Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Съвременни старциПрез последните години на български език бяха издадени много стойностни книги за съвременни светци. Българските читатели познават живота на св. Паисий и св. Порфирий, на св. Ефрем Катунакиот и св. Йосиф Исихаст, на св. Софроний Сахаров, на св. Гавриил Ургебадзе и др. Те са особено популярни сред православните християни у нас не само заради многото разкази за чудеса и впечатляващи намеси на Божията благодат в човешкия живот, но и заради нещо, от което всички имаме нужда. И то нужда по-голяма и насъщна от което и да е чудо. Животът на всички тези хора, наши съвременници, свидетелства просто и убедително, че Христос не е останал някъде далеч в миналото, в някакъв „златен век“ на духовността, от който до нас са достигнали житията на древни светци, а за нас остава единствено участта да се вглеждаме назад и да търсим Неговото присъствие в пустини, пещери и други екзотични за съвременния човек места, които днес посещаваме само в рамките на поклоннически пътувания. Всичко това е красиво и има своите почитатели, но живият Христос остава скрит зад високите стени на отминалите епохи.

Докато животът на хората, успели да познаят Христос днес и да станат Негови приятели, поразява със своята плътност. Разказите за тях показват, че те са хора от плът и кръв, а не икони или безплътни небесни същества. Те са същите като нас, разговарят на същите теми, имат особеностите на своя характер, своите човешки слабости, водят същия начин на живот като нас – изобщо подобни са на нас във всичко, освен в едно: за основна цел на своя живот са поставили да се научат да обичат Христос, да Го познаят и да подражават на Неговата любов към хората, смирение и жертвоготовност. Най-ценното, към което се стремят независимо от попрището, на което Светият Дух ги изведе, е простотата на исихията, в която чуват гласа на Бога в сърцето си.

Тези добродетели откриваме и в живота на описаните в тази книга единадесет съвременни подвижници – преподобните Паисий Светогорец, Софроний Сахаров, Порфирий Кавсокаливийски, Ефрем Катунакийски, Филотей Зервакос, Яков Цаликис, Амфилохий Макрис, Йосиф Исихаст, стареца Герасим от „Малката св. Анна“, Филарет Констамонитски и Гавриил Дионисийски.

Всеки от тях е представен през погледа на четири-пет негови духовни чеда или хора, с които е бил свързан. Това са повече от петдесет души, среди които епископи, монаси и монахини, клирици и миряни с различни професии.

Сред известните у нас имена на авторите са Моисей Светогорец, Лимасолският митр. Атанасий, йером. Николай (Сахаров), митр. Йеротей (Влахос), светогорски игумени като Ватопедския Ефрем и архим. Елисей, игумен на „Симонопетра“ и др. Сред тях е и нашият гост, Верийският митр. Пантелеймон, който е инициаторът на издаването на този впечатляващ сборник.

Както отбеляза и Негово Високопреосвещенство митр. Наум, всички тези беседи са произнесени по време на т. нар. „Павлови четения“, които се организират вече почти тридесет години в митрополията на Верия и продължават през целия юни – апостолския месец. В последните дни се провежда международна богословска конференция, която завършва с Тематична вечер, посветена на един съвременен подвижник. В тази книга са събрани изнесените по време на това заключително събитие доклади в периода 2004 до 2016 г.

И тук искам да отбележа втората и според мен най-ценна отличителна черта на тази книга – поради характера на своето възникване тя е много „пъстра“, разнообразна. Удивително е да откриеш с колко различен език, поглед и емоционалност говорят различните автори за един и същи човек. И това не само обогатява образа на светеца – всички те наистина са много плътни и реалистични, което окуражава читателя, че „небето“ не се е затворило и днес, но то се отваря за всеки, който без корист търси Бога.

В пъстротата на тези разкази обаче ние откриваме и нещо друго – нещо много важно за живота на автентичния духовен човек: както Бог е непостижима тайна, така и Неговите приятели, в които Той се е изобразил, не могат да бъдат обхванати и сведени до един обобщен и затова опростен образ. А ние много често сме склонни да постъпваме така със светците и духовните авторитети, в желанието си да ги посочим за примери – ясни и разбираеми, преди всичко нравствени. Тук виждаме как всички техни духовни чеда, участници в тази книга, виждат в тези старци нещо различно – нещо, което е било важно за тях лично, за тяхното собствено християнско светоусещане. И тъй като всички хора сме различни и всеки се намира на различен етап от своето духовно развитие, то и „бисерът“, който всеки открива за себе си, е различен. Затова в тази книга липсва характерната за всеки „авторски прочит“ на нечие житие едностранчивост. Тук не едно духовно чедо отразява чрез разказа си за своя наставник своето разбиране за вярата и важното в нея, а десетки хора събират, подобно на букет, своите свидетелства, за да се допълнят и обогатят.

Тук бих искала да цитирам думите на Русенския митр. Наум от увода към българското издание: „Свидетелствата на толкова различни съвременници – клирици и миряни – мъже и жени, богослови и хора със светски професии, ни показват колко разнообразен е вътрешният свят на просветления от Светия Дух човек. В живота на тези нови светци и пастири виждаме на практика изпълнен апостолския пример: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“. Това ни е особено нужно днес, когато все по-малко християни са готови да се вслушат в нуждите на ближния, като загърбят егоизма си. В същото време се убеждаваме колко човеколюбив е нашият Господ и Спасител Иисус Христос, Който ръководи всички нас към спасението, но без принуда, според различното житейско поприще и духовни потребности на всекиго. Светите старци, чийто жизнен път е описан в настоящия сборник, са различни по характер и имат свой неповторим пастирски облик, но всички притежават силна любов към Христос и към хората, на които се стремят на помогнат по пътя към спасението“.

Ще завърша с един цитат от книгата, за да вкусим от нейния „дух“: За стареца Порфирий разказва монахиня Екатерина, игумения на манастира „Св. Ефрем Сириец“:

„Признак на неговата святост беше и голямата му чувствителност. Беше един различен човек. В сърцето му редом с разпнатата любов към Бога и обич към ближния, живееше и святата му чувствителност към природата и романтичното му отношение към Божието творение. Казваше ни: Красотите на природата – както на живата, така и на неживата, растенията и животните, птиците и планините, морето и залезът на слънцето, звездното небе – са малките любови, чрез които стигаме до голямата любов – Христос. За да стане човек християнин, трябва да има поетична душа. Христос не иска груби души до Себе Си“.

Ние всички се надяваме Христос да погледне благосклонно на нашето желание да познаваме живота на Неговите приятели и да облагороди и нашите души, така че да можем и ние, по техните молитви, да познаваме и изпълняваме Божията воля в живота си.

Книгата „Съвременни старци на Православието“ беше представена в Софийска св. митрополия на 21 юни 2022 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8ff8p 

Разпространяване на статията: