Кратък летопис на живота на майка Мария

1891

8 (21) декември. В Рига на заместник прокурора Юрий Дмитриевич Пиленко (1857-1906) и неговата съпруга София Борисовна (по баща Делоне; 1863-1962) се ражда дъщеря Елисавета.

27 декември.[1] В един от страничните олтари, посветен на Рождество Богородично, на Рижския православен катедрален храм „Рождество Христово” е кръстена Елисавета Ю. Пиленко. Нейни възприемници са дядо ѝ – Дмитрий Василиевич Пиленко, и вуйната на майка ѝ – Елисавета Александровна Яфимович.

1893

27 октомври. В семейството на Юрий Дмитриевич и София Борисовна Пиленко се ражда син – Дмитрий, брат на Елисавета, кръстен отново в храма „Рождество Христово”, на 14 ноември с. г.

1895

20 февруари. В Анапа умира бабата на Елисавета и майка на нейния баща, Надежда Иваницкая Пиленко.

7 март. В Анапа умира дядото на Елисавета и неин кръстник, генералът-лейтенант в оставка Д. В. Пиленко.

Юни. Наследили дворянските владения, семейство Пиленко, заедно с децата си, се преместват от Рига в Анапа.

1897

Януари (?). В дома на кръстницата си Елисавета Яфимович Елисавета се запознава с [обер-прокурора на Св. Синод] Константин Петрович Победоносцев, който задълго (до лятото на 1906 г.) ще стане нейният „приятел от детинството”. За което тя и ще напише в своите спомени.[2]

1899

21 декември. Юрий Д. Пиленко е определен за „почетен надзорник” на Анапското градско трикласно училище. На тази длъжност той остава до своята кончина.

1900

8 септември. Юрий Д. Пиленко е избран за началник на градското управление на Анапа – за срок от 4 години.

1902

15 октомври. В Анапа е осветен храм на името на св. пророк Осия и мъченик Андрей Критски, чийто основи са положени в 1899 г. от дядото на Елисавета.

1903

Август (?). Елисавета полага проверовъчни изпити в Новоросийската гимназия; тя се обучава у дома, тъй като в Анапа все още няма гимназия.

1905

7 май. Юрий Д. Пиленко е назначен като директор на Императорската „Никитска ботаническа градина” и Никитското училище по градинарство и винарство. В длъжност встъпва на 14 май.

Август. Елисавета Пиленко е определена да се обучава в 4 клас на ялтенската женска гимназия, а брат ѝ Дмитрий – във 2 клас на ялтенската Александровска гимназия.

17 октомври. Подписан е манифест на имп. Николай II – „За усъвършенстването на държавния порядък”. В кримските вестници текстът е публикуван на 20 и 21 с. м.: „Русия встъпи на пътя на обновлението, законността и правото”. В знак на протест срещу тази „конституция”, провъзгласяваща свобода на съвестта, на 18 октомври с. г. Константин П. Победоносцев подава оставка от поста на обер-прокурора на Св. Синод. В същия ден в ялтенските гимназии са обявени стачни действия на обучаващите се.

29 декември. Назначеният за този ден празник на новогодишната елха за учениците от ялтенската женска гимназия е отложен „за неопределено време”.

1906

6-7 февруари. В Никита и в Массандра[3] са арестувани 22 души – учители, ученици и работници. Скоро те са освободени.

10 март. Ю. Пиленко е уволнен от длъжността директор на Никитска ботаническа градина и е причислен към Главното управление по земеустройство и земеделие.

Средата на май. Елисавета Пиленко завършва 4 клас на ялтенската женска гимназия с награда 2 степен. Юрий Пиленко подава молба за нейното и на Дмитрий зачисляване в гимназии в Петербург.

16 юли. В Градската дума на Анапа се състоят избори. Сред кандидатите за „кмет” е и Юрий Д. Пиленко. За градоначалник е избран В. И. Пиленко – вуйчо на Елисавета.

17 юли. В Анапа бащата на Елисавета Пиленко скоропостижно умира.

17 август. В Петербург умира кръстницата на Елисавета, Елисавета А. Яфимович.

Август. Заедно с децата си Елисавета и Дмитрий, София Б. Пиленко се премества да живее в Петербург.

Края на август. В Петербург Елисавета Пиленко постъпва в 5 клас на гимназията на Л. С. Таганцева.

1908

Втората половина на януари. На една от вечерите за съвременна поезия за първи път Елисавета Пиленко вижда на сцената Александър Блок.

Края на януари – началото на февруари. В Таганцевата гимназия е създаден нелегален кръжок за изучаване на марксизма, в който се присъединява и Елисавета. Гимназистките се събират в дома на съученичката си Ю. Ейгер (ул. „Пантелеймоновская” 19, д. 21).

8-12 февруари. В един от тези дни Елисавета пристига в дома на Александър Блок на ул. „Галерная” 41. Седмица по-късно тя получава от поета писмо, в което е вложено и стихотворението „Когато сте на моя път…”.[4]

Края на август. Елисавета се премества в гимназията на Мария Н. Стоюнина (в 7 клас на обучението).

1909

6 април – 16 май. Елисавета полага зрелостни изпити в Стоюнинската гимназия. По всички предмети, освен алгебра, тя получава петица.[5]

8 юли. Подава молба за зачисляване към Юридическия факултет на Бестужевските курсове.

9 юли. Подава нова молба за зачисляване в Историко-филологическия факултет на Бестужевските курсове. Известена е за зачисляването си на 30 август.

9 октомври. С решение на педагогическия съвет на Стоюнинската гимназия на Е. Ю. Пиленко е издаден атестат за завършването на 7 клас със сребърен медал. Атестатът е бил подписан още на 25 октомври и предаден в Бестужевските курсове.

1910

19 февруари. Елисавета Ю. Пиленко се венчава с Дмитрий В. Кузмин-Караваев. Венчанието се извършва в храм „Рождество Богородично” при петербургската гимназия на имп. Александър I,[6] която е завършил нейният жених – син на известен професор-правовед и далечен родственик на поета Николай С. Гумильов.

14 декември. На вечер в памет на Владимир Соловьов в Тенишевското училище Е. Ю. Кузмина-Караваева за втори път (вече официално) се запознава с Александър Блок. Това е и началото на нейното сближаване с литературните и художествените кръгове, на първите изложби. На следващия ден, заедно с мъжа си, обядват в дома на Блок.

1911

Лятото. Е. Кузмина-Караваева прекарва в имението на мъжа си в село Борисково, Бежецка околия, Тверска губерния, където на 15 юни Николай С. Гумильов представя на съседите си своята съпруга Анна Ахматова. Елисавета се занимава с живопис, общува с Н. С. Гумильов, с А. А. Ахматова и бъдещия театрален художник и братовчед на мъжа ѝ Д. Д. Бушен.

1 септември. Елисавета Юриевна официално напуска Бестужевските курсове, без да ги завърши (да получи диплома).

20 октомври. Откриване на „Цеха на поетите”, под ръководството на Н. Гумильов и С. Городецки. Д. В. Кузмин-Караваев става „адвокат” на „Цеха”, а Е. Кузмина-Караваева – активна участничка в неговата работа.

7 ноември. На „Кулата” на Вячеслав Иванов се състои първото четене на стихове на Елисавета Юриевна Кузмина-Караваева, на което присъства и Александър Блок.

10 ноември. Трето заседание на „Цеха на поетите” в дома на майката на Е. Кузмина-Караваева (ул. „Московская”, 4). На това събрание сред членовете на „Цеха” е приет М. Лозински.

