Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

88888Архимандрит Хризостом Майдонис от Гръцката православна църква участва в международната богословска конференция “Катехизацията и въцърковяването”, която се проведе на 9 септември във Варна в рамките на Седмицата на православната книга. Той говори за църковните училища през призмата на църковния опит, като използва за пример успехите на православната мисия в Африка, където само за няколко десетилетия са открити стотици православни училища, гимназии и дори университети, предлагащи знания във всички сфери на живота, но и просвещаващи своите възпитаници в истините на Православието. Според него, личният му мисионерски опит и преценка за съвременните реалности говори, че именно това е пътят за православна мисия днес – чрез откриването на православни, модерни училища, по примера на възрожденци като св. Козма Етолийски, който в своето време успява да спре ислямизацията на цели райони чрез мрежата от десетки и дори стотици училища, които организира. За читателите на Двери архим. Хризостом отговори на няколко въпроса, провокирани от неговата лекция.

- Сравнението, което направихте между процъфтяващата православна мисия в африканските страни, и инерцията в традиционно-православните страни в Европа, важи не само за православието. Същите процеси се наблюдават и в Англиканската църква, например, където постоянно намалява броят на енориашите-европейци и се увеличава броят на последователите й в Африка – там сега е сърцето на тази деноминация. На какво според вас се дължи умората на Европа и как може да се преодолее тя?

Умората на Европа се дължи на факта, че в продължение на няколко столетия традиционните западни вероизповедания, римокатолицизмът и протестанството, унищожиха християнството в тези земи и направиха западния човек невъзприемчив за Христовото учение. Днес тези, които имат духовен глад, търсят истината в други учения – източни култове, сектантски групи, ню ейдж движения, в исляма. Навсякъде, но не и в християнството. В страните в Източна Европа пък религиозното съзнание беше изкоренявано десетилетия наред от атеистичните режими – всичко това поражда умора. По-големият проблем обаче е, когато признаците на духовната умора се наблюдават у православните клирици, у свещениците.

Трябва да се изгради мисионерско съзнание. Това е начин на мислене. Трябва да се работи целенасочено за промяната на това мислене. Какво правят сега нашите свещеници? Седят в храма и чакат да дойде паството и да му проповядват. Не става така! Не бива така! Традиционните православни църкви сме се отпуснали по течението, нашите свещеници се чувстват комфортно в своето статукво. Христос е казал: Идете и научете!, а не е казал: Чакайте да дойдат и ги научете! Не бива да се разчита на държавата да свърши нашата работа. Трябва да разберем, че от там не може да очакваме същинска помощ, такава, която би била наистина полезна на Христовата църква. Нужни са личности, които да поемат инициативи, а другите трябва да ги подкрепят. Мисля, че трябва по места, православните семейства, да се организират, да работят за създаването на мрежа от православни гимназии.

- Някои обаче възразяват, че за такава дейност са нужни много пари. И че ако имаше пари, е лесно да се прави мисия.

Не е така. Аз бих казал нещо повече: Слава Богу, че Православието е бедно. Неговото съкровище е в неговата мистична сила. Тя вдъхновява хората. Ако има мисионерски порив, ако мислим по църковно правилно, Бог ще помага и ще изпраща нужните хора за успеха на общото дело. Големият проблем е в мисленето, отново ще повторя това – то трябва да се промени, а това е по-трудно от намирането на пари.

- Какво обаче да кажем на хората и даже на свещениците, които чувстват умора и нямат сили за мисионерска дейност дори в своето малко, поверено им пространство на енорийския храм?

Тази умора е духовна. Тя е лош симптом. Трябва да знаем обаче, че когато си близо до Христос, когато си близо до светците и особено до светци-мисионери, като св. Козма Етолийски, светите Братя Кирил и Методий – тази умора изчезва. Те носят голяма сила, която животвори, освежава и прогонва умората. Но трябват личности, които да подемат инициативи и хора, които да им помагат да ги реализират докрай. Не бива да се чака на държавата. Така няма да стане.

А нивата е голяма. Ето, в Африка ме питат: защо чакахте толкова дълго, векове ви нямаше, позволихте толкова поколения да погинат? А аз им казвам, да, така е, но ето че дойдохме – православните църкви бяхме под турска власт, славянските под комунистическа, но сега лека-полека нещата се пробуждат и вижте, колко активна е православната мисия на Александрийската патриаршия. Славянската православна мисия също се активизира.

Истината е, че много по-активни в мисионерското дело не са майките-църкви, а дъщерните православни църкви – в Америка, в Западна Европа, в така наречената диаспора. Оттам идват много православни, които работят като мисионери не само в Африка, Азия, но имат и мисионерско съзнание за работа в собствените си страни. Казах ви, всичко е въпрос на съзнание – то трябва да се промени, да стане мисионерско, споделящо вярата. Тогава нещата ще потръгнат.

- Тъй като разговаряме в рамките на Седмицата на православната книга във Варна, има ли заглавия на православни автори, които бихте определели като важни за събуждането и формирането на мисионерското църковно съзнание?

Считам, че би било изключително важно на български език да излязат трите мисионерски книги на Албанския архиепископ Анастасий Янулатос. Те казват всичко, а и са писани от човек, който по пътя на православната мисия възроди една църква, предоля много трудности и все още се сблъсква с такива, но въпреки това успява в своето дело. Тези книги са фундаментални за мисионерското дело на Православната църква и биха били много ценни за промяната на съзнанието на хората в Църквата.

- Оптимист ли сте за успеха на мисионерското дело в традиционните православни страни?

Неотдавна едни православни младежи от Западна Европа писаха писмо на свои връстници в Конго. Казаха им: “Усвоявайте православието, живейте Православната вяра, защото ще се наложи вие да бъдете новите мисионери на Европа”. Аз обаче мисля, че с Божията помощ и с противопоставянето на духовната умора и инерция нашите традиционни Православни църкви могат да освободят своя мисионерски заряд, защото самата природа на Църквата е апостолска, мисионерска, а Църквата не бива да изневерява на себе си.    


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hfpu 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж