Разговор с Ваня Станчева, старши експерт в РИО, София - град.- Вече 10 години в българските училище се преподава религия като СИП или ЗИП. Можем ли да кажем, че през последните години се отчита отлив от желаещи да изучават религия? През кой период желаещите ученици са били най-много и на какво се дължи спадът?
- Броят на учениците, изучаващи СИП или ЗИП религия, е различен през различните години. Средната цифра е около 10 000. Кризата през последните няколко години се отрази и на броя на изучаващите този предмет. Има училища, в които е имало религия, но тази година например няма, защото директорите не могат да си позволят да отделят средства за финансиране на свободнизбираем предмет. Такъв проблем няма в местата, където има целево финансиране. Пример за това е гр. Русе, където вече няколко години общината заделя средства, които се явяват допълнителни за училищата и не натоварват и без това оскъдния бюджет.
- Какви са основните проблеми, които имат учителите по религия, и какви са пътищата за тяхното преодоляване?
- На първо място е проблемът с финансовите средства. Един учител не може да се издържа само от преподаване на религия, защото заплащането е като за лектор, т. е. около 5 лв. за проведен час. Часовете са обикновено около обяд и могат да се поемат не повече от 8 до 10 часа седмично. Това прави около 160-200 лв. на месец максимум.
Другият основен проблем е липсата на учебни помагала и помощна литература. Учителите на практика са оставени сами да си търсят материали, които да използват в час. А една от възрастовите особености на децата от началния етап е именно необходимостта от онагледяване на нещата, за които се говори в час. Министерството на образованието, младежта и науката финансира учебниците за учебните предмети от задължителната подготовка. Тъй като религия е предмет от свободноизбираемата или задължителноизбираемата подготовка, то министерството не осигурява средства за издаване на учебни помагала. Факт е и това, че голямата част от издателствата, занимаващи се с издаване на учебна литература, не проявяват интерес, защото според тях няма да има достатъчна възвращаемост на вложените средства, тъй като са много малко учениците, изучаващи този предмет.
- Как се ангажира през тези години Св. Синод или митрополиите по места с процеса по популяризиране и утвърждаване на СИП-Религия в училищата?
- От назначаването на старши експерти по религия в Регионалните инспекторати по образованието преди близо пет години до момента е имало една среща между тях и представители на Св. Синод. В различните региони ангажираността на съответните епархийски архиереи е различна. В София срещаме пълна подкрепа от Знеполски епископ Йоан за всички инициативи, свързани с този учебен предмет. Съвсем наскоро, на 3 ноември, деня на св. Пимен Зографски, той освети нов кабинет по религия в 78 СОУ „Христо Смирненски”, Банкя. Предстои и среща с учителите по религия от столицата.
- Първите и единствени засега учебници по религия бяха издадени преди повече от 10 години. Оттогава няма нови помагала, нито дидактични материали за този предмет. Кой носи отговорност за това? Кога ще бъдат издадени нови учебници по религия?
- Проблемът с учебните помагала е основен. Надявам се в най-скоро време да се намерят средства, за да започнат да се отпечатват така необходимите дидактични материали.
- Според вас възможно ли е нормалното протичане на учебния процес по предмета религия при положение, че няма учебници, помагала и дидактични материали за него? Как учителите се справят в тази ситуация? Имат ли помощ отнякъде?
- Смея да твърдя, че учителите се справят много добре. Часовете, в които съм била на посещение, са били онагледени с различни материали. Не казвам, че е лесно – напротив. На регулярните срещи в Регионалния инспекторат се обменят идеи, материали и т. н. Необходимо е да се организират повече такива срещи, семинари и пр. за споделяне на опит. Такъв форум е и вече традиционният работен семинар, провеждан през м. март съвместно с Богословския факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» (тук).
- През последните години много учители по религия напуснаха системата на образованието поради трудните условия на работа. Ако сега се постигне искането на Св. Синод за въвеждането на религията като редовен задължителен предмет в училище, ще може ли да се осигури необходимият брой учители за цялата страна?
- Не мога да кажа. Убедена съм обаче, че учителите трябва да имат не само желание, но и призвание. Това важи за всички учители, но особено за учителите по религия. Те наистина трябва да стигнат до сърцето на децата, да им разкрият не само на думи красотата на вярата. Надявам се да има достатъчно на брой такива учители.
- През 2008 г., след пенсионирането на Панчо Василев, беше закрита длъжността "главен експерт по религия" към Министерството на образованието. Тогава бяха съкратени и старшите експерти по предмета „Религия” в регионалните инспекторати по образованието с мотива, че се извършва преструктуриране на инспекторатите. Това стана при управлението на министър Вълчев. Новото правителство не промени статуквото. Не е ли това знак от държавата, че засега няма да поеме ангажимент за въвеждането на религията като задължителен предмет?
- В Министерство на образованието, младежта и науката, както и в останалите министерства и ведомства наистина се извърши преструктуриране. То няма нищо общо с въпроса за въвеждане на предмета религия като задължителен. В момент на криза, която се отрази на всички сфери на обществото, особено тревожно е положението с финансирането на образованието като цяло. Не смятам, че е правилно да се търсят знаци в съвсем обективни обстоятелства.