10 декември. В ресторант „Виена” група поети (Осип Манделщам, Василий Гипиус, Владимир Пяст), сред които и Е. Кузмина-Караваева, задочно избират А. Блок за „крал на руските поети”, за което му съобщават с картичка-диплома със стихове. В същия ден в дома на Кузмини-Караваеви се състои поредното заседание на „Цеха на поетите”.

26 декември. В Петербург е открита третата изложба на художественото обединение „Съюз на младежта”. На тази изложба Елисавета Юриевна представя картината „Змей Горянин”. В експозицията участват още Н. Гончарова, М. Ларионов, К. Малевич и други представители на руския авангард.

1912

Януари. Елисавета Юриевна продължава да се занимава с живопис.

21 януари – февруари. В Петербург гостува Андрей Бели, от когото всички тогава „се прехласват”. Възможни срещи на Е. Кузмина-Караваева с Бели – при В. И. Иванов, Е. В. Аничков, А. А. Блок…

Март. Публикуван е сборникът стихове Скитски чирепи.

10 март. Заседание на „Цеха на поетите” в дома на Кузмини-Караваеви, на което е отбелязана появата на книгите Вечер на Анна Ахматова и Дива порфира на М. Зенкевич.[7]

26 март. Елисавета Юриевна надписва на А. Блок подарък – екземпляр от Скитски чирепи.

29 март. Тя получава задграничен паспорт и скоро след това отпътува към немския курорт Бад-Наухайм.

Края на април. От Германия Елисавета Юриевна изпраща на А. Блок, в Петербург, картичка и писмо.

Лятото (юни?). В Анапа ѝ гостуват Алексей Н. Толстой и София И. Димшиц.

22 юли. В Коктебел, при М. А. Волошин се състои празник под открито небе, в който участват гостуващите там представители на литературата и изкуството: М. Волошин, А. Толстой, Е. Кузмина-Караваева, А. Лентулов и др.

24 юли. Елисавета Юриевна се прехвърля от Коктебел в Теодосия,[8] при леля си Олга Дмитриевна Щастливцева (сестра на нейния баща)

7 ноември. Членовете на „Цеха на поетите” четат свои стихове в редакцията на сп. Аполон. По-късно Елисавета Кузмина-Караваева разказва за разбора на това събиране на стихотворенията на Анна Ахматова.

19 декември. Присъства на вечер на акмеистите в артистичното кабаре „Бездомното куче”, където съпругът ѝ произнася приветствие към новото течение.

27 декември. М. Лозински съобщава на поета С. Граал-Арелски, че „утре, в петък”, при него ще се състои „полуцехово” събиране в чест на пристигащата си в Петербург за празниците Елисавета Юриевна.

28 декември. Събрание на участниците в сп. Гиперборей, посветено на пристигналата в столицата за Рождество Елисавета Кузмина-Караваева.

1913

Март-април. Елисавета Юриевна оставя мъжа си и заминава от Петербург в Анапа. За „развода” си съобщава на Александър Блок с писмо от ноември с. г.

18 октомври. В Москва Елисавета ражда своята извънбрачна дъщеря Гаяна. Година по-късно, на 18 октомври 1914 г., Гаяна е кръстена в Анапа.

Краят на ноември. Първо писмо от Москва до Александър Блок и начало на тяхната преписка.

Ноември-декември. Общуване с Вячеслав Иванов, Алексей Толстой, София Димшиц, Кандаурови, Мартирос Сарян, Мария Павловна Кювилие, майката на Михаил Волошин и др.

3 декември. Писмо до поета Борис Александрович Садовски с молба да я запознае с издателство „Алциона”, с цел отпечатването на втората ѝ стихосбирка.

10 декември. Синодът на Руската православна църква взема решение за създаването (от есента на следващата 1914 г.) в Москва – при Скорбяшченския манастир[9] – на висш женски педагогически институт (с разрешение студентките там да приемат монашество преди достигането на установената от закона 40-годишна възраст). Сведенията за това се публикуват в столичните вестници.

26-27 декември. На гости при Вячеслав Иванов, Елисавета спори със своя домакин – това е нейната „борба за Блок”.

1914

19 януари. Елисавета Кузмина-Караваева пише писмо до А. Блок, в което съобщава за решението си да издаде втора книга със свои стихове.

Втората половина на януари. С посредничеството на А. Толстой изпраща на А. Блок от Москва в Петербург отзив за ръкописа на стихосбирката си Дорога.

Началото на февруари. Получава обратно от А. Блок ръкописа на Дорога, придружен с бележки. Благодари му в писмо от 15 февруари.

27 февруари. Пише писмо на поета Сергей П. Бобров, в което (според предварителна уговорка) му изпраща няколко стиха. Опитва се да установи контакти с футуристичната група „Центрофуга”.[10]

11 март. Присъства на вечер при майката на М. Волошин.

Началото на май. В Анапа ѝ гостуват А. Толстой и С. Димшиц. Публикуват се нейни стихове в сборника Рукогон. Връщайки се в Коктебел, А. Толстой пише разказа „Четири века”, в който са приведени няколко факта от личния живот на Е. Кузмина-Караваева.

Около 10 юли. Пристига в Коктебел, където прекарва „няколко дни”, но не заварва там нито А. Толстой, нито М. Волошин.

19 юли. Германия обявява война на Русия. Манифестът на Николай II за войната е подписан на 20 юли: „Тук аз тържествено заявявам: няма да сключа мир докато на руска земя остава дори един неприятел”. На 18 август Петербург е преименуван на Петроград.

18 октомври. Кръщение на Гаяна в Анапа – в храма „Св. Онуфрий”.

Около 20-22 октомври. Заедно с майка си и с дъщеря се премества в Петроград.

25 октомври. Посещение при Александър Блок на ул. „Офицерская”, 57. Начало на тяхното близко общуване (октомври-декември).

1915

27 януари. В артистичното кабаре „Бездомното куче” се състои вечер на поетите. В центъра на вниманието е Николай Гумильов, който с Георгиевски кръст на гърди[11] чете свои стихотворения. На вечерта присъства (?) и Елисавета Кузмина-Караваева.

Края на януари – началото на февруари. Заедно с Н. Гумильов, Владимир К. Шилейко, Николай Н. Недоброво, Валериан А. Чудовски и др., в дома на М. Лозински, Елисавета Кузмина-Караваева присъства на четенето на поемата на Анна Ахматова „При самото море”.

Април. Публикувана е повестта Юрали. Към нея е изготвена и серия рисунки. На 19 април А. Блок получава екземпляр с дарствен надпис от автора.

Лятото. В Анапа на Елисавета гостува нейната приятелка от Таганцевата гимнязия А. Афанасиева (Пиянзина).

Есента (?). В дома на В. Иванов в Москва Елисавета Кузмина-Караваева се запознава с Николай Бердяев.

1916

Януари-март. Общение с А. Блок.

10 април. Излиза сборникът ѝ стихове Рут. Нейна е и рисунката на обложката. На 20 април А. Блок получава екземпляр с дарствен надпис от автора.

11 април. Заедно с Е. Я. Ефрон, зълва на Марина Цветаева, гостува на М. Волошин в Петроград.

Лятото (и есента). Живее в Анапа, откъдето пише писма на Александър Блок, който от 26 юли с. г. е на фронта в Беларус. Пише му за своето самотничество. В края на юли за последен път получава от него писмо.

