Благословен да бъде нашият Господ Иисус Христос, Който ни изпрати Светия Дух и по молитвите на св. Йоан Рилски ни даде търпение, мъдрост и сила да завършим Шестия църковно-народен събор с успех.
Като делегат на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, като избран Председател на комисията по изготвяне на решенията на Събора, като одобрен от Третата сесия Председателстващ комисията за изменение и допълнение на Устава на БПЦ – Българска Патриаршия и като участник във всички сесии с чиста съвест оценявам работата на Шестия църковно-народен събор с отлична оценка.
Не се чудете на това. Защото дойде времето след влизането на Устава в сила всички, които милеят за устройството и управлението на БПЦ – БП, да признаят това.
Шестият църковно-народен събор е събитие с историческо значение. Вярно, дълго време се подготвяше, на няколко пъти се отлагаше, в три сесии се удължи работата му, но с Божията помощ на 11.12.2008 г. той приключи своята работа.
Дългоочакваният устав на БПЦ – БП окончателно се гласува, одобри и прие от делегатите на Шестия църковно-народен събор.
Ако в двуседмичен срок Св. Синод не намери нищо неканонично в текста на Устава, той ще бъде публикуван след един месец в извънреден брой на „Църковен вестник”, както и в книжно тяло и в правно-нормативните системи „Апис”, „Сиела” и „Норма”. От момента на публикуването му Уставът на БПЦ – БП веднага влиза в сила.
Няма да бъде пресилено, ако се каже, че 11.12.2008 г. беще ден, в който Рилският манастир се превърне в българският Тавор и в който стана преобразяването на Българската православна църква. Старият устав заедно с всичките особености по съставянето и узаконяването му вече е минало, макар и незабравимо. Пред очите си вече имаме новия текст на Устава, който е съобразен с изискванията на държавния Закон за вероизповеданията и няма да противоречи на съвременните правила, кодекси и норми в българското общество, в което сме редови граждани.
Шестият църковно-народен събор ще остане паметен в съзнанието най-вече на делегатите му. Той ни сближи един към друг, направи ни единни и дръзновени, помогна ни да се гледаме в очите, да не мълчим, а да разговаряме, да се изслушваме, да имаме търпение, уважение и респект един към друг, да зачитаме мнението на нашия брат или сестра, да критикуваме нечестните неща, да отхвърлим срамните дела, да имаме собствено мнение по всеки въпрос, но да приемем и се съгласим с решението на мнозинството. Това е достижение от голяма величина за нас. Вече имаме опит, натрупахме знания и разбиране за съборността на Църквата ни, пред която всеки неин член от Патриарха до баба Стоянка в моето село следва скромно да преклони глава и да се съгласи, че Църковно-народният събор стои на върха като законодателен орган на БПЦ.
Ето и хубавите неща по текста, който се гласува като абсолютно необходимо правило за бъдещия ни живот, като свещенослужители, монаси/монахини и миряни на БПЦ – БП. Всички вече следва да знаем, че:
В началото на Устава е Символът на нашата вяра.
Върховен ръководен орган на БПЦ е Св. Синод воглаве с Българския патриарх.
Законодателната власт в БПЦ се упражнява от Църковния събор.
Върховната съдебна власт на БПЦ се упражнява от Св. Синод.
Върховният църковен съвет е консултативен орган по общите стопански и финансови дела на БПЦ при Св. Синод.
Ще има и Архиерейски събор, който се състои от всички митрополити и епископи на БПЦ.
Св. Синод ще осигурява ежемесечното парично възнаграждение в размер, който се определя на основата на размера на осигурителния праг, установен в Бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Възнаграждението не може да бъде по-малко от минималния осигурителен праг.
Св. Синод осигурява възнагражденията с бюджет, формиран от приходи в равен процент от отчисления от всички митрополии, отчисления от ставропигиалните манастири и други приходи.
Всички решения на Св. Синод се приемат с мнозинство и се публикуват в „Църковен вестник”.
Всяка църква е юридическо лице.
Енориашите са членове на Църквата.
Църковните настоятелства са с големи права: да сключват сделки, договори за наеми и други договори и да придобиват имоти.
Уточни се подведомствеността на църковните съдилища.
Знаят се вече, кои са църковните провинения и църковните наказания.
Одобриха се поощренията.
Прие се и глава за дисциплинарната отговорност.
Вече има имуществена отговорност за служителите в БПЦ – БП.
В частта „Особени правила относно правното положение на свещенослужителите в БПЦ – БП” ясно се разбра, че за тях водещи са каноните и правилата на Устава, а разпоредбите, касаещи трудовото възнаграждение и осигуровките, се прилагат в съответствие с изискванията на трудовото законодателство.
