Бай Ганьо в Страсбург

„Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане - остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз - хоп ! - та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато - хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе...”

Спомняте ли си как бай Ганьо тръгна за Европа, онази сцена с влака? Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал, горкият, цели три километра да го гони - зер килимчето му вътре!... И нашите разколници така, по ганьовски цели пет години тичаха да хванат трена в Страсбург, та да не изпуснат килимчето, сиреч келепира.

Това е то разковничето, какъв антикомунизъм, какви демократични принципи? Антикомунизмът не е лъжица за всяка уста, а какви идеи, да не говорим за идеали могат да имат хора като Инокентий, Латинов и сие? То и за това има някакви изисквания – не може да си ампутиран от всеки идеализъм и да развяваш знамето на някаква идеология, била тя и „анти”. В Страсбург гледат от своята си пирамида, светската власт у нас – от своята: не можем да имаме претенции да ни разберат. Но разколниците са наясно - „те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши..." (1 Йоан. 2:19). Те знаят, че не са антикомунисти, те знаят, че не са идеалисти, те знаят, че не ги е грижа ни за Страсбург, ни за Москва. Знаят, че са разколници и че си имат „лични причини” да са това, което са: кой се скарал, кой не направил кариера, кой не станал епископ, кой не го признали, кой с кой не се понасял... Дребнодушие и страсти на дребно... И над всичко: келепирът! Но не си го признават, разбира се – не е перспективно и е някак унизително. И като бай Ганьо убеждават българската, че и европейската общественост, че парите за нищо ги нямали, морална победа търсели: „Защо ми е тук джеб? Джебове мно-о-го, само пари да има. Няма джеб, няма нищо, ами беше се поразпрала малко дрешката ми, та турих едно парцалче...”

Дръж се Страсбург, българин те гази!