Октомври. Отива от Анапа в Кисловодск, където да „излекува сърцето”, за което в писмо от 27 август с. г. съобщава на Блок, към когото в нея се била появила „екзалтация”.

Средата на ноември. Многобройни пътувания до Новоросийск и Ростов-на-Дон, „по работа”, свързана със заниманията ѝ с винопроизводство. Среща се и с брат си Дмитрий, който след кратък отпуск в Анапа трябва да се завърне на фронта.

22 ноември. В писмо до Блок от Анапа съобщава: „… залоствам имението, купувам мелница и се въртя, въртя се до безкрай”.

Края на годината. Официално оформя развода си с Д. В. Кузмин-Караваев.

1917

Пролетта (март?). Записва се в партията на есерите.[12] В Анапа, начело с Мережко, е създаден Съвет на войнишките и работническите депутати (който през октомври с. г. е разпуснат).

4 май. От Петроград пише последното си писмо до Блок, скоро след което заминава в Анапа.

Май. В Анапа (Джемете) я посещава вторият ѝ братовчед Ю. В. Пиленко, на когото тя се вижда „нещо угрижена, потисната и сякаш изгубена”.

15-17 юни. В Ростов-на-Дон участва като делегат във Всеруския конгрес на лозарите и винопроизводителите.

Юни-юли. В Анапа е избран Граждански комитет, в който тя влиза от партията на есерите, като „една от най-активните жени”.

15 август. В Москва започва работа първият „Всеруски поместен събор” на Руската православна църква, за което по-късно тя пише статията си „За църковния събор от 1917 г.”.

Края на август. Пътува от Анапа до Петроград и до Москва – очевидно по партийна работа. В Анапа се завръща на Рождество Христово (25 декември). Оказва се, че през това време властта в града постепенно е преминала към болшевиките.

1918

4 (17) февруари. Избрана е за заместник на градския кмет[13] на Анапа, отговарящ за „народното здраве и образованието”. В края на същия месец градският кмет Н. И. Морев подава оставка и Елисавета Юриевна автоматично заема неговото място.

6 (19) февруари. В Анапа е провъзгласена съветската власт и е създаден ВРК (военно-революционен комитет), под ръководството на Павел И. Протапов. Настъпва период на местно двувластие: Градската дума и ВРК.[14]

3 март. Градската дума на Анапа, начело с Елисавета Юриевна, взема решението за самоликвидация. Управлението на градското стопанство се запазва от градската управа.

До 10 март. В Анапа е създаден болшевишки Съвет на народните комисари, начело с П. И. Протапов.

Началото на април. Така създаденият Съвет официално закрива Градската управа на Анапа. Съставът на новата управа остава същият, но членовете му започват да се наричат комисари. Елисавета Юриевна заема длъжността народен комисар по здравеопазване и образование.

Средата на април. Участва в губернска конференция на партията на десните есери в Новоросийск, където я избират за делегат на Осмия съвет на партията.

15 април. Завръщане в Анапа. П. И. Протапов и неговият секретар П. И. Разумихин са убити (погребенията са на 19 април).

След 20 април. Отпътуване към Москва по партийна работа.

20-27 май. В Москва заседава Осмият съвет на партията на десните есери, на който Елисавета Юриевна участва като делегат от гр. Новоросийск (Черноморска губерния), с право на съвещателен глас.

Юни-юли. Живее в Москва, където често се среща с А. Толстой, с Иля Еренбург и с поетесата Вера А. Меркуриева.

28 август. Завземане на Анапа от доброволческата армия на ген. Антон И. Деникин. На следващия ден е изпълнено смъртно наказание над поне седмина привърженици на съветската власт.

Средата на октомври – декември. Завръщане в Анапа след половин година „на риск и конспирация”. Арест и затвор в Анапа. Пусната е от съда под гаранция.

11 ноември. Регионалната рада (начело с Лука Бич[15]) провъзгласява Кубанския край на суверенна „самостоятелна държава”, което противоречи на лозунга на А. И. Деникин за „единна и неделима Русия”.

1919

24 февруари. Я. М. Свердлов подписва секретно циркулярно писмо за „провеждане на безпощаден терор към всички казаци въобще”, вземащи „пряко или косвено участие” в борбата със съветската власт.

Февруари. В Москва излиза стихосбирката Пролетен салон на поетите, подготвена от И. Еренбург, където са публикувани четири стихотворения на Елисавета Юриевна.

15 март. В Екатеринодар[16] се състои заседание на регионалния военно-окръжен съд по делото на Елисавета Кузмина-Караваева. Осъдена е на две седмици „тъмничен” арест (първоначално процесът е определен за 11 февруари).

Март. В деникинския вестник Южно утро (Екатеринодар), в броевете от 3 (16), 5 (18) и 6 (19) март са публикувани материали от съдебния процес над нея. Предполага се, че авторът на тези репортажи е сътрудникът на вестника С. Я. Маршак.

24 март. Във вестник Одески лист е публикувано отворено писмо на група писатели в защита на Елисавета Юриевна. Писмото подписват: М. Волошин (автор на текста), А. Толстой, Леонид Гросман, Вера Инбер, Наталия Крандиевская и др.

27 април. В съветския в-к Известия е публикувана дописка за съдебния процес.

Лятото. Елисавета Юриевна се омъжва за кубанския активист Даниил Ермолаевич Скобцов (1885-1969) – министър на земеделието в Кубанското регионално правителство. Венчанието се извършва в Екатеринодар.

20 ноември. След разпиляването от ген. В. Л. Покровски на Кубанската регионална рада (Екатеринодар), която е за отделяне на Кубан от Русия, в самостоятелна република, на 22 ноември за председател на Радата е избран умереният казашки деец Д. Е. Скобцов.

Декември. Възстановена е Законодателната Кубанска рада. За неин председател – на мястото на Д. Е. Скобцов – е избран левият кубанец И. П. Тимошенко.

1920

Началото на януари. Елисавета Ю. Скобцова гледа пиесата на Чехов „Чичо Ваньо”, в обновената ѝ постановка – от средата на декември 1919 г. в Екатеринодар гастролира трупата на Московския художествен театър (МХТ), начело с В. И. Качалов.

17 март. Екатеринодар е превзет от частите на Червената армия. В навечерието на това Кубанското правителство и Радата се евакуират.

23 март. В Анапа и в станѝца[17] Гостагаевская[18] е започнато въстание на „зелените” партизани.[19]

24 март. Петнадесета стрелкова дивизия на Червената армия, влизаща в състава на Първа конна армия, завзема Анапа от белогвардейците и установява съветската власт в града.

26-27 март. Заедно с майка си София и дъщеря си Гаяна, Елисавета Ю. Скобцова се евакуира заедно с бежанския поток от Новоросийск към грузинското пристанище Поти, на италианския кораб „Барон Бек”. По същото време Новоросийск е завзет от Червената армия. Даниил Е. Скобцов се евакуира отделно от семейството си – заедно с кубанското казашко правителство.

Средата на април. В Грузия (Тифлис?) Елисавета Скобцова ражда син – Юрий.

21 април. Братът на Елисавета Юриевна щабс-капитан Д. Ю. Пиленко умира от тиф. Удостоверението за смъртта му е дадено на неговата майка, С. Б. Пиленко, на 16 август 1920 г.

Краят на годината. Сем. Скобцови се събира в Константинопол.

1921

8 април. Указ на патриарх Тихон за назначаването на архиеп. Евлогий (Георгиевски) за управляващ енориите на Руската православна църква в Западна Европа (на 30 януари 1922 г. архиеп. Евлогий е въздигнат в сан митрополит).