Убедена съм, че трябва да се гради върху здрави основи. Основите на предмета религия в средното общообразователно училище бяха положени преди повече от десет години. Досега е натрупан достатъчно опит, който трябва да се отчита и използва, а не да говорим, сякаш това се случва за първи път. Колкото и недостатъчно да се струва на някои присъствието ни в училище, то е факт, който не трябва да се пренебрегва с лека ръка. Дължим признание и на всички учители, които наистина самоотвержено продължават да се трудят въпреки всички трудности. Но като че ли в обществото не се говори достатъчно за добрите неща, които се случват, и повечето хора дори не знаят, че в не малко училища децата изучават с огромно желание религия и показват наученото в различни тържества, празници и др. инициативи. Само съвместните усилия на Църква и държава, на учители, родители и свещенство ще доведат до успешен край това начинание.
- На първо място е проблемът с финансовите средства. Един учител не може да се издържа само от преподаване на религия, защото заплащането е като за лектор, т. е. около 5 лв. за проведен час. Часовете са обикновено около обяд и могат да се поемат не повече от 8 до 10 часа седмично. Това прави около 160-200 лв. на месец максимум.
Другият основен проблем е липсата на учебни помагала и помощна литература. Учителите на практика са оставени сами да си търсят материали, които да използват в час. А една от възрастовите особености на децата от началния етап е именно необходимостта от онагледяване на нещата, за които се говори в час. Министерството на образованието, младежта и науката финансира учебниците за учебните предмети от задължителната подготовка. Тъй като религия е предмет от свободноизбираемата или задължителноизбираемата подготовка, то министерството не осигурява средства за издаване на учебни помагала. Факт е и това, че голямата част от издателствата, занимаващи се с издаване на учебна литература, не проявяват интерес, защото според тях няма да има достатъчна възвращаемост на вложените средства, тъй като са много малко учениците, изучаващи този предмет.
- Как се ангажира през тези години Св. Синод или митрополиите по места с процеса по популяризиране и утвърждаване на СИП-Религия в училищата?
- От назначаването на старши експерти по религия в Регионалните инспекторати по образованието преди близо пет години до момента е имало една среща между тях и представители на Св. Синод. В различните региони ангажираността на съответните епархийски архиереи е различна. В София срещаме пълна подкрепа от Знеполски епископ Йоан за всички инициативи, свързани с този учебен предмет. Съвсем наскоро, на 3 ноември, деня на св. Пимен Зографски, той освети нов кабинет по религия в 78 СОУ „Христо Смирненски”, Банкя. Предстои и среща с учителите по религия от столицата.
- Първите и единствени засега учебници по религия бяха издадени преди повече от 10 години. Оттогава няма нови помагала, нито дидактични материали за този предмет. Кой носи отговорност за това? Кога ще бъдат издадени нови учебници по религия?
- Проблемът с учебните помагала е основен. Надявам се в най-скоро време да се намерят средства, за да започнат да се отпечатват така необходимите дидактични материали.
- Според вас възможно ли е нормалното протичане на учебния процес по предмета религия при положение, че няма учебници, помагала и дидактични материали за него? Как учителите се справят в тази ситуация? Имат ли помощ отнякъде?
- Смея да твърдя, че учителите се справят много добре. Часовете, в които съм била на посещение, са били онагледени с различни материали. Не казвам, че е лесно – напротив. На регулярните срещи в Регионалния инспекторат се обменят идеи, материали и т. н. Необходимо е да се организират повече такива срещи, семинари и пр. за споделяне на опит. Такъв форум е и вече традиционният работен семинар, провеждан през м. март съвместно с Богословския факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски» (тук).
- През последните години много учители по религия напуснаха системата на образованието поради трудните условия на работа. Ако сега се постигне искането на Св. Синод за въвеждането на религията като редовен задължителен предмет в училище, ще може ли да се осигури необходимият брой учители за цялата страна?
- Не мога да кажа. Убедена съм обаче, че учителите трябва да имат не само желание, но и призвание. Това важи за всички учители, но особено за учителите по религия. Те наистина трябва да стигнат до сърцето на децата, да им разкрият не само на думи красотата на вярата. Надявам се да има достатъчно на брой такива учители.
- През 2008 г., след пенсионирането на Панчо Василев, беше закрита длъжността "главен експерт по религия" към Министерството на образованието. Тогава бяха съкратени и старшите експерти по предмета „Религия” в регионалните инспекторати по образованието с мотива, че се извършва преструктуриране на инспекторатите. Това стана при управлението на министър Вълчев. Новото правителство не промени статуквото. Не е ли това знак от държавата, че засега няма да поеме ангажимент за въвеждането на религията като задължителен предмет?
- В Министерство на образованието, младежта и науката, както и в останалите министерства и ведомства наистина се извърши преструктуриране. То няма нищо общо с въпроса за въвеждане на предмета религия като задължителен. В момент на криза, която се отрази на всички сфери на обществото, особено тревожно е положението с финансирането на образованието като цяло. Не смятам, че е правилно да се търсят знаци в съвсем обективни обстоятелства.
Убедена съм, че трябва да се гради върху здрави основи. Основите на предмета религия в средното общообразователно училище бяха положени преди повече от десет години. Досега е натрупан достатъчно опит, който трябва да се отчита и използва, а не да говорим, сякаш това се случва за първи път. Колкото и недостатъчно да се струва на някои присъствието ни в училище, то е факт, който не трябва да се пренебрегва с лека ръка. Дължим признание и на всички учители, които наистина самоотвержено продължават да се трудят въпреки всички трудности. Но като че ли в обществото не се говори достатъчно за добрите неща, които се случват, и повечето хора дори не знаят, че в не малко училища децата изучават с огромно желание религия и показват наученото в различни тържества, празници и др. инициативи. Само съвместните усилия на Църква и държава, на учители, родители и свещенство ще доведат до успешен край това начинание.
