„… И всичко готова съм да отдам, и с всякакви мъки да заплатя за този Бащин дом на моята вечност…”

Към края на 90-те, когато в руския интернет едва започваха да се появяват първите сайтове, при мен се натрупа много материал за майка Мария. Както вече съм казвала, в 2000 г. замислих да изрисувам нейно символично изображение (парсун[1]), а през 2001 г. възникна идеята да подредя изложба с нейни произведения в Руския музей.[2] Трябваше да събера заедно максимален брой нейни акварели и икони, разпилени из Европа, и да ги докарам в родния си град, на Нева. Създаването на сайта беше насъщна необходимост за предварителното запознаване на зрителите с творчеството на монахиня Мария. Мой верен съработник и помощник в това дело стана Алексей Гринбаум – многопрофилен специалист – познавач и на литературата, и на изкуството. И още в първите месеци след появата на сайта започнах да получавам писма от читатели и от биографи на монахиня Мария, пишещи за необходимостта от попълването на едни или други раздели на сайта.

Основните раздели на сайта – „Живот”, „Творчество”, „Съдба”, „Библиография”, „Канонизация” – бяха допълнени от раздела „Мъченичеството през 20 в.”. В този раздел са публикувани материалите на „Специалната комисия по разследване на злодеянията на болшевиките (1918-1919 г.)”, откъси от книгите на Павел Проценко Мироносиците в епохата на ГУЛаг и на Михаил Востришев Патриарх Тихон, интервю с председателя на храма на светите новомъченици и изповедници на Руската църква на Бутовския полигон прот. Кирил Каледа. Струва ми се, че на подобен сайт разделът за мъченичеството и за „окаяните десетилетия”, в които се потапя Русия след 1917 г., присъства логично. Та нали не само житейският път, но и кончината на майка Мария – нейните страшни месеци в Равенсбрюк, където тя е помагала на своите сълагерници да преживяват – са пророчески описани от нея в статията ѝ „Раждане в смъртта”: „И ние вярваме. И ето че по силата на тази наша вяра ние чувстваме как смъртта престава да бъде смърт, как се превръща във вечност, как земните мъки се превръщат в мъки на нашето раждане… И затова, защото искам да изпълня своето предназначение, затова, защото искам у дома, при Отца, затова и всичко готова съм да отдам, и с всякакви мъки да заплатя за този Бащин дом на моята вечност…”.

През 2017 г.[3] ние си припомняме още и за всички етапи на столетието, през което премина многострадална Русия. Майка Мария, нейният живот и съдба, са отпечатък от това смутно време. Днес вече за нея се пише навсякъде, публикуват се нейните текстове, изучава се феноменът на нейния път към висините – „от живота в света към светостта”. Възникването на сайта доведе до истински взрив на интереса към нея. Информацията, достъпна само в книжните архиви, разхвърляни по различни адреси и страни, вече стана достъпна за всички. С интерес забелязвам как възникват кръжоци и братства с нейното име, как се откриват изложби, провеждат се конференции, заснемат се филми. На сайта са поместени и много текстове, обложки на книги и рецензии на други езици: френски, полски, български, немски, фински, английски. В раздела „Творчество” пък има огромен изобразителен материал – няколко документални филма, разкази за изложби в гр. Рига (където е родена) и Санкт Петербург, видео-интервю за френската телевизия. Неотдавна един от авторите на документалния филм „Рут” (студия „Неофит”) призна пред мен, че създаването на самия филм е щяло да бъде невъзможно без нашия сайт. В 25-минутната лента са показани графика, акварели, рисунки, икони и бродерия – всичко това плодове на художественото творчество на майка Мария, а също звучат и нейни стихове и спомени за срещи и откъси от преписката ѝ с Александър Блок (който – ще добавя това – на нея, петнадесетгодишното момиче, някога посвещава знаменитото си стихотворение „Когда вы стоите на моем пути, такая живая, такая красивая”). В раздела „Съдба” важно място заемат два уникални броя на Вестника на участниците в руската Съпротива във Франция (1946-1947 г.). В 2015 г. те влязоха в раздел „Архиви” в сборника Майка Мария (Скобцова). Светицата от наши дни. Впрочем, основен гръбнак на тази книга стана именно сайтът и публикациите на някои от авторите в него. Не мога да не спомена и работата с архивите на университета „Колумбия”, която постепенно ме срещна с интересни хора. Текстовете и акварелите на майка Мария, които се съхраняват в САЩ, сега може да бъдат видени и на сайта. Истинска радост след излизането в 2004 г. на моята книга Спасяващата красота,[4] която е посветена на творчеството на бъдещата монахиня, стана запознанството ми със семейството на санктпетербургската лекарка Елена Николаевна Ляпина. Това семейство е запазило акварели и рисунки, които в 2010 г. влязоха във фонда на музея, носещ името на Анна Ахматова, в Санкт Петербург. В 2016 г. те бяха представени на изложбата „Твоя вест съм аз”,[5] която бе посветена на 125-годишнината от раждането на майка Мария. На откриването на изложбата Елена Николаевна разказа за историята на тази колекция.