7 август. В Петербург умира поетът Александър Блок.

1922

4 декември. В Сърбия Елисавета Скобцова ражда втората си дъщеря, Анастасия. Тя е кръстена, заедно с брат си Юрий, в Сремски Карловци на 25.11.1923 г. от прот. Василий Виноградов.

1923

Януари. Резиденцията на митр. Евлогий е преместена от Берлин в Париж.

1924

Началото на януари. Сем. Скобцови се премества от Сърбия в Париж. Отначало се заселват във Вилпре, в околностите на града, а след това – в Медон. Елисавета Юриевна се занимава активно с везба. Д. Е. Скобцов работи като таксиметров шофьор. През тази година (под псевдонима Юрий Данилов) Елисавета Юриевна написва редица съчинения – „Последните римляни” („Последние римляне”), „Руска равнина” („Равнина русская”), разказът „Йота” и др.

28 октомври. Между Франция и СССР са установени дипломатически отношения. Над зданието на бившото руско посолство в Париж е вдигнато съветското знаме.

1925

1 март. В Париж е осветен храмът на Сергиевото подворие.

Средата на годината. Открит е и Православният богословски институт „Св. Сергий” (занятията започват през септември с. г.).

20 септември. Открит е „Общоказашкият дом” в Париж. Голяма обществена работа сред казаците-емигранти извършва Д. Е. Скобцов. Дописки за казаците са публикувани в парижката емигрантска преса от Елисавета Скобцова. Цялото семейство боледува от тежък грип.

През тази година под псевдонима Юрий Данилов се появяват произведенията „Как бях градски кмет” („Как я была городским головой”), „Приятел от моето детство” („Друг моего детства”), „Клим Семьонович Баринкин” („Клим Семенович Барынькин”).

1926

7 март. В институт „Пастьор” в Париж дъщерята на Елисавета Скобцова Анастасия умира от менингит.

1927

Датата не е установена. Семейство Скобцови се „разделя”: според договорката на съпрузите дъщерята Гаяна остава с майка си, а синът Юрий – със своя баща.

Датата не е установена. Във Франция започва организиране на възникналото в 1923 г. в Чехия Руско студентско християнско движение (РСХД).

12-18 септември. Пети конгрес на РСХД в Клермон, на който Елисавета Юриевна е избрана за кандидат-член на Съвета на движението. Написва статия за равносметките от неговата работа. На конгреса се запознава с Георги П. Федотов, Борис Г. Старк, Борис В. Плюханов.

В течение на годината. Изнасяне на доклади в Париж и из цяла Франция.

1928

10-16 септември. Участва в работата на Шестия конгрес на РСХД – в околностите на Амиен. На конгреса идва с дъщеря си Гаяна.

Октомври. О. Сергий Булгаков провежда ежеседмични събрания (до януари 1929 г.), посветени на изучаването на въпроса за Света Софѝя, Премъдрост Божия, на които присъстват Елисавета Скобцова, Ю. Рейтлингер (бъдещата сестра Йоана, иконописец) и др.

3 декември. В Париж е осветен храмът „Въведение Богородично”. Денят на празника – 4 декември[20] – става празник и на РСХД. Първият председател на този храм е духовният ръководител на движението о. Сергей Четвериков.

В течение на годината. На различни „платформи” Елисавета Скобцова често изнася свои доклади.

1929-1939

Като представител на РСХД участва в работата на конгресите на движението, често изнася лекции в кръжока по изучаване на Русия, пред семинара за руска религиозна и философска мисъл (ръководен от Н. А. Бердяев), пред различни събрания и вечери, на заседанията на „Православное дело” в Париж и в други градове (предвид краткостта на този Летопис датите и темите на нейните изказвания не се посочват).

1930

24 юни. Московският обновленчески синод на РПЦ (с указ на митрополит Сергий) отстранява митрополит Евлогий от управлението на руските енории в Западна Европа. Започва църковен разкол.

13-19 юли. Седми конгрес на РСХД в Клермон. Доклад на Елисавета Скобцова.

14-20 септември. Осми конгрес в Монфор. Е. Скобцова изнася доклада си „Работа с младежта”. На същия конгрес тя е определена за пътуващ секретар на движението – за провеждане на мисионерска работа извън Париж.

1931

Февруари. На църковен събор в Париж (в присъствие на шестима архиереи и двеста свещеника) е взето решението за отделяне от Московска патриаршия и за преминаване в юрисдикцията на Вселенския (Константинополски) патриарх Фотий II. С „Грамота” от 17 февруари 1931 г. митрополит Евлогий е назначен за екзарх на Вселенския патриарх в Западна Европа.

Началото на март. Във връзка с изтичането на срока на безплатното ѝ погребение, Анастасия Скобцова е препогребана в друг участък на гробището „Баньо”.[21] В съгласие с френските закони Елисавета Скобцова присъства при ексхумацията на дъщеря си и това събитие ускорява решението ѝ да приеме монашеския постриг. По сведения на о. Борис (Старк), който отслужва панихида на гроба на Настя, препогребването е направено пет години след нейната смърт. Следователно то е станало в началото на март 1931 г., когато Елисавета вече е била пътуващ секретар на РСХД.

Средата на март. Пътуване до Ница, заедно с Фондамински. На 17 март среща там с Иван Бунин, Фьодор Степун, Галина Кузнецова. Престой в Кан.

Втората половина на септември. Отдих в женския младежки лагер на брега на океана северно от Бордо. Беседи с момичетата, занимания с бродерия.

1932

Средата на февруари. Пътуване до Ница, заедно с Гаяна. Среща там, на 15 февруари, с Г. Кузнецова и Леонид Ф. Зуров – приятели на Иван Бунин.

7 март. Митрополит Евлогий дава църковен развод на Елисавета Юриевна и Д. Е. Скобцов. Двамата обаче не пожелават и граждански развод, така че юридически (според френските закони) до края на дните си остават съпрузи.

16 март. В храма на Сергиевото подворие при Парижкия православен богословски институт Елисавета Скобцова приема от митрополит Евлогий монашески постриг, като възприема името Мария (в чест на св. Мария Егитепска). След пострига си майка Мария прекарва три денонощия в пълна самота, в килия при храма на подворието.

20 март. Присъства на литературно събрание на парижката младеж.

9 април. На организационно събрание на Съюза на руските безработни в Париж м. Мария е избрана в управлението на съюза.

Края на май – началото на юни. Заедно с Гаяна пътува до Кабриз. На 1 юни – среща с Бунин, Г. Кузнецова и поета Анатоли С. Щейгер.

24-31 юли. В Пюхтицкия девически Успенски манастир (Естония) се състои Вторият конгрес на прибалтийското Студентско християнско движение, в чиято работа, заедно с проф. В. В. Зенковски и о. Сергей Четвериков участва и м. Мария (Скобцова). На 28 юли тя изнася доклад на тема „Религиозното съзнание в душата на руския народ”. В същия този период тя за кратко пътува до Нарва. Един от дните прекарва в село Комаровка (на 7 км от Нарва), на естоно-съветската граница, в спомен за което в кърпа взема със себе си шепа руска земя.

Края на август – първата половина на септември. Пътуване в Латвия (където прекарва две седмици в Рижския Свето-Троицки манастир), Естония и Финландия (във Виборг, на о-в Валаам?).

Преди 20 септември. Подписва контракт за аренда на дома (в Париж, ул. „Вилла де Сакс” 9) за общежитие за самотни жени. Началния капитал за арендата ѝ е предоставен от митр. Евлогий.

