Отец Димитър Михайлов обслужва катедрален храм „Св. Висарион Смолянски” в Смолян, най-голям в Родопите и втори в страната след храма „Св. Александър Невски”. Енорийски свещеник е и в Рудозем. От четири години е действащ духовник, но преди това четири години участва в организирането на строителството на катедралния смолянски храм, като е включен от организаторите в Управителния съвет на Сдружението с нестопанска цел „Свети Висарион Смоленски” с председател Здравка Баткова.„Напуснах през 2001 година Областната администрация и поех с голяма отговорност да съм организатор по строителството. Ежедневно бях на строежа на храм „Свети Висарион Смоленски” - от първата копка до освещаването му”, казва сега отец Димитър, доволен, че е поел служението на свещеник.- Отец Димитре, Вие бяхте дълго време музеен уредник, кмет на Смолян…- И кмет бях, и музеен работник. Но аз никога не съм бил далеч от църквата. Като попски син, израснал в двора на църквата „Света Богородица” в един от кварталите на Смолян – Устово, и като дългогодишен служител в полето на културата аз съм могъл да бъда близо до църквата. Беше ми дадена възможност да пиша различни статии в ония атеистични времена, свързани с църковното изкуство и църковната литература.- Притеснявал ли Ви е някой тогава?
- На 18 май, когато е празникът на музеите, общинският вестник излизаше със специална страница. Даваше ми се право като началник на отдел „Фондове” в Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян да проучвам и да пиша за присъствието на различните школи в дърворезбата в църквите, за интересни икони. Имаме такива от Станислав Доспевски. Проучвах църковното строителство, в което участват и българомохамедани, помагали да се направят по-големи църкви, не са пречели, както и за други интересни събития съм писал. Тогава имаше откъслечни данни и трябваше да се продължи проучването в тази област. Дадена ми беше възможност от тогавашното ръководство на културата да работя по тези въпроси и да пиша. Всичко се отпечатваше във вестник „Родопски устрем”.
- Беше сложно време в кметските ми години – от 1991 до 1995 г. Тогава влезе Законът за реституцията, според който имах право да върна собствеността на църквата. Не случайно, а явно по Божи промисъл се даде един богослов да бъде избран за кмет на основния град в Средните Родопи. Тогава съвсем законно успяхме да си върнем всичко на Българската православна църква, иззето за нуждите на държавата – сградата на Архиерейското наместничество в Смолян, магазини, помощни сгради и училище към църквата. Само в Широка лъка и към храм „Свети Дух” в Смолян не са върнати още църковни сгради поради липса на документи за собственост. Аз съм горд, че като кмет успях да върна без уговорки тези сгради и след това да помогна за поправяне на покрива, фасадните стени и вертикалната планировка на църковните дворове по „Красива България”.
- Вие бяхте кмет в сложно за Църквата време, тогава се създаде алтернативният синод.
- Бях притискан навремето като кмет от тогавашния министър-председател и тогавашния министър на финансите, имам предвид Филип Димитров и Иван Костов, да се регистрира алтернативният синод. Имаше постъпки да се създаде Смолянска митрополия, подобна на Плевенската, подобна на Силистренската. Те бяха създадени след промените. Поставяше се въпросът, че населението, обществеността иска митрополия, а защо ние не искаме да удовлетворим постъпките на алтернативния синод да се регистрира в Смолян? Регистрацията тогава зависеше от кметовете и техните администрации по места. И тъй като бившият Смолянски окръг вече беше закрит, а Смолян е център на Средните Родопи, натискът беше върху смолянския кмет и смолянската администрация. Натиск да се регистрира в общината нова митрополия. Ако тава станеше, тук стъпваха от алтернативния синод. Аз се преборих, нека не изглежда нескромно. Оценка ми е дадена от тогавашния секретар на Светия Синод, сегашния Русенски митрополит Неофит. Посочил баща ми на една конференция с думите: „Неговият син е кмет, мой колега-богослов, който не допусна алтернативния синод да стъпи в Смолянско.” Нашият Патриарх също ми даде оценка. Това ми стига.
- Явно е, че сте имали солидната подкрепа и на баща си, отец Михаил Михайлов? От майка си Златка също, тя беше уважаван диригент на хора в църквата.
- От моите родители имам дълбоката вяра в Бога. Учеха мене и двете ми сестри да имаме уважение в общуването с хората, мир в душите си и в семействата, голяма любов към Църквата и към родния край.
- Преживяванията при този натиск да се регистрира алтернативен синод какви бяха? Изпитвахте ли страх?
