на 550 224 000 леи (приблизително 226 533 000 лв.) за заплати на 16 672 религиозни служители (свещеници, пастори, имами, равини, дякони и т. н. и ръководен персонал).[11]

Румънската православна църква се състои от 10 митрополии, съставени от 40 епархии, 14 633 култови единици, от които 11 327 енории. 12 783 свещеници и дякони получават помощи от държавния бюджет, а над 1 500 клирици получават заплати от собствени фондове.

Съгласно принципа на пропорционалността, всяко вероизповедание получава правопропорционална сума на броя вярващи (според последното преброяване) и реалните им нужди. През 2017 г. са отпуснати 475 647 882 леи за заплащане на клира, като за духовниците от Румънската православна църква са отделени 392 545 015 леи (приблизително 161 541 000 лв), т. е. 82.53% от бюджета на Държавния секретариат за вероизповеданията, а Гръко-католическата църква е получила 16 422 828 леи, т. е. 3.45% от цялата сума (по време на преброяването от 2011 г. за православни са се обявили 86.45%, а за гръко-католици 0.8%). Съгласно „Рамковия закон № 153/2017“ относно заплащането на персонала от публични фондове, заплатите на духовниците са приравнени с тези на преподавателите от средното държавно образование.

Държавната помощ за заплати на клира (15 272 позиции[12]) е частична, покривайки 65% от размера на заплатите за повечето позиции (11 136) и 80% от заплатите в по-бедните региони (4 126 позиции, или 30% от общия брой заплати). За ръководния персонал на вероизповеданията държавата осигурява цялостно заплащане на заплатите. Вероизповеданията допълват заплатите на клира от собствени фондове и плащат всички дължими здравни осигуровки, социални удръжки и данъци към държавата. Заплатите на клириците, служещи в специални заведения (армия, затвори, болници, и т. н.), се заплащат от съответната институция. Заплатите на учителите по религия и преподавателите в богословските институции се изплащат от Министерството на образованието. Държавата отпуска минимална заплата (1 812 леи – приблизително 750 лв месечна помощ за 2018 г.) за преподавателите в богословски институции, които не са интегрирани в обществената система.

Допълнително създадените постове в отделните вероизповедания са финансирани от собствени фондове. Държавата отпуска средства за строеж и ремонт на храмове в страната и диаспората, за ремонт на храмове паметници и за социално-милосърдна дейност, извършвана от 17 вероизповедания.[13]

Съгласно Правителствено постановление № 82/2001 г. от 2002 г. помощите за неклирическия персонал (в момента това са 19 899 позиции) се отпускат от бюджетите на местните общини. Броят на позициите може да се увеличава въз основа на решение на общинските съвети.

От август 2011 г. до момента румънското правителство е отпуснало 268 млн леи (приблизително 110 млн лв) субсидия за строежа на новата Патриаршеска катедрала в Букурещ.

Към 1.1.2018 г. Румънската православна църква е подала 2 215 молби за възстановяване на имоти, като към момента 1 437 са били уважени.

Румънската държава отпуска ежемесечно 249 000 евро за заплати на 660 свещеници, служещи в диаспората (съответно 180 в Италия, 137 в Р. Молдова, 109 в Испания, 54 в Германия, 39 във Франция, 20 във Великобритания, 15 в Унгария, 13 в Белгия, 8 в Сърбия, 6 в Израел и т. н.).

През 2017 г. Румънската православна църква е развивала милосърдна дейност посредством 779 социално-милосърдни институции: 172 социални кухни и фурни, 40 заведения за медицински услуги и аптеки, 110 дневни центъра за деца, 23 дневни центъра за възрастни, 47 центъра за възрастни, 24 бюра за социална помощ, 36 центъра от семеен тип, 50 социални градини и занимални, 13 защитени жилища, 98 консултативни центрове, 15 спешни центъра (за хора без подслон, жертви на домашно насилие и трафик на хора), 16 детски лагера, 48 възпитателни центъра и други 87 институции/служби с различна специфика. Общо 93 555 човека са ползвали църковните социални служби.

За социална и милосърдна дейност през 2017 г. Румънската православна църква е похарчила 110 782 632 леи (приблизително 45 590 000 лв), а през 2018 г. 114 142 717 леи (приблизително 46 972 000 лв).

Общо 511 свещеници служат в армията, затворите, болниците и заведенията за социална закрила.

Към днешна дата заплатите на духовниците със средно образование са приравнени с тези на началните учители в държавните училища (т. е. от 1-ви до 4-ти клас). Заплатите на духовниците с висше образование са приравнени с тези на учителите от прогимназиите.

Един начинаещ свещеник с висше образование получава 2 623 леи (приблизително 1 080 лв), а един начинаещ свещеник със средно образование – 2 350 леи (приблизително 967 лв).

След 20-годишно служение свещеник с висше образование получава 4 004 леи (приблизително 1 648 лв), а същият духовник със средно образование – 3 193 леи (приблизително 1 314 лв).

Заплатите на висшите духовници са приравнени към възнагражденията на ръководни държавни длъжности, съгласно таблицата по-долу:

Длъжност

Максимален брой позиции

Длъжност, с която се приравнява

1

Патриарх на РумПЦ

1

Председател на Сената и председател на Камарата на депутатите

2

Митрополит РумПЦ

11

Секретари и квестори на Сената и на Камарата на депутатите

3

Архиепископ

22

Министър

4

Епископ, патриаршески викарен епископ

34

Зам.-председатели на постоянните комисии на Сената и Камерата на депутатите

5

Викарен епископ, викарен архиерей

26

Сенатори, депутати

Възнаграждението на патриарха е в размер на 23 920 леи (приблизително 9 844 лв).

Митрополит на РумПЦ получава заплата от 21 840 леи (приблизително 8 988 лв), толкова е възнаграждението и на архиепископ, на главния мюфтия и на главния равин. Епископите получават по 19 552 леи (приблизително 8 046 лв), протосингелите – 5 373 леи (приблизително 2 211 лв), игумените с над 20-годишен стаж – 4 224 леи (приблизително 1 738 лв), епархийските съветници – 4 122 леи (приблизително 1 696 лв).

За предоставената информация и за съдействието при подготовката на материала благодаря на патриаршеския съветник свещ. Майкъл Тица,  координиращ Отдел „Междурелигиозни църковни връзки“, на служба „Каноническо-юридическа“ към Румънската синодна канцелария, на протосингела на Гюргевска епископия архим. Теодор (Шербан) и на богослова Стелиан Гомбош, съветник в Държавния секретариат за вероизповеданията.

* За първи път тази статия е публикувана в сп. Християнство и култура, бр. 2, 2019 г. (бел. ред.)

[1] Румънска православна църква; Сръбска православна епископия в Тимишоара; Римокатолическа църква; Румънска църква, съединена с Рим (Гръко-католическа); Архиепископия на Арменската църква; Православна църква по стар обряд в Румъния (липовяни); Реформаторска църква в Румъния; Евангелска църква от августинско изповедание в Румъния; Евангелско-лутеранска църква в Румъния; Унгарска унитарианска църква; Баптистки християнски култ-съюз на баптистките църкви в Румъния; Християнска църква според Евангелието в Румъния – съюз на християнските църкви според Евангелието в Румъния; Румънска евангелска цъкрва; Петдесетнически християнски култ – Апостолска Божия църква в Румъния; Адвентистка църква от Седмия ден в Румъния; Федерация на еврейските общности в Румъния – израилтянско вероизповедание; мюсюлманско вероизповедание в Румъния; религиозна организация „Свидетели на Йехова“.
[2] По решение на окръжните или общински съвети могат да се отпуснат средства за строеж и ремонт на храмове, както и за други проекти, инициирани от вероизповеданията.
[3] Храмовете и НПО-та могат да получават чрез пренасочване 2% от облагане на годишния приход от заплати и пенсии чрез подаване на годишен формуляр във финансовата администрация.
[4] През 2018 г. Отдел „Поклоннически“ на Румънска патриаршия е организирал поклоннически пътувания за 39 042 поклонници.
[5] Съгласно закон № 114/2007 г. скитът получава ежегодно 250 000 евро.
[6] Statul și cultele religioase, București, 2018, p. 12.
[7] Викарният архиерей е викарий на епархийския епископ.
[8] Длъжността „административен викарий“ съответства у нас на длъжността „протосингел“. В Румъния „протосингел“ е степен между йеромонах и архимандрит.
[9] „Екзархът на манастирите“ се назначава измежду архимандрити или протосингели с общи права по ръководство, инспекция и контрол на манастирите. Той може да ръководи и Отдела „Манастирски екзархат“, съгласно чл. 109, ал. 1, буква „б“ от Устав за организация и функциониране на Румънската православна цъкрва.
[10] Pr. Prof. Dr. Mircea Păcurariu, Istoria Bisericii Ortodoxe Române, București, 2000, p. 376.
[11] Statul și cultele religioase, București, 2018, p. 99. Въпреки че 18-те признати вероизповедания могат да получават парична помощ, подобна са отказали Баптистки християнски култ, Църква на адвентистите от Седмия ден и Организацията „Свидетели на Йехова“.
[12] Броят на позициите не е актуализиран от 2009 г.
[13] Не е поискала помощ Организацията „Свидетели на Йехова“.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhdx9 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.