24-26 септември. Пред конгрес в Париж, посветен на проблемите на православната култура, м. Мария разказва за впечатленията си от пътуването в Прибалтика.

27 ноември. В Париж, на бул. „Монпарнас” № 10 – открито събрание на Религиозно-философското общество, посветено на „Причините за световното безбожно движение”. Доклади на Н. Бердяев и отец С. Булгаков. В работата на събранието участва и м. Мария. Тук В. А. Зайцева я запознава с писателя и критика Константин В. Мочулски.

10 декември. На „Вилла де Сакс” м. Мария организира концерт, преди началото на който двамата с о. Лев (Жиле) изнасят „речи”. Събраните от концерта средства отиват за заплащане на арендата на дома.

11 декември. Неделно събрание на РСХД и беседи на тема „Християнство и терор”. Всъпително слово на м. Мария. Беседи с Мочулски, в които тя казва, че желае да създаде „нова форма на монашество – в света, нов тип общежитие, полуманастир, полубратство. Ние сме изхвърлени в емиграция, висим в пустота”.

26 декември. Доклад на тема „Църковното служение в света” пред конгрес на РСХД.

1933

21 януари. На „Вилла де Сакс” 9, при майка Мария се провежда конгрес на Лигата за православна култура. Доклад чете Константин Мочулски. На конгреса присъства и митр. Евлогий.

22 януари. В храма на „Вилла де Сакс” литургия отслужва о. Сергий Булгаков. „Отец Сергий е моят духовен отец – задължена съм му за всичко. Сто години по-късно той ще бъде почитан като отец на Църквата” – казва тя на Мочулски.

Преди 24 септември. На Осмия общ конгрес на РСХД м. Мария е избрана за секретар на централния секретариат на Движението по социалната и мисионерска работа.

8 ноември. Откриване на богословските (мисионерски) курсове на „Вилла де Сакс” за изучаване на Св. Писание, църковна история, литургика, апологетика, догматическо богословие. Курсовете започват с 56 слушатели. Встъпителна лекция на о. С. Булгаков. На тези курсове м. Мария чете лекции на различни теми.

Ноември. (из дневниците на К. В. Мочулски) Париж, пролетта: „Късно вечерта с м. Мария отиваме при инвалидите през Еспланд до Сена. Топла вечер. Майка Мария казва: Когато бях момиче веднъж аз избягах от дома и дълго, до късно през нощта бродих над морето. При нас, в Анапа, са високи склонове, гъста трева, надолу скали и вятър. И досега аз повече от всичко обичам вятъра… След това пък дойдоха Петербург, тъмните зимни дни, гимназията, тъгата. Писах стихове и мечтаех за смъртта”.

23 декември. Ф. Т. Пянов организира Православен конгрес на руските работници във фабричното селище Кнютанж. Сред докладчиците са Ф. Т. Пянов, В. Н. Илин, о. Виктор Юриев, К. Мочулски и м. Мария. Това селище тя нарича „моето паство”.

1934

Август. Майка Мария наема дома на ул. „Лурмел” 77. Към 8 септември пансионът ѝ вече се премества на новото място. Устройване на храма в гаража – икони, иконостас, бродерии.

24 август. В Париж умира о. Александър Елчанинов – единомишленик и съратник на м. Мария в РСХД. Няколко дни по-късно тя присъства на погребението му в Медон, а в 1935 г., в сборник, посветен на неговата памет, публикува две статии за него.

14 ноември. Първи храмов празник на „Лурмел” (на храма „Покров Богородичен”). В този ден м. Мария, заедно с Ф. Пянов и К. Мочулски, провеждат съвещание, посветено на организирането на „християнско-социалната работа”.

25 ноември. М. Мария посещава Бердяеви в Кламар, където се среща със съпрузите Федотови и други представители на църковната общественост.

1935

3 януари. Изнася реч пред събрание, посветено на паметта на о. А. Елчанинов.

17 февруари. На гости у Бердяеви. Заедно с м. Мария са съпрузите Федотови, К. Мочулски, съпругата на Иля И. Фондамински и др.

Май (?). М. Мария пристига за две седмици в гр. Рига, където посещава девическия Свето-Троицки манастир и споделя плана си за създаването на християнско-социално общество на бъдещето – „Православно дело”.

27 май. Заседание на Централния секретариат на РСХД в Париж, на което м. Мария разказва за пътуването си в Латвия.

1-4 юни. Заседание на разширения Съвет на РСХД в Буаси (околностите на Париж). На 1 юни м. Мария чете доклад за живота на младежта в Прибалтика. В работата на този съвет вземат участие и митр. Евлогий и о. С. Булгаков.

8-10 юни. Участва в работата на поредния конгрес на РСХД в Буаси.

21-25 юни. В Париж работи първият Международен конгрес на писателите в защита на културата. В качеството на делегат от СССР на конгреса присъства А. Н. Толстой. Той се среща с м. Мария и я уговаря да пусне с него в Ленинград дъщеря си Гаяна.

30 юни. В Сергиевото подворие се провежда Ден на руската църковна култура, пред който м. Мария чете доклада си „Православното служение в света”.

16 май – 21 юли. В Париж, в Пти-Пале върви изложба на италианско изкуство „От Чимабуе до Тиеполо”. М. Мария я посещава малко преди закриването ѝ.

22 юли. Гаяна пристига заедно с А. Толстой в Ленинград и заживява в семейството му, в Детско Село (днес гр. Пушкин).

27 септември. На ул. „Лурмел” 77 се провежда тържественото заседание, на което е основано обединението „Православно дело” и е приет неговият устав. Основатели са: м. Мария, Н. Бердяев, Г. Федотов, К. Мочулски. За председател е избрана м. Мария, за зам.-председател – К. Мочулски, а за секретар – Ф. Пянов. Новото обединение е благословено от своя почетен председател митр. Евлогий, който на откриването казва: „Помагайте на малките братя. Нека ви пази Господ. Над вас е Покровът на Пресвета Богородица”. Това е общество, което е независимо от църковната йерархия – благотворителна и културно-просветна организация. В следващите две-три години обществото провежда множество срещи и събрания на ул. „Лурмел” 77, при активното участие на м. Мария по различни християнско-социални проблеми.

Есента. Заедно с о. Михаил Чертков и Ф. Т. Пянов, майка Мария взема под аренда помещението на „Дома за отдих” за възстановяващи се от туберкулоза в Нуази-льо-Гран. Тържественото откриване, на което присъства митр. Евлогий, се състои през май 1936 г. В този санаториум през 1942 г. умира поетът К. Балмонт, а през 1962 г – и престарялата майка на м. Мария, С. Б. Пиленко. Там доживява дните си и Д. Е. Скобцов.

Краят на годината. Гаяна се премества в Москва.

1936

19 март. С тази дата е надписано писмо от Гаяна, в което тя съобщава за работата си в архитектурно ателие над проект за туберкулозен санаториум в Кавказ.

Март. Монашеско събрание под председателството на митр. Евлогий, пред което м. Мария изнася доклада си „Настоящето и бъдещето на Църквата”.

Около 12 април. Гаяна звъни от Москва в Париж, за да поздрави майка си, баба си и своя брат за Пасха (в тази година Христовото Възкресение се отбелязва на 12 април).

Август. Заедно с Ф. Т. Пянов, м. Мария изготвя обръщение на митрополит Евлогий към министъра на здравеопазването на Франция относно обслужването на туберкулозно болните руснаци във френските болници. На 13 януари 1937 г. е подписан декрет, който приравнява правата на емигрантите с тези на френското население.