- В твърде обширния раздел „Библиография” видях фамилията на писателя и журналиста, чийто публикации в Комсомольская правда и Литературная газета, посветени на душата, на нейното безсмъртие и на нейната вечност бяха откровение за хиляди съветски читатели. Благодарение на сайта mere-marie.com аз разбрах, че след като се е запознал с Вашия свекър, Игор Александрович Кривошеин, Евгений Богат е направил много за това, в Съветския съюз да чуят за руската монахиня, загинала в газовата камера на лагера Равенсбрюк.

Моят свекър е затворник от нацистките концлагери Бухенвалд и Дахау (а по-късно и от съветските концлагери). Когато става член на руската Съпротива във Франция, той започва да работи активно с майка Мария както по оказването на помощ на съветските военнопленници, така и по спасяването на евреи от извозване в Райха. Неговите спомени бяха отпечатани в различни издания, включително Журнал Московской Патриархии (бр. 5 от 1970 г.). Те и двамата през целия си живот са болели за Русия – много са разсъждавали за нейното предназначение, за нейното бъдеще. Даже в лагера Равенсбрюк, намирайки се пред прага на смъртта, майка Мария е мечтаела – ако оживее – да броди по пътищата на Русия. След обявяването на „амнистия за бялата емиграция” в победилия фашизма Съветски съюз Игор Александрович се завръща в своята Родина, като приема и съветско гражданство. Наистина, тук съдбата му се подрежда трагично, но това е вече друга тема. Колкото до срещата на Игор Кривошеин и Евгений Богат, действително благодарение на нея много хора в СССР, през 70-те и 80-те – в тези далечни десетилетия на отминалия век – разбират за жертвения подвиг на любовта на монахиня Мария (Скобцова). За тази, оказала се в емиграция и преминала сложния път до монашеството, талантлива руска поетеса на Сребърния век. Ще цитирам следния откъс от публикация на Евгений Богат: „Съществуват няколко версии за гибелта ѝ, всяка от които прилича на легенда. Според една от тях – и най-разпространената – на 31 март 1945 г., когато освобождението е било вече близко, майка Мария влиза в газовата камера на мястото на избрано от фашистите съветско момиче. С нея тя сменя куртката си и своя номер, като немногословно обяснява: „Аз вече съм стара, а пред тебе е целият живот…”. Но така ли е било в действителност? Няколко месеца след разговорите с Игор Александрович Кривошеин аз издирвах бивши затворнички от Равенсбрюк, писах писма, четох отговори, беседвах с тях. Имах даже и наивната надежда да намеря спасеното от нея момиче… Въпреки всичките ми старания обаче, не ми се отдаде да изнамеря очевидци на самия последен час на майка Мария, но затова пък разбрах много удивителни неща за тази необикновена жена. В условията, по дяволски начин подредени така, че човекът да престава да бъде човек, тя не е изгубила най-чудния от всички човешки дарове – дара да мисли. И когато една жена горчиво ѝ се изплакала, че вече нищо не чувства и даже самата ѝ мисъл се е вкочанила, майка Мария възкликнала: „Не, не – само непрестанно мислете, в борбата със съмненията мислете, по-широко, по-дълбоко. Не намалявайте мисълта си”…”.