С малки изменения се одобриха печатите в БПЦ – БП и се приеха герб и знаме на БПЦ.
Нека не преживяват онези, които считат, че с приемането на името „Църковен събор” ще се изолират занапред правата и задълженията на миряните в БПЦ. Църквата е общност, в която влизат клирът и народът. Миряните са наравно по бройка със свещенослужителите и в Църковния събор, и в Патриаршеския избирателен събор, и в Епархийския съвет, да не говорим за църковното настоятелство, където миряните са мнозинство и членството на всяка енория, всяка църква се състои от тях.
Да, действително Уставът на БПЦ – БП урежда бъдещето на Църквата ни. Всички трябва да разберем, че ако искаме да имаме БПЦ, то всички трябва да се грижим тя да живее и да съществува. Божието Богу, църковното – на Църквата. Дайте да дадем! Съборността изисква централизация на Църквата ни. Но в същото време центърът на църковния ни живот се пада на енорията. Здрави и силни енории правят здрави и силни епархии. Здрави и силни епархии правят здрава и силна Църквата ни.
Вярно, изкушението ще е голямо. По-заможните епархии трябва да помогнат на по-слабите в материално отношение. По-слабите епархии трябва пък да си извадят поука и да направят всичко възможно да се изравнят с по-заможните.
Св. Синод също ще се погрижи за финансовия контрол. От членовете му зависи дали всичко одобрено ще се изпълни и дали Уставът на БПЦ – БП ще действа. Всички негови постановления трябва да се изпълняват от всички нас, по всяко време и на всяко място (по думите на Св. Викентий Лерински).
И нека никой от нас не пита, какво Българската православна църква е направила за него, а той/тя какво прави за нея (Джон Кенеди).
Пример за подражание бяха за нас, делегатите на събора, Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Иларион, които на 95 и 97-годишна възраст бяха най-редовни участници в работата на събора и заслужават похвала за тяхната дисциплинираност, дълготърпение, мъдрост и любов.
Похвала и благодарност трябва да отдадем и на нашите цивилни специалисти-юристи: проф. Емил Мингов, адвокат Веселин Панов от Варна, адвоката от Велико Търново, адвокат Стефка Спиридонова от Ловеч и особено на нашите членове на бюрото Мария Кьосева и Иван Минев, които с активността, мъдростта и познаването на държавното право във всички области на обществения живот допринесоха много за изготвянето на окончателния текст на Устава на БПЦ – БП.
В свят ден започнахме третата сесия на Шестия църковно-народен събор – Зачатие на св. Анна. Смисълът е, че в Устава ни са заченати всички хубави хипотези. След девет месеца св. Анна роди майката на нашия Господ Иисус Христос. Дай Бог до една година да се въплътят на дело всички хубави неща в устава на БПЦ – БП за слава на Бога, за полза на Църквата ни и за наша утеха и добро. Амин.
Дългоочакваният устав на БПЦ – БП окончателно се гласува, одобри и прие от делегатите на Шестия църковно-народен събор.
Ако в двуседмичен срок Св. Синод не намери нищо неканонично в текста на Устава, той ще бъде публикуван след един месец в извънреден брой на „Църковен вестник”, както и в книжно тяло и в правно-нормативните системи „Апис”, „Сиела” и „Норма”. От момента на публикуването му Уставът на БПЦ – БП веднага влиза в сила.
Няма да бъде пресилено, ако се каже, че 11.12.2008 г. беще ден, в който Рилският манастир се превърне в българският Тавор и в който стана преобразяването на Българската православна църква. Старият устав заедно с всичките особености по съставянето и узаконяването му вече е минало, макар и незабравимо. Пред очите си вече имаме новия текст на Устава, който е съобразен с изискванията на държавния Закон за вероизповеданията и няма да противоречи на съвременните правила, кодекси и норми в българското общество, в което сме редови граждани.
Шестият църковно-народен събор ще остане паметен в съзнанието най-вече на делегатите му. Той ни сближи един към друг, направи ни единни и дръзновени, помогна ни да се гледаме в очите, да не мълчим, а да разговаряме, да се изслушваме, да имаме търпение, уважение и респект един към друг, да зачитаме мнението на нашия брат или сестра, да критикуваме нечестните неща, да отхвърлим срамните дела, да имаме собствено мнение по всеки въпрос, но да приемем и се съгласим с решението на мнозинството. Това е достижение от голяма величина за нас. Вече имаме опит, натрупахме знания и разбиране за съборността на Църквата ни, пред която всеки неин член от Патриарха до баба Стоянка в моето село следва скромно да преклони глава и да се съгласи, че Църковно-народният събор стои на върха като законодателен орган на БПЦ.