30 август. В Москва скоропостижно умира Гаяна. Причината за смъртта ѝ не е ясна. По други данни смъртта ѝ настъпва на 30 юли. К. В. Мочулски пише: „В юли 1936 г. майка Мария получава от Русия известие за смъртта на дъщеря си Гаяна. Помня огромните ѝ сиви очи, нейните пепеляви коси, прелестната ѝ усмивка. Никога не бях виждал толкова вдъхновена и стопена майка”.

Втората половина на септември. Майка Мария получава писмо от съпруга на Гаяна Георги Мелия за нейната кончина и за погребението ѝ, със схема на разположението на нейния гроб на Преображенското гробище в Москва.

Есента. С помощта на Ф. Пянов, м. Мария открива евтино общежитие в богаташка къща на ул. „Франсоа Жерар” 43 (Шестнадесети окръг на Париж), което става филиал на централното общежитие на „Лурмел”. Пътувания из Франция, посещения в домове за умствено изостанали и военни болници. Лекции, кръжоци, доклади в различни енории.

1 октомври. М. Мария е избрана за член на Съвета на РСХД (където е кандидат-член от септември 1927 г.). Пише статията си „Мистиката на човекообщението”. На Мочулски тя казва: „Това е темата на моя живот”.

Октомври. Назначаване на архим. Киприан (Керн) за председател на Покровския храм на „Лурмел” 77. Отношенията на м. Мария с него не се нареждат. С резолюция на митр. Евлогий отец Киприан е освободен на 14 септември 1939 г.

1937

11 февруари. В храма на „Лурмел” 77 е отслужена панихида за А. С. Пушкин. Пее хорът на Ф. С. Патаржински.

28 февруари. Пети духовен конгрес на обединението на руснаците в Клиши, РСХД и „Православно дело”. Свои доклади върху темата на конгреса „Нашата отговорност пред Църквата и семейството” четат м. Мария, Ф. Пянов, К. Мочулски и др.

Пролетта. В Берлин е отпечатана книгата на м. Мария Стихове.

16-19 юни. М. Мария участва в съвещание на църковно-обществените организации в Буаси, където чете доклад в качеството си на председател на „Православно дело”. В него тя се бунтува против „духовния комфорт”, „християнското благополучие” и обредовото благочестие: „По-добре е да истерясваш и да юродстваш, отколкото да отпиваш чаец с просфорка”. К. Мочулски пише: „Тя продължава да се бунтува и да говори, че ще даде дома на други монахини и ще тръгне да скита из Франция”.

12 юли. Панихида за Гаяна.

1938

20 ноември. В религиозно-философската „академия” (ръководена от Н. Бердяев), в помещение на ул. „Лурмел”, се провежда открито събрание на тема: „Християнският свят и расизмът”. Сред говорилите е и м. Мария с доклада „Руската мисъл и расизмът”. В кръжока на Фондамински тя казва, че предчувства „нечувана катастрофа; с културата е свършено. Навлизаме в есхатологичните времена”.

Първата половина на декември. По поръчение от „Православно дело”, в продължила пет дни командировка тя посещава няколко психиатрични лечебници в Париж и извън града. Януари 1939 г. излизат статиите ѝ отчети от тази командировка. На Мочулски тя се оплаква: „Изпитвам безкрайна умора. В ръцете ми няма никаква сила. Настроението ми е абсолютно мрачно”.

1939

Из мемоарите на К. Мочулски: „Стаята, в която живее майка Мария на „Лурмел”, е под стълбата – между кухнята и антрето. В нея има неголяма маса, затрупана от книги, ръкописи, писма, сметки и всевъзможни, най-неочаквани предмети, кошница с макари с разноцветна вълнена прежда, а в ъгъла – тъмна икона. На стената над дивана – голям портрет на Гаяна. Рафтове с книги, старо кресло върху подаваща се изтривалка. Стаята не се отоплява. Вратата ѝ винаги е отворена…”.

Януари – юли. В „съюз” с Бердяев, м. Мария активно поддържа Георги П. Федотов в неговия конфликт с Богословския институт и митр. Евлогий по въпроса за свободата на съвестта и на мисълта.

14 май. Заедно с Мочулски, Пянов и Фондамински, м. Мария гостува на Бердяев, на неговите неделни вечери. Същото и на: 29 май, 24 септември, 10 октомври, 5 ноември, 31 декември, 4 февруари 1940 г.

29 май. Събрание при Бердяев по повод „делото Федотов”. М. Мария не се решава „да тръгне към разрив с йерархията”.

8 август. Вечер при Бердяеви и разговор върху „разкриването на злото” (по романа на Юисманс[22] Бездна). За себе си съпругата на Бердяев отбелязва „главното (много рядко) качество” на м. Мария – нейната простота.

2 септември. Във Франция е обявена всеобща мобилизация. Заедно с това вървят и масови арести на „нежелани чужденци”, включително и руски емигранти, съчувстващи на Хитлер. На 3 септември Франция обявява война на фашистка Германия.

24 септември. Предвид започващата война на „Лурмел” 77 се провежда събрание на „Православно дело” с беседа на тема: „Пред лицето на новите изпитания”. Встъпително слово на м. Мария.

10 октомври. В лурмелския храм „Покров Богородичен” е назначен нов председател – о. Димитрий Клепинин.

5 ноември. Събрание при Бердяеви. Николай Бердяев чете доклад на тема: „Войната и есхатологията”. В обсъжданията вземат участие проф. Н. Алексеев, Г. Федотов и майка Мария.

31 декември. М. Мария посреща 1940 г. в сем. Федотови. В полунощ Георги Федотов произнася думи на пожелания. След него, без оптимизъм, говори м. Мария. По думите на В. С. Яновски това посрещане на Новата година „повече приличаше на погребение”.

1940

21 февруари. В дома на Бердяеви се събират Г. Федотов, И. Фондамински и м. Мария. На събирането се обсъжда предложението от френска страна за написването на цикъл от статии, в които да бъде „изявен истинският образ на Русия, който е бил изопачен от болшевизма”.

4 февруари. Събрание при Бердяеви. Присъстват м. Мария, Фондамински, френски и немски философи. Тема на беседата е духовният смисъл на случващите се в съвремието събития. Присъствалите се обединяват около необходимостта от духовно обединение на силите за борба със злото.

Пролетта. Като член на „Комитета за помощ на душевноболните руснаци” майка Мария посещава седемнадесет на брой учреждения, с цел завръщането на здравите хора към нормален живот.

28 април. Тържествено отпразнуване на Пасха в храма на „Лурмел” 77. Служи отец Д. Клепинин – в ново облачение, ушито от м. Мария, „от тънка бяла коприна и с никакви украшения. Само на фелона с пурпурна коприна е вшита монограмата „Иисус Христос – Алфа и Омега”. Градът е потънал в мрак, през нощта вият сирени. Лития с хоругви и икони пресича тъмния двор и се спира пред вратите на дома. Отец Димитрий не ходи, а прелита из залата. Бялото му, леко облачение се издига нагоре, подобно на криле. Той „се весели в Господа” – Христос воскресе! А зад тънките стени на убогата църква-гараж е мракът на страшната пролет на 1940 година…” (К. Мочулски).

10-12 май. Немците нахлуват в Белгия и Холандия. Край на периода на „странната война” във Франция. Вечерно събрание при Бердяеви, на което присъстват дванадесет души от Париж, включително и м. Мария. По думите на Федотов, домът на Бердяеви – „това е главният щаб”. През нощта – силен артилерийски обстрел.