Друг известен журналист и прозаик, Дмитрий Шеваров (понастоящем хроникьор в Российская газета) е бил 13-годишно момче, когато прочита книгата на Евгений Богат Узнавание, публикувана от издателство „Детская литература”. Разказът за жертвеността на монахиня Мария му направил силно впечатление. Впоследствие той ще напише, че за него, малкото момче, тази книга се е превърнала в книгата на неговото израстване: „… От тази необикновена висота целият свят ми се разкри като нещо скъпоценно, слънчево, изпълнено с тайнствена хармония и с висок замисъл. И в този свят за мене вече нямаше нищо чуждо и случайно, а всичко беше родно…”. Това признание е един от множеството примери за това как е израснало зърното, посеяно от хората, за които думите „дълг на паметта” са били изпълнени с най-дълбок смисъл. И ние, с моя съпруг Никита Игоревич Кривошеин, продължаваме да отдаваме този свой дълг…

- Предполагам, че читателите не пропускат и раздела „Канонизация”…

В този раздел се съобщава, че на 16 януари 2004 г. Свещеният Синод на Вселенската патриаршия в Константинопол взема решението си за канонизация на монахиня Мария (Скобцова), прот. Алексей Медведков, свещ. Димитрий Клепинин, Юрий Скобцов (22-годишният син на майка Мария, неин верен съратник в служението на ближните, който загива в немски концлагер) и на Иля Фондамински. Основание за тази канонизация става прошението, отправено от Париж, от Екзарха на Вселенския патриарх, архиеп. Гавриил – управляващ Архиепископията на православните руски църкви в Западна Европа. Така Вселенска патриаршия за първи път причислява към лика на светците руски емигранти, оставили ярка следа в духовния живот на Западна Европа в отминалото столетие.

- Струва ми се нещо особено ценно, че в този раздел Вие сте поместила коментар на члена на Синодалната комисия по канонизацията на светците в Руската православна църква (сега неин секретар), прот. Владимир Воробьов, в който отец Владимир ясно казва, че докато сме в единство с Вселенския патриарх и докато между нашите църкви има евхаристийно общение, светците, канонизирани от Вселенска патриаршия са и наши светци.

Искам да обърна внимание на още един важен момент от този коментар. Прот. В. Воробьов подчертава, че има една страна от живота на монахиня Мария (нейното участие в партията на есерите, повторното ѝ омъжване, съмнителни от богословска гледна точка изказвания и т. н.), само че тя е канонизирана не за тази страна на живота си, а за своя мъченически подвиг. Там ние четем: „Тя е отдала своя живот за своите приятели именно като монахиня, като християнка. Тя прекрасно е разбирала, че дейността ѝ по спасяване на ближните в този толкова страшен момент от окупацията е смъртно опасна. И при все това я е вършила. И са я арестували като участничка в Съпротивата – само че тя не се е занимавала с някаква партизанска диверсионна дейност, а, бидейки монахиня, просто е помагала на хората по всякакви начини – спасявала е хора и с това е изпълнявала своя християнски дълг. Именно поради това нейните страдания и мъченическата ѝ смърт са станали основание за нейната канонизация. По същия начин и ние канонизираме много нови руски мъченици и изповедници, без да вникваме специално в обстоятелствата от техния живот. Затова, защото – съгласно древното учение на Църквата – мъченическата кръв измива всички грехове и от историята на Църквата са известни случаи, когато хора, които не са били кръстени, но вече са започнали да изповядват вярата в Христос и след това са претърпели мъчения, се почитат в Църквата като свети мъченици. За тях се казва, че те са кръстени в своята кръв. Ето защо и сега ние възприемаме мъченическия подвиг, независимо от живота на човека, като основание за канонизация. В мъченическата пък кончина на майка Мария няма никакви съмнения”.

- И председателят на Московския храм „Преп. Сергий Радонежски” в Крапивники,[6] прот. Александър Абрамов казва така пред водещия на радио „Вера” – в предаването „Светлый вечер” (цитирам): „Ние канонизираме този подвиг, който в случая на майка Мария е концентриран в образа на нейното монашеско житие и в нейната кончина. Ако Бог – за някакъв добър наш начин на живот – ни даде да видим Царството небесно, ние ще разберем кой кой е там. За мен обаче е несъмнено, че майка Мария е именно там”. Ксения, а имате ли Вие някаква обратна връзка от читателите на сайта? По какъв начин можете да разберете какво по-специално ги вълнува, какво е важно за тях?

