Въпрос: Какво е да си богослов според Православието? Има една известна мисъл на Евагрий Понтийски, че който истински се моли, той е богослов. Какво означава това и как се хармонизира с твърдението, че има само трима богослови (Симеон Нови, апостол Йоан и Григорий Богослов). Какви са различните аспекти на понятието „богослов” и каква е разликата (ако има такава) с католическо-протестантското схващане по този въпрос? Благодаря!
На вашия въпрос може да се даде кратък, както и пространен отговор. Краткият е, че днес обществото в това число и църковното нарича богослов човека, който има богословско образование, тоест познава историята, развитието и съдържанието на православното богословие, както и на инославните изповедания. Т.е. според формалните, светски критерии богословът е професионалист по отношение на църковната материя и учение. Това е разбирането и на католиците и протестантите по въпроса - тоест, богослов е човек, който е изпълнил формалните критерии за рационално усвояване на определена материя, специалист.
Мисълта, която цитирате: "Ако ти си богослов, то ще се молиш истински; и ако истинно се молиш, то ти си богослов" разкрива същинското отношение на Църквата към богословието не като научна дисциплина, а като знание на Бога. Обърнете внимане, "на Бога", а не "за Бога". Човекът, който е постигнал дълбока молитва, на която Св. Дух се е отзовал (защото някой може да се моли дълго и много, без да познава Св. Дух), получава опитно знание на Бога. Става Негов приятел. Говори с Него като с приятел, а не като слуга с Господар. Такива хора, които имат толкова високо опитно познание на Бога, са единици. Тези от тях, които от една страна са се извисили до такива богословски висоти в молитва, а от друга, са притежавали като хора необходимите светски познания и интелектуални качества, за да облекат в слово и догматично учение преживяното от тях опитно, Църквата е нарекла "Богослови" с главно "Б". Прието е така да се наричат св. апостол Йоан Богослов - като основоположник на богословието, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов. Това не означава, че другите св. отци, които са богословствали, не отговарят на критерия на тази мисъл - като св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и т.н., но църковното предание като знак на почит към богословсвкото им писмено дело е нарекло така тези трима светители.
Възниква въпросът, а ако някой светец има висок молитвен опит, в който действително е познал Бога, но няма необходимите познания, за да изрази в думи опита си - такъв светец богослов ли е или не?
Този въпрос не е правилен и носи в себе си уловка. Защото Църквата не дели светците на "богослови" и "небогослови". Цитираната от вас мисъл няма за цел да даде определение за "богослов", а да покаже каква е истинската основа на богословието. А именно "богословието е дар на Св. Дух" - един светец не е задължително да получи този дар, понеже даровете на Св. Дух са необятни и всеки получава такъв, какъвто най-добре подхожда на неговата личност и характер. Само на някои Свои приятели Бог е дал дара на богословието - да обличат в слово онова, което опитно са преживели от срещата с Него. Тези светци-богослови опитно са преживели такива сложни и "сухи" догматични истини като разликата между Божията същност и Божиите енергии, те опитно са преживели нетварния характер на тези енергии и ако щете, дори троичността на Бога. Не всички светци обаче могат да "разкажат" за това на Църквата. А само тези, на които Господ го е дал.
С цитираната от вас мисъл днес неуки хора много спекулират. Те искат да оправдаят със "святи аргументи" своето невежество и нежелание да изучават своята вяра и започват да проповядват, че богословите по диплома не са никакви богослови, защото не са молитвеници, а "сухи теоретици". На богословското знание те противопоставят авторитета на уж големи подвижници и молитвеници, които нямат богословско образование, но учат другите за богословието на Църквата - с правото, което уж им дава цитираната от вас мисъл. Такива хора са наивни и самомнителни, а зад това се крие гордост. Те първо не отчитат факта, че не всеки "молитвеник" познава Бога, а само смиреният и истинският. И второ, дори не на всеки истински молитвеник Бог дава дара на богословието, а само на когото Той прецени. Историята на Църквата показва, че никой от признатите от Църквата за "Богослови" не е презирал богословското знание, систематизирано и предавано от поколение на поколение както в училищната система, така и чрез целия църковен живот - дори и неговите носители и преподаватели да не са светци. Самите св. отци са имали преподаватели в богословието, чиито имена не винаги са известни на Църквата и не са се прославили като Божии светии. Това обаче не означава, че не са угодили на Бога, а и те дават основата, на която св. отци да стъпят, за да облекат в разумно слово своя небесен опит.
Съществува възможност за "злоупотреба" и от другата страна. Тоест, когато специалистите по богословие пренебрегнат истинската същност на богословието и го превърнат в самодостатъчна теоретична дисциплина. Това е водело и води и до днес до изопачаване на автентичното православно богословие - срещу това не е застрахован никой, независимо колко дипломи има.
Горещо ви препоръчвам статията на патриарх Вартоломей за същността на богословието, публикувана в Живо предание, където се отговаря на вашия въпрос. Там ще разберете също и защо и в какъв смисъл св. Йоан Богослов е основоположник на богословието. https://dveri.bg/f496