Ето и хубавите неща по текста, който се гласува като абсолютно необходимо правило за бъдещия ни живот, като свещенослужители, монаси/монахини и миряни на БПЦ – БП. Всички вече следва да знаем, че:
В началото на Устава е Символът на нашата вяра.
Върховен ръководен орган на БПЦ е Св. Синод воглаве с Българския патриарх.
Законодателната власт в БПЦ се упражнява от Църковния събор.
Върховната съдебна власт на БПЦ се упражнява от Св. Синод.
Върховният църковен съвет е консултативен орган по общите стопански и финансови дела на БПЦ при Св. Синод.
Ще има и Архиерейски събор, който се състои от всички митрополити и епископи на БПЦ.
Св. Синод ще осигурява ежемесечното парично възнаграждение в размер, който се определя на основата на размера на осигурителния праг, установен в Бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Възнаграждението не може да бъде по-малко от минималния осигурителен праг.
Св. Синод осигурява възнагражденията с бюджет, формиран от приходи в равен процент от отчисления от всички митрополии, отчисления от ставропигиалните манастири и други приходи.
Всички решения на Св. Синод се приемат с мнозинство и се публикуват в „Църковен вестник”.
Всяка църква е юридическо лице.
Енориашите са членове на Църквата.
Църковните настоятелства са с големи права: да сключват сделки, договори за наеми и други договори и да придобиват имоти.
Уточни се подведомствеността на църковните съдилища.
Знаят се вече, кои са църковните провинения и църковните наказания.
Одобриха се поощренията.
Прие се и глава за дисциплинарната отговорност.
Вече има имуществена отговорност за служителите в БПЦ – БП.
В частта „Особени правила относно правното положение на свещенослужителите в БПЦ – БП” ясно се разбра, че за тях водещи са каноните и правилата на Устава, а разпоредбите, касаещи трудовото възнаграждение и осигуровките, се прилагат в съответствие с изискванията на трудовото законодателство.
С малки изменения се одобриха печатите в БПЦ – БП и се приеха герб и знаме на БПЦ.
Нека не преживяват онези, които считат, че с приемането на името „Църковен събор” ще се изолират занапред правата и задълженията на миряните в БПЦ. Църквата е общност, в която влизат клирът и народът. Миряните са наравно по бройка със свещенослужителите и в Църковния събор, и в Патриаршеския избирателен събор, и в Епархийския съвет, да не говорим за църковното настоятелство, където миряните са мнозинство и членството на всяка енория, всяка църква се състои от тях.
Да, действително Уставът на БПЦ – БП урежда бъдещето на Църквата ни. Всички трябва да разберем, че ако искаме да имаме БПЦ, то всички трябва да се грижим тя да живее и да съществува. Божието Богу, църковното – на Църквата. Дайте да дадем! Съборността изисква централизация на Църквата ни. Но в същото време центърът на църковния ни живот се пада на енорията. Здрави и силни енории правят здрави и силни епархии. Здрави и силни епархии правят здрава и силна Църквата ни.
Вярно, изкушението ще е голямо. По-заможните епархии трябва да помогнат на по-слабите в материално отношение. По-слабите епархии трябва пък да си извадят поука и да направят всичко възможно да се изравнят с по-заможните.
Св. Синод също ще се погрижи за финансовия контрол. От членовете му зависи дали всичко одобрено ще се изпълни и дали Уставът на БПЦ – БП ще действа. Всички негови постановления трябва да се изпълняват от всички нас, по всяко време и на всяко място (по думите на Св. Викентий Лерински).
И нека никой от нас не пита, какво Българската православна църква е направила за него, а той/тя какво прави за нея (Джон Кенеди).
Пример за подражание бяха за нас, делегатите на събора, Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Иларион, които на 95 и 97-годишна възраст бяха най-редовни участници в работата на събора и заслужават похвала за тяхната дисциплинираност, дълготърпение, мъдрост и любов.
Похвала и благодарност трябва да отдадем и на нашите цивилни специалисти-юристи: проф. Емил Мингов, адвокат Веселин Панов от Варна, адвоката от Велико Търново, адвокат Стефка Спиридонова от Ловеч и особено на нашите членове на бюрото Мария Кьосева и Иван Минев, които с активността, мъдростта и познаването на държавното право във всички области на обществения живот допринесоха много за изготвянето на окончателния текст на Устава на БПЦ – БП.
В свят ден започнахме третата сесия на Шестия църковно-народен събор – Зачатие на св. Анна. Смисълът е, че в Устава ни са заченати всички хубави хипотези. След девет месеца св. Анна роди майката на нашия Господ Иисус Христос. Дай Бог до една година да се въплътят на дело всички хубави неща в устава на БПЦ – БП за слава на Бога, за полза на Църквата ни и за наша утеха и добро. Амин.