- Страх - не, но имаше притеснения. Беше пратен директорът на изповеданията тук, при нас. Той стана после нещо като юридически съветник на главното мюфтийство. Като директор той идва тук, имах много обаждания от преподаватели в академията - професор Радко Поптодоров, Анатолий Балачев и други с молби да регистрирам алтернативния синод. Имаше и други прийоми: при срещи с министър-председателя, когато ходех да искам средства или разрешаване на някои въпроси във връзка с парната централа, с психо-диспансера, с културни институти – музикалното и художественото училище, с театъра, ансамбъла, да ми се намекне, че не съм се съобразявал с решения на управляващите. Тогава беше управлението на СДС. Като земеделски кмет, аз бях подкрепен от СДС и беше редно да се вслушвам. Но не са ме санкционирали по някакъв начин. При срещи аз съм обяснявал като богослов и като попски син, че създаването на алтернативен синод е разделение на Църквата. В следващите избори ще загубят цялото духовенство. Техните близки, презвитери, роднини, деца ще се обърнат срещу това правителство заради създадената ситуация с опита да се раздели Църквата. Не го направиха интелигентно – да се разговаря със Светия Синод не за разделяне, а за поемане на някаква вина, ако има. За мене Църквата не може да има вина, вина може да имат отделни личности. Духовенството си е изпълнявало своите задължения според закона. Вярно, че режимът е бил атеистичен. Да се упреква тогавашното ръководство, държавата и партията, но не и духовниците, които са правили всичко възможно да се запази Христовата вяра. Трябваше да се направи така, че не Христофор Събев, не митрополит Пимен да се тласкат на предни места. Амбиции на такива личности се поощряваха и от държавната власт, от правителството през 92-а година.
- Дали хората искрено се върнаха към вярата по време на демокрацията?
- След промените се забеляза връщане на хората към вярата както в страната, така и в Смолян. Този храм („Свети Висарион Смоленски”) навреме беше построен. Много хора минават през него да запалят свещици, не само туристи, а и много хора от града, работещи в различните институции наблизо до църквата. Преди да идат сутрин на работа, минат от тук. Също и вечер, след работа. През тези четири години успяхме да привлечем хората, въпреки че храмът е катедрален, няма обособена енория, но е посещаван. Когато служат архиереи тук и на храмови и други големи християнски празници, храмът се препълва. Има по-голям интерес.
- В нашия град всяко едно откриване на офис, на магазин и други сгради се съпровожда с водосвет. Това нова практика ли е на Църквата?
- Да се канят свещеници за водосвет след промените е нещо редно. През последните четири години частните водосвети, водосвети в домовете на хората след ремонт се увеличиха. След идването на епископ Антоний също. С благословията на светата Пловдивска митрополия епископът беше две години и неговата дейност е видна - висш духовник, епископ, владика. Сега е архимандрит Висарион, който със своята тежест също издига авторитета на Църквата. Епископът със своя сан беше опора на християните. Неговото присъствие сред държавните институции си има своето значение. Не по-малко е значението и на архимандрита, който на организираните прояви е между първите държавни, областни и общински ръководители. Когато заедно с тях свещениците служим, стават много по-тържествени литургии и водосвети, и венчавки,и кръщенки. Не случайно митрополит Николай е благословил тяхната дейност и нашата дейност като свещеници. Хората са жадни за вяра. Вижда се, че им е приятно, независимо в коя църква е, когато в едно богослужение има много свещените и литургията се оглавява от висш духовник, архиерейски наместник.
- Вас Ви канят и в София да освещавате домове…
- В София живеят много родопчани. Познават ме като свещеник и като общественик, който е работил 18 години в системата на културата в Смолян, кметувал е. Имам много приятели и познати, които използват мои пътувания до София. По приятелска линия през последните 4 години съм извършил водосвет на повече от 15 апартамента. Установените там родопчани не познават своите енорийски свещеници или са далече от храмовете, явно храмовете са малко в София. Аз го правя с чиста съвест, без да засягам колегите си, на приятелска основа, а не за заплащане. Осигуряват ми само транспорт.
- Каква е равносметката Ви за четири години? Храмът активен ли е, увеличава ли се интересът към него?
- Храмът „Свети Висарион Смоленски” е интересен за децата. Тук развива дейност Младежкият православен център „Чисти сърца”. Много дечица идват и е много хубаво, че това става в храма. Има различни секции и различни обучения, които привличат нови деца и родители. Имали сме кръщенки и венчавки и от страната, не само от Смолян и областта – от Варна, Бургас, София. Идват тук заради храма, заради Родопите. Имаме кръщенки и венчавки и на хора, приели християнството скоро, като възрастни, и това е много хубаво. За четири години тук има 390 кръщенки и над 140 венчавки. В сравнение с големите градове може да е малко, но ние в Смолян имаме седем храма и във всички се извършват тези тайнства. Посочените цифри са само за „Свети Висарион Смоленски”.
- Хора постоянно влизат в храма. Това радва ли Ви?
- Разбира се. Влизат много. Но не може да се каже кой силно, кой слабо изпълнява вярата си. Всеки го прави според разбиранията си. Някой влезе за пет минути, някой за цяла служба, някой само мине да запали свещ за живи и починали. Всеки преценя, според желанието си извършва своите обреди. Важно е хората с искрена вяра и в с чисто сърце да влизат в храма. А Бог ще докосне сърцата им.