19 и 21 май. При Бердяеви се събират И. Фондамински, Мочулски, м. Мария и др. – „интересна беседа” върху целта и смисъла на случващите се събития. Немците са на два часа път от Париж. На 21 май Пол Рейно обявява по радиото за разгрома на френската армия и превземането от немците на градовете Арас и Амиен.[23] Майка Мария казва: „Не се боя от страданията и обичам смъртта”.

3 юни. Масирана бомбардировка на Париж от немската авиация с много жертви.

12 юни. На Лондонската гара м. Мария съпровожда Юрий, който има намерението да замине заедно с Мочулски, но в последния момент премисля и остава с майка си.

14 юни. Окупиране на Париж от фашистките войски. Благотворителната столова на ул. „Лурмел” е обявена за обществена.

22 юни. На станция Ретонд в Компиенската гора е подписано „примирие” между Франция и Германия. На 24 юни е подписано аналогично „примирие” с Италия. И двата договора влизат в сила на 25 юни; така две трети от територията на Северна Франция се оказват под немска окупация.

Лятото. Американският Еврейски работен комитет подготвя списък с лица, които могат да получат виза за заминаване в САЩ. В списъка са включени също и Г. Федотов, Н. Бердяев, И. Фондамински и м. Мария. Всички освен Федотов остават във Франция. М. Мария твърди, че едва сега за нея започва истинската ѝ работа – при това не само между руснаците, но и сред французите и даже сред немците.

Краят на лятото. На ул. „Лурмел” 77, при своята столова, м. Мария открива лавка, специално за продажба на евтини продукти от първа необходимост.

20 септември. Във връзка със засилването на нападенията на немците над Англия (и масираното бомбардиране на Лондон от 7 септември) майка Мария моли Мочулски да запише следното нейно предсказание: „Германия загуби войната”.

26-30 септември. В Париж хитлеристите извършват погром над руската обществена Тургеневска библиотека. По молба на Иван А. Бунин, в края на 1941 г. Б. К. Зайцев и Н. Берберова преместват неговия архив (девет куфара) от тази библиотека в общежитието на „Лурмел” 77. Там архивът се запазва и Бунин го получава обратно на 1 май 1945 г.

15 декември. В Париж е отпечатан първият брой на нелегалния вестник Съпротива (Résistance), издаван от Б. Вилде и неговата група.

1941

Март. На литературна вечер в столовата на м. Мария на ул. „Лурмел” Н. Берберова чете „Възкресението на Моцарт”. Присъстват около сто човека (пълна зала).

Арестуван е Б. В. Вилде – ръководител на нелегалната група „Музей на човека”.

Юни. След нападението на Германия над СССР, в утрото на 22 юни в Париж повече от хиляда руски емигранти са арестувани и поместени в Компиенския лагер. Сред тях и И. Фондамински, Ф. Пянов, Алперин, И. Кривошеин. На „Лурмел” м. Мария организира „фабрика за пратки”, за изпращане на затворените в Компиен. И казва: „Не се страхувам за Русия. Аз знам, че тя ще победи. Ще настъпи ден, когато от радиото ние ще разберем, че съветската авиация е унищожила Берлин. След това ще настъпи „руският период” от историята. Русия ще се разпространи от Ледовития чак до Индийския океан. На Русия ѝ предстои велико бъдеще. Но какъв само океан от кръв” (из мемоарите на К. Мочулски).

Началото на август. Среща на майка Мария с Игор Александрович Кривошеин след неговото освобождаване. Игор Александрович обещава помощ за „Православно дело”, а майка Мария му дава съгласие за съвместна работа със Съпротивата. По този начин се установяват връзките между „Лурмел” и Съпротивата.

1942

23 февруари. В Париж са разстреляни двама от руските участници в Съпротивата, с които сътрудничат Кривошеин и м. Мария: Б. Вилде и А. Левицки.

25 май. Майка Мария завършва автобиографичната си поема „Духов ден”.

7 юни. Във Франция влиза в сила указ на хитлеровата канцелария от 4 март относно необходимостта всички евреи да носят жълтата „звезда на Давид”. В същия ден м. Мария пише стихотворението „Два триъгълника – звезда…”, разпространено в преписи.

15-16 юни. Масови арести на евреи в Париж; изолирани са на зимния колодрум. М. Мария прониква на колодрума и прекарва там три дни. Успява да организира бягството на четири деца в кофи за боклук. „Лурмел” е препълнен – хора спят в пристройката, в сарая, на пода в залата.

31 август. Фашистките войски окупират Анапа. Градът е освободен от Червената армия на 22 септември 1943 г.

Втората половина на годината. М. Мария пише пиесата-мистерия „Войници”.

11 ноември. Окупация от немците на южна Франция, така че цялата територия на страната се оказва във власттта на Хитлер.

19 ноември. В Освиенцим загива приятелят на м. Мария И. Фондамински – един от редакторите на сп. Съвременни записки.

1943

2 февруари. Завършек на разгрома на немците при Сталинград. В Германия е обявен тридневен траур.

7 февруари. Майка Мария отива за едно денонощие на отдих при Д. Е. Скобцов във Фелярд (край Париж).

8 февруари. Обиск на „Лурмел” и разгром на „Православно дело” от гестаповците. Арестуван е Юрий Скобцов. За случилото се са известени м. Мария и Ф. Т. Пянов, който предупреждава криещите се от гестапо в Нуази.

9 февруари. Завръщане на м. Мария в Париж. Двамата с о. Димитрий Клепинин са арестувани от гестапо и затворени в препращателния затвор – форт Роменвил.

9 февруари – 26 април. Тези дни м. Мария прекарва затворена в Роменвил, заедно със сина си. На 25 април, заедно с други вярващи, там отпразнуват Пасха. В нейно писмо от 1 март четем: „Четиримата сме заедно. Намирам се в голяма зала с 34 човека. Два пъти на ден се разхождаме, почиваме си и имаме много свободно време. В сравнение с нас вие сте по-нещастни. Надявам се, че това няма да продължи дълго”.

26 февруари. Юрий Скобцов, о. Димитрий Клепинин и Ф. Пянов са преместени от Роменвил в Компиен.

26 април. Заедно с група други затворнички, м. Мария е преместена от Роменвил в Компиен. В този ден от каросерията на камиона тя за последен път вижда Д. Е. Скобцов. В Компиен затворничките прекарват една нощ, а м. Мария успява случайно да се срещне със сина си: „… тя беше в забележително състояние на духа”.

27 април. С курс № 19000, заедно с още 213 арестувани, тя е изпратена от Компиен в женския концлагер Равенсбрюк.

29 април. М. Мария пристига в Равенсбрюк и прекарва два месеца в карантина.

16 декември. Юрий Скобцов и о. Димитрий Клепинин са преместени от Компиен в Бухенвалд. На 25 януари 1944 г. те са изпратени в Дору (на 40 км от основния лагер).

1944

28 януари. С. Б. Пиленко получава декемврийска (от 1943 г.) картичка от дъщеря си, от Равенсбрюк, в която м. Мария пише: „Аз съм силна и крепка…”, но в края на писмото се чете и фразата „съвсем остарях”.

6-8 февруари. В концлагера Дора („филиал” на Бухенвалд) от обща фурункулоза на 6 февруари умира затворник № 38.893 – Юрий Скобцов. Два дни по-късно, на 8 февруари от плеврит умира о. Димитрий Клепинин.

