Голямо сърце трябва да имаш, за да приемеш и чуждо дете до своите три. Да станеш приемен родител и това да те радва. Да виждаш в четири чифта детски очи света и себе си, да сравняваш мечтата си за правилен и добър живот и действителността, която ни дебне отвсякъде с подмами, нищета и разгулност. Днешните родители не бяха подготвени за демокрацията – да могат да свържат грижите си за децата с устоите на вярата, морала и светлата надежда да има нужното за всеки и да си помагаме в пътя напред. Затова е трогателно да срещаш хора, всецяло отдадени на вярата и децата и да не отстъпват пред трудностите и съблазните за лесни достижения.
Многодетната майка Галя Паскалева от село Момчиловци, Смолянско, не е съгласна да става известна с това, че със съпруга й се грижат за четири деца – три родени от тях и четвърто, на което са приемни родители от няколко месеца. „Идват ми в повече суперлативите, защото не това ми е била целта, казва тя. Не искам някой да ме хвали, че имаме повече деца или друг да ме пита: „Ама ти циганка ли си?” Не гледам на себе си като на герой.”
Аз й вярвам, защото я познавам, но не мога да
подмина възхищението си от нейното родителство и да не разкажа за майчинската й
преданост. Още с откриването на Младежкия православен център „Чисти сърца” към
катедрален храм „Свети Висарион Смоленски” в Смолян тя започна да води децата
си в него и да участва в дейността на секциите, докато чакаше да свършат
занятията. А след това да си закара децата обратно в Момчиловци. И това е всеки
ден, когато има сбирки. Веднъж покани децата-приложници заедно с учителката им
художничката Симеона Савова-Коруева на пленер в двора си в Момчиловци,
превърнат в удивително райско място за творчество и почивка. Защото обича да се
грижи за децата, да се радва на техния труд и творчество. Разговорът с
многодетната майка Галя е приятен, полезен, дава надежда и пример за други
родители.- Галя, кое те мотивира да изпратиш и трите си деца в „Чисти сърца”, при това да пътувате от Момчиловци?
- Изпращам, може би, не е най-точният термин. В тези времена, в които в училищата вече не съществуват кръжочни форми и в селата извънкласни форми за децата няма, от доста година се опитвам да намеря дейности, в които да участват децата. Години наред ходеха на плуване, на ски, включени бяха в самодейна фолклорна група в Момчиловци. Когато в църквата „Свети Висарион Смоленски” се откри този центъра „Чисти сърца”, веднага предложих на децата ни да видят за какво става въпрос, какви занимания ще има. Отидохме, видяхме. Явор и Гергана пожелаха да участват в секцията по приложни изкуства, това беше интересно за тях. Тогава бяха в пети и шести клас. Александър, който е в 11 клас, една година ходеше в групата по хорово пеене, а когато бе открита секцията по дърворезба, се записа в нея. После и тримата решиха да са в тази секция, тъй като съпругът ми работеше в дърводелска работилница, в която майсторът и дърворезбоваше. Децата бяха наблюдавали тази дейност и бяха правили опити вкъщи. Големият ни син намери връзка между дърворезбата и това, което той учи – готварството и по-точно карвинг изкуството. Карвингът е резбоване на фигури върху плодове и зеленчуци, за украса. Децата ни обичат тези занимания, ходят с желание. Даже когато нямам възможност да ги превозя до Смолян, им става неприятно. Трудното е това, че трябва да се пътува, хубавото е това, че заниманията в църквата са безплатни.
- Ти си запозната с дейността на различните секции в „Чисти сърца”, как ти се виждат?
- Прави ми впечатление, че в тези групи
децата успяват да се приобщават и да създават колектив, нещо, което ми се
струва, че липсва в сегашните взаимоотношения между децата като цяло. Да се
чувства принадлежността им към някаква група, каквото и да е – спортна,
творческа или друга. Тук съвместните поклоннически пътувания, общата работа,
усилията на госпожите, успяват да сплотят децата и да ги накарат дори и за
малко време, дори и в определени периоди да гледат в една посока. Да имат някакви
общи познания, някакви общи интереси. Мисля, че това дава опит на децата, пък
защо не и някакъв корен като принадлежност към християнската религия.
Най-важното, тук усвояват добродетели, които ще са им нужни цял живот- В такъв случай храмът прави нещо полезно?
- Определено. Храмът в случая е единственото нещо като заместител на това, което правят в големите градове, в големите центрове за работа с деца. Като преимуществото е, пак казвам, че тези занимания са безплатни и достъпни за по-голям кръг хора.
- Ти вярваща ли си?
- Да.
- И учиш децата на вяра?
- Това, което аз знам за вярата и интересът ми към религията от детските години, е породено от моята баба. Не съм седнала специално на децата ни да казвам трябва да вярвате или трябва да приемате религията, само защото вашите родители са християни. Но те ни наблюдават. Виждат, че аз ходя на църква, че пея в църковния хор, слушат баба им какво говори… И интересът се поражда. В училище посещават занятията по религия, там научават за вярата и традициите на християнството. И нещата стават естествено. Много пъти се пораждат различни въпроси. Когато към компетентна, отговарям, когато не съм, търсим другаде отговорите.
- Сериозно държиш децата ви да успяват.
- Това е естествено. Като майка не съм задължавала децата ни да идват в „Чисти сърца”. Аз само ги доведох да видят с какво се занимават връстниците им. Те имаха възможност сами да вземат решение, да изберат. Но когато решиха да останат, защото им харесва, когато поеха ангажимент да работят в избраната от тях секция, тогава вече се грижа всичко да е точно, да има дисциплина. Насърчавам ги да постигат успехи, да ценят труда си, да спазват правилата.
