Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

6 oРазговаряме с Никола Антонов - изпълнител в новия двоен албум "Православна музика за малки и големи", издание на Ловчанската света митрополия (вж. тук).

- Какво представлява новият двоен компактдиск с "православна музика за малки големи", както е озаглавен. С какво се отличава той?

На първо място благодаря на Бог, че ми даде възможност да участвам в това начинание. Това беше една наистина благодатна възможност. Благодаря и на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за гласуваното доверие да изпълня литургичната част от съдържанието на проекта - това беше една нелека и отговорна задача, за която никой не се чувства достатъчно подготвен. Истинска творческа радост беше съвместната ни работа и с Олга Цветкова, която освен дълбоко църковен човек, е и прекрасен музикант, творец и артист с изключително тънко чувство за музиката. Нейните композиции и изпълнения съвместно с децата биха трогнали душата на всеки. Не отстъпват по художествено качество нейните рецитации на християнска поезия, които са поместени между песните.

Но какво представлява самият диск? Това е един пъстър букет, той обединява детска духовна музика с литургична музика в духа на "едногласната" византийска църковно-певческа традиция. Детските песни, композирани от Олга Цветкова, са по стихове на монахиня Валентина Друмева, архимандрит Серафим Алексиев и други, а изпълненията са на децата от ДВГ "Малчугани" под ръководството и с участието също на Олга Цветкова.

- Не е ли странно да се съчетават детски песни със сериозна църковна музика при това в стила на древното източно пеене?

Идеята тези външно различни традиции да се обединят в един общ продукт, който да достигне до по-широк кръг слушатели, заслужава адмирации. Това е една смела стъпка и съм сигурен, че ще се намерят и критици. Често пъти обаче ние забравяме, че вярващите хора, които се черкуват в православните храмове, са също и родители, а като родители-християни те се намират пред трудното предизвикателство да възпитават децата си на любов към Христос и църквата в съвременния свят, който става все по-скептично настроен към християнството. На пазара сигурно можем да намерим разнообразни музикални албуми с детски забавни песни и приказки, но малцина биха се осмелили да направят крачка в посока на запознаването с вярата по този начин. Кой друг, ако не именно православната ни църква би следвало да покаже как се прави това, без да се стига да някаква профанизация? И ето тук идва дейната роля на Ловчанска митрополия и лично на дядо Гавриил. Това е пример, който би трябвало да последват и в другите епархии.

От друга страна, свикнали сме да гледаме на литургичната музика като на някакво сериозно и елитарно църковно изкуство, което би представлявало интерес само за специалистите, които се занимават професионално в тази област. Дали е така - ние не знаем, но аз съм убеден, че светите отци, които са написали текстовете на литургичните песнопения, и химнографите, нашите музикоучители, които са ги облекли в мелодии, са вярвали дълбоко в мисията на това изкуство като на изкуство, което събужда и поддържа пламъка на молитвата в душата. Молитвата е вдъхновила също и авторите на духовните стихотворения и песни, поместени в първото CD, така че макар и външно тези сфери на музиката да са съвършено различни, техният извор е един.

Това, струва ми се, е и основното послание на създателите на диска - то е не само просветителско и дидактично, но би трябвало да предава и по един неведом път съкровената тайна на молитвения опит, на който ни учи църквата чрез своите празници и богослужебни текстове, облечени в мелодии.

- Разкажете ни за Вашето участие в проекта.

Може да се каже, че поканата за участитето ми в проекта беше коледен подарък, тя дойде на 24 декември миналата година. Задачата ми се състоеше в това да изпълня и запиша около 40 песнопения, повечето от които кратки тропари за най-големите празници от годишния богослужебен кръг. Изпълненията трябваше да бъдат изцяло в духа на византийската църковно-певческа традиция, едногласно (мелодия и исо). Освен тропарите в съдържанието на диска трябваше да бъдат включени и някои песнопения от последованието на Св. Литургия, както и молитвата във възхвала на Св. Богородица - "Чистая Дево" на св. Нектарий Егински, по мелодията на светогорския манастир Симонопетра, която е любима на много хора и пленява с красотата си вярващи и невярващи.

- Трудно ли е да се изпълнява източноцърковна музика за подобен формат, извън храма и богослужението?

На пръв поглед задачата изглежда проста - тропарите са съвсем кратки стихчета от по минута - минута и половина, обикновено  са строго определени и не представляват някакво особено певческо предизвикателство. Но точно това е само на пръв поглед и именно то породи първата голяма трудност. Как да изпълниш 30 тропара за музикален диск и те да не доскучаят на слушателя? Оказа се, че е възможно, а и задачата на този проект е просветителска: да запознае аудиторията с основната тема на празника и характерното за него песнопение - неговия тропар. По този начин може да се подпомогне и учебният процес в богословските училища и факултети, студентите и семинаристите да заучават по-лесно тези малки образци на православната музика, носещи харектерната информация за всеки църковен празник. А защо само студентите и семинаристите? Има много хора, вярващи християни, църковни хора, които посещават редовно богослужение, взимат участие в службите и помагат в храмовете. Те нямат възможност да изучават систематично източноцърковно пеене - за тях подобни музикални дискове биха били особено полезни. В много енории извън големите градове е постижение, ако хората успеят да чуят поне тропара за празника, на който са се събрали. Тъжно е, но е така - няма певци, а и на някои места рядко стъпва свещеник. Проблемите у нас са големи.

- Можете ли да ни кажете повече за Вашите изпълнения, какво е най-важно да съблюдава човек при изпълнение на църковна музика?

В православния храм музиката има една основна цел: да представи чрез подходяща мелодия всички тези вдъхновени свещени текстове на великите отци на Църквата, съставили църковните служби, и по този начин да подпомогне вярващите в молитвеното им общуване с Бога по време на богослужение. Такава е и задачата на църковния псалт, диригент, композитор. Тя с нищо не е по-различна - да бъде изразител и водач в общата църковна молитва. Всяко песнопение е молитва, в него задължително има прошение, обръщение към Бога, към Божията Майка, към празнувания светец... Пеейки, ние не преставаме да просим. Затова, най-важното в изпълнението на църковна музика е да се спази това изискване, а това е и най-трудната част, защото ние рядко умеем да се молим и първо трябва да не преставаме да просим от Бога да ни даде молитвата, после всичко останало. Защото и тя, както и всичко, което "иде отгоре", е дар от Бога.

От тази основна задача произхождат и всички останали изисквания, включително чисто музикалните: безпогрешна вярност към текста, изразителност и разбиране от страна на певеца, акцентиране на точните места според смисъла, правилно интониране на тези и без това достатъчно сложни и красиви мелодии, деликатност и мярка при изпълнението, задължително бягане от самоизтъкване и ненужна демонстрация на певческо майсторство. Майсторството тук не е самоцел, а средство. Всяко от тези изисквания може да се разшири и конкретизира и така може да се получи един дълъг списък от изисквания, на които трябва да отговаря "църковният музикант", ако мога така да се изразя. Това включва псалти, хористи, диригенти и композитори, изобщо всички, ангажирани с този процес в църквата. Звучи неизпълнимо и за мен успех в подобно начинание може да се постигне само с Божията помощ, без която нищо не е възможно на този свят. А така делото става заслуга на Бога, а не наша. Вярвам, че и този двоен диск е такова дело.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9h4fp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога."
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.