На сайта е посочен електронен адрес и на него аз получавам изключително много писма. Като се старая винаги да отговарям. Именно благодарение на обратната връзка възникват кореспонденцията и познанствата. Разбира се, има много молби за повторно публикуване на материали. Почти никога не отказвам, само моля да има препратка към сайта. Хората се вълнуват от това как стои въпросът с канонизацията на монахиня Мария в Руската православна църква. Съвсем неотдавна получих копие от писмо от голяма група вярващи, в което те изразяваха надеждата за положително решение на Синода на РПЦ относно възможността името на майка Мария да бъде въведено сред светците. Вероятно обаче този животрептящ въпрос трябва да бъде отправен към Синодалната комисия по канонизацията на светците. Самата аз изцяло поддържам тази инициатива. Надявам се, че мъченичеството на майка Мария, нейното народно почитание, световната известност и доброжелателното отношение на Църквата ще доведат до положителното решение на този въпрос.

- И последен въпрос, Ксения. Кажете как се усеща днес именно народното почитане на монахиня Мария?

То расте. А 2016 бе особена година в това отношение. На 31 март миналата година в Париж се състоя тържествена церемония по откриването на улица на името на майка Мария (Скобцова). Църквата „Пресвета Богородица”, която от голяма конюшня на ул. „Лурмел” е била претворена от нея в Божи дом, повече не съществува, тъй като старите сгради в този квартал са съборени и на техните места са построени нови. Улицата обаче, наречена с нейното име, се намира в близост до мястото, в нейния роден квартал, където са живели множество руски емигранти, бягащи от революцията в Русия и Гражданската война. (Предложението да се даде името на тази героична руска монахиня на парижка улица дойде от заместник-кмета на 15 окръг по въпросите на културното наследство и новите технологии Жислен Фонладос, а кметският Общински съвет единодушно гласува за това решение.) След това: през пролетта на 2016 г. в храма „Преп. Серафим Саровски” на ул. „Лекурб” беше проведена конференция, посветена на нейното творчество и на монашеското ѝ служение. В този православен парижки храм, една от главните светини на който е иконата на отец Серафим с частица от неговите мощи, се получи своеобразен музей на произведения на майка Мария. Негови експонати станаха нейни икони, везба, църковни одежди… Към деня на раждането на майка Мария, който се отбелязва на 20 декември, на знаменитото френско гробище Сен Женевиев дьо Буа, където почиват и близките на монахиня Мария (включително и нейната майка София Борисовна, която доживя до 100 години), през миналата година бяха реставрирани кръст, надгробна плоча и паметни дъски с надписи, а също така беше поставена и иконата на Божията майка „Умиление”, нарисувана от монахиня Мария. Молитвите към преподобномъченицата, допълнени от малки дела, укрепват и съединяват най-различни хора. Нейното име е все повече на устите на хората, тя става все по-нужна на хората, а такава е и забележителната вкоренена традиция, обединяваща православните на Запад и в Русия.

… Ще дойде ден, когато, в безбрежността на световете,
на стихията докрай преодолели разрушението,
Твореца да възпеем ще се изправим ние от гробовете,
изпълнили заповедта и възкресението.

Така е написала монахиня Мария (Скобцова), немного време преди своята гибел в концентрационния лагер Равенсбрюк. Тя загива в дните на светата Четиридесетница, в навечерието на Пасха, когато, в надеждата поради Христовото Възкресение, се обновява и оживотворява целият прекрасен Божи свят. И още нещо: Елисавета Юриевна (в своя първи брак тя е Кузмина-Караваева, а във втория – Скобцова) е постригана в монашество от един от най-изтъкнатите църковни дейци на Двадесетия век – Западноевропейският митрополит Евлогий (Георгиевски), който е добре известен на руснаците от своята книга Пътят на моя живот.[7] С името Мария той я нарича в чест на преп. Мария Египетска. До нас са достигнали следните думи на владиката, изречени малко след това забележително събитие: „Ето, майка Мария бе постригана за монахиня и оттогава цялата свети”.

Интервюто взе: Нина Ставицкая

Илюстрациите към текста са предоставени от архива на Ксения Кривошеина

Превод: Борис Маринов

* Кривошеина, К. „… И всё готова отдать, и любыми муками заплатить за этот Отчий дом моей вечности…” – В: Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви (бел. прев.).