16 април. За отбелязването на празника на православната Пасха м. Мария украсява прозорците на бараката си с художествени изрезки от хартия. Рискът е огромен, тъй като всички видове празници, включително и религиозните, са забранени в лагера.

6 юни. Извършен е десантътът на съюзниците в Нормандия и е открит втори фронт срещу Германия. Върху лагерната си забрадка м. Мария работи над бродерия, посветена на това събитие.

12 юни. Заради съпротивителната си дейност в Париж е арестуван И. А. Кривошеин – разпитите и изтезанията му продължават до 24 юни, с прекъсване на 19 юни – неделя. На първия ден му е казано, че ще бъде разстрелян, но след това го изпращат в Бухенвалд, след което е преместен в Дахау, където оцелява и пролетта на 1945 г. е освободен, заедно с останалите затворници, от съюзническите войски.

19-25 август. Антифашистко въстание в Париж и освобождаването му от немските окупатори. На 30 август де Гол обявява създаването в града на Временно правителство. В септември съюзените войски освобождават практически цялата територия на Франция.

1945

10 януари. Слабеещата и боледуваща м. Мария е преместена в Югендлагер (на 1 км от Равенсбрюк).

3 март. Останалите живи затворници, включително м. Мария, са върнати обратно в Равенсбрюк.

30 март. След „селекция” изнурената м. Мария е изпратена отново в Югендлагер.

31 март. Затворник № 19263 – м. Мария (Скобцова) – е умъртвена в газовата камера на Равенсбрюк.[24]

*   *   *

1965

В гр. Иври-сюр-Сен, Франция, е отворен музей на националното Съпротивително движение. През май 1985 г. музеят е преместен в Шампини-сюр-Марн. В този музей има и неголям отдел посветен на м. Мария. По-късно за съхранение тук е предаден и нейният съветски орден.

1985

Февруари. За спасяването на много евреи в годините на Втората световна война, на м. Мария в Израел е присвоено званието „Праведник на мира”.

7 май. За мъжеството и храбростта, проявени в антифашистката борба във Франция в годините на Втората световна война с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, Елисавета Кузмина-Караваева посмъртно е наградена с ордена на Отечествената война, II степен.

1987

14 август. Обществото за съхраняване паметта за жертвите на геноцида (холокоста) „Яд ва-Шем” в Йерусалим издава атестат на майка Мария (Скобцова) и отец Димитрий Клепинин за присвояване на званието „Праведник на мира”. На атестата стои цитатът от Библията: „Тям ще дам… място и име… вечно, … което няма да бъде изтребено” (Ис. 56:5). На Алеята на праведниците са посадени мемориални дървета с паметни табели на имената на двамата мъченици.

1988

26 септември. В училището на с. Юровка, в Анапския район на Краснодарския край, с усилията на краеведа Владимир Н. Грехно (1954-2011), е открит музей в памет на майка Мария. В селото са погребани предците на Е. Ю. Пиленко. През 1995 г. музеят получава статут на народен музей.

1990

2 септември. Пред голяма аудитория о. Александър Мен провежда вечер, посветена на м. Мария. По-конкретно той казва: „В цялата религиозна философия на последното столетие никой така вътрешно не е преживял тайната на Голгота, на Гетсиманската нощ, на изкуплението и съпричастността към страданието, като майка Мария”. Седмица по-късно, в ранното неделно утро на 9 септември, на път към храма о. Александър е убит.

1991

21 декември. В чест на стогодишнината от ражденето на м. Мария в Анапа е поставен и осветен мемориален знак. Паметникът е от гранитна плоча с положен върху нея кръст. Появява се по инициатива на сътрудниците в Анапския музей. Върху камъка е издълбан надпис: „Не, Господи, аз пътя си не меря – през каквото ми е определено, през това и ще премина”. Майка Мария.

1997

Обединеният съвет на епископите от Православната и Римокатолическата църква в САЩ (гр. Омаха, щат Небраска) беатифицира м. Мария, причислявайки я към лика на блажените.

1997

14 октомври. В Анапския археологически музей отваря врати мемориалната зала (с постоянна експозиция) „Завръщане в родината”, посветена на м. Мария и сем. Пиленко.

2000

К. И. Кривошеина създава първата интернет-страница „Живот-Творчество-Съдба” (mere-marie.com), където са представени обширни материали, включващи фотографии и авторски текстове както на руски, така и на други езици.

2003

На мястото на бившето общежитие на майка Мария в Париж на ул. „Лурмел” 77 е поставена мемориална плоча.

2004

16 януари. По решение на Свещения Синод на Вселенска патриаршия майка Мария (Скобцова) е причислена към лика на светците. Заедно с нея са прославени и о. Димитрий Клепинин (1900-1944), иподякон Юрий Д. Скобцов (1920-1944), Иля Фондамински (1880-1942). В същата канонизация е включен и прот. Алексей И. Медведков (1867-1934). След канонизацията нетленните му мощи са пренесени в храм „Прежбражение Господне” на Покровския манастир в Бюси-ан-От (Франция).

2006

14 април. В Санкт-Петербург, в дом 2 на ул. „Манежна” е открита мемориална плоча в памет на м. Мария (Скобцова). Надписът върху нея гласи: „Тук от 1912 до 1915 г. живя поетесата, богословът и подвижницата майка Мария”.

2012

В деня, в който се изпълват 121 години от раждането на св. майка Мария (Скобцова; родена Елисавета Пиленко), в Рига, на „Елизабетс” 21, където тази забележителна жена е родена, е положена паметна плоча с барелеф и надписът: „Тук е родена светата майка Мария (Елисавета Пиленко): поет, герой и Човек”. Инициативата за това е на активисти от обществото, именувано на майка Мария – единствената православна светица, родена в Латвия.

2014

16-28 юни. В Дома на архитектите в гр. Рига „Общество майка Мария” организира изложба с нейни художествени работи, за откриването на която от Париж пристигат К. и Н. Кривошеини.

2016

В Париж, Петнадесети окръг, една от улиците, недалеч от мястото, където са били основаните от майка Мария общежитие и църква, е кръстена „rue Marie Skobtsov”.

*   *   *

Гласът и наследството на св. Мария (Скобцова) звучат актуално и днес. Събитията от 1917 г., преобърнали историята на Русия, заедно с последвалата ги гражданска война, имат непосредствено отношение към Елисавета Юриевна, бъдещата майка Мария. Тези „окаяни дни” до голяма степен се превръщат в повратни за по-нататъшната ѝ съдба. За нея днес ние знаем твърде много и поменаваме майка Мария не абстрактно, а като наша съвременница, свидетел и активен участник в живота на трагичния 20 век. Днес м. Мария се завръща при нас – жива и усмихваща се – и ни казва, че няма смърт, а само любов към Бога и към човека, и че има надежда ненавистта и злобата да бъдат повалени.

Превод: Борис Маринов

---

* „Краткая летопись жизни матери Марии, составитель А. Н. Шустов” – В: Кривошеина, К. Мать Мария (Скобцова). Красота спасающая, СПб.: „Искусство” 2004, с. 89-112. Със съгласието и по препоръка на автора К. Кривошеина този текст се превежда в допълнения си вариант „Елизавета Скобцова: Летопись жизни и творчества (1891-1945)”, публикуван в книгата: Кривошеина, К. Мать Мария (Скобцова). Святая наших дней, М.: „ЭКСМО” 2015, с. 644-670. Публикуваните досега части от Спасяващата красота – тук (бел